Хлебари и сладкари с притеснения заради новия Закон за прозрачност и почтеност

Предложеният за обществено обсъждане „Закон за прозрачност и почтеност в управлението” предизвика сериозна реакция сред браншовите организации. Председателят на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите Марияна Кукушева заяви за медийна група „Добруджа”, че текстовете в този им вид създават риск „да бъдат запушени устите на малките хлебари и на малките производители“.

По думите ѝ, законът, качен за обществено обсъждане от правителство в оставка и от министъра на правосъдието Георги Георгиев, „урежда реда и условията за осъществяване на представителство на интереси в Република България“ и има за цел да подкрепи конституционното право на гражданите да изразяват мнение, да осигури прозрачен и равнопоставен достъп на заинтересованите лица до процеса на изработване на нормативни актове, както и да създаде регистър на т.нар. лобисти.

„Дотук нищо лошо“, допълва Кукушева. Според нея обаче притеснението идва от начина и момента на публикуване на законопроекта – в предизборно време, със срок за обществено обсъждане, който изтича следвашата седмица.
Тя подчерта, че Съюзът на хлебарите и сладкарите е регистриран по Закона за лицата и семейството в частна полза, както и всички останали браншови организации в страната. „Ние, по закон, няма как да сме в обществена полза. Ние обаче създаваме продукт, към който има обществен интерес, защото хлябът, неговото качество и цена имат пряк обществен ефект върху всяко домакинство“, заяви тя.

Според Кукушева, законът трябва ясно да разграничава платения лобизъм от експертното участие на браншовите организации по социално значими теми. В България те са над 280 и по думите ѝ е нормално да изготвят официални становища, да участват в работни групи и диалог с институциите, защитавайки както интересите на своите членове, така и обществения интерес.
„Ние не извършваме тъмни сделки, нямаме неофициални споразумения и не бихме могли да имаме нерегламентирани практики по прокарване на текстове в нечий интерес“, категорична е тя.

По думите ѝ, ако законът влезе в сила в този си вид, всяка среща по въпроси, свързани със законодателство и стратегически планове, може да се превърне в риск за браншовите организации заради предвидени сериозни санкции, започващи от 7500 евро.
„Това е форма да закрием малките организации“, заяви Кукушева, като обърна внимание, че от обхвата на закона са изключени членовете на тристранката и профсъюзите.

Тя подчерта, че производството на хляб се осъществява при прозрачни икономически условия и при стриктно спазване както на националното, така и на европейското законодателство, особено в частта за безопасността и здравословността на храните. „Произвеждаме хляб при икономически обосновани условия и стриктно спазваме закона за въвеждане на еврото. Затова хлябът не е между продуктите, които променят ежеседмично цената си“, посочи тя, като отбеляза, че браншът е един от най-енергоемките и е силно зависим от цената на енергията.

Кукушева акцентира и върху стратегическото значение на храните. „Храните и тяхното производство и дистрибуция представляват част от националната сигурност“, заяви тя. В рамките на Националния съвет по храните към Министерството на земеделието и храните се подготвя официално становище по законопроекта.
„Ние не сме против прозрачност и въвеждане на правила. Напротив, винаги сме искали повече държавност, повече контрол и повече ясни правила. Но порочните практики и корупцията заобикалят правилата. Tе не ги търсят и не ги спазват“, подчерта Кукушева.

Тя бе категорична, че когато браншовете мълчат, решенията не стават по-честни, а по-лоши.

Коментирайте