Изложба живопис „Идентичност“ на добричкия художник Николай Ханзъров ще бъде открита в Художествената галерия в Добрич утре, 7 август, от 17:30 часа. Експозицията включва 24 картини, с различна стилистика. Това е сборна изложба, която е и моята първа пенсионерска такава, споделя с чувство за хумор художникът за медийна група „Добруджа“.
Темата разработвам повече от 15 години. От времето на моя престой в селата Бръшлян и Сливарово, които се намират в близост до турската граница. Винаги са ме впечатлявали старите неща, представящи друг свят, който нося у себе си от детските ми години, допълва той.
По думите му, ходът на времето променя стилът на рисуване. Сюжетите, които намират своето място върху платното, са различни в различните периоди от развитието му като творец.
Авторът очаква хората, които ще посетят изложбата, да останат доволни и да излязат от галерията с добро отношение, както и да им допадне стилът и хармонията в картините, но уточнява, че всичко е въпрос на възприятие.
Рисуването е ежедневна борба с белия лист. Това е съветът, който преди много години Николай Ханзъров получава от известния български художник Иван Вукадинов, и който неотменно следва до днес.
Репортаж на Даниела Русева и Михаил Добромиров
Темата разработвам повече от 15 години. От времето на моя престой в селата Бръшлян и Сливарово, които се намират в близост до турската граница. Винаги са ме впечатлявали старите неща, представящи друг свят, който нося у себе си от детските ми години, допълва той.
По думите му, ходът на времето променя стилът на рисуване. Сюжетите, които намират своето място върху платното, са различни в различните периоди от развитието му като творец.
Авторът очаква хората, които ще посетят изложбата, да останат доволни и да излязат от галерията с добро отношение, както и да им допадне стилът и хармонията в картините, но уточнява, че всичко е въпрос на възприятие.
Рисуването е ежедневна борба с белия лист. Това е съветът, който преди много години Николай Ханзъров получава от известния български художник Иван Вукадинов, и който неотменно следва до днес.
Репортаж на Даниела Русева и Михаил Добромиров