Изчисленията са базирани на допускането, че от финансиране за максимум 108 млрд. евро, предоставено от ЕЦБ и Централната банка на Гърция, гръцките банки вече са използвали 80 млрд. евро. Така на трезорите им остават само 28 млрд. евро.
Калкулациите относно достъпа на гръцките банки до финансиране идват на фона на неизвестните около това колко дълго ще могат да функционират те, докато продължава диспутът между Атина и международните й кредитори относно спасителната програма на страната.
Голяма част от оставащите на разположение на гръцките кредитни институции средства, които могат да послужат като обезпечение, са облигации на кредиторите по линия на европейския финансов стабилизационен механизъм (European Financial Stability Facility – EFSF). Книжата бяха предоставени в периода 2012-2013 г. с цел рекапитализиране на гръцките банки.
От началото на годината общият размер на изтеглените от банките парични средства се равнява на 21 млрд. евро, сочат изчисленията на JP Morgan. Само около 17 млрд. евро са били изтеглени през януари.
Източници от банковите среди в средиземноморската държава коментират пред Ройтерс, че на ден се теглят средно между 300 млн. и 350 млн. евро. Гръцките банки вече са достигнали тавана от 65 млрд. евро по линия на Програмата за спешна ликвидна подкрепа ELA, което означава, че докато ситуацията не се подобри, трезорите ще разчитат на облигациите по линия на EFSF като обезпечение, при положение че се наложи да търсят допълнително финансиране.
Същевременно в своя месечен бюлетин Централната банка на Германия призова гръцките банки, които получават спешна финансова помощ, да подобрят ликвидните си позиции и да не купуват краткосрочни гръцки държавни ценни книжа.
В документа се посочва, че от ELA трябва да се възползват само „платежоспособни банки с временни ликвидни проблеми".