Художникът Тодор Балев: Главният счетоводител на ТКЗС-то откри таланта ми

Тодор Балев е роден през 1935 г. в село Хаджилар, северна Добруджа, днешна Румъния и е едно от шестте деца в семейството. 
На 34 г. записва Художествена академия – София, специалност „Живопис” при проф. Панайот Панайотов.  Дипломира се през 1974 г. Връща се в Добрич.
Той е един от основателите на Дружеството на художниците в нашия град и е посветил много сили и време за събирането на първата сбирка от картини, с която се слага началото на художествения фонд на галерията. 
В продължение на 30 години Тодор Балев ръководи школата по изобразително изкуство към Младежкия дом. Художник, учител и педагог той подтиква младите таланти да изберат своя път в изкуството. Носител е на наградите орден "Кирил и Методий" II степен  и наградата на Община Добрич за 2004 г. за цялостно творчество.

- Г-н Балев, как приемате званието „Почетен гражданин“, с което Ви удостоява Община Добрич?
Преди около 15 години бях вписан в почетната книга. След толкова време отново получавам признание. Хубаво е, че хората ме уважават.
- Вие сте художник с дългогодишна история. Но как започна всичко и  какво стана с момчето от Тервел, което рисуваше в плевнята?
Завърших прогимназия, но в Тервел нямаше гимназия и затова се хванах на работа в ТКЗС-то. Работих и на полето. После станах конегледач. В помещението на конете имаше и стаи за хората, които се грижат за тях. Една сутрин при мен дойде бригадира и каза, че на следващия ден ще се боядисва помещението. Когато разбрах какво предстои, взех един въглен от печката и започнах да рисувам по стените. Изобразявах каквото ми хрумваше на момента – разни коне, комбайни… На другата сутрин бригадирът беше в почуда какво съм направил. Обажда се на баща ми, за да се оплаче от мен. Чак главният счетоводител на ТКЗС-то идва да види каква голяма беля съм направил в плевнята. Но точно този човек се загледа в рисунките и каза на баща ми: „Бай Иване, няма да му се караш на момчето, нито да го биеш. Мястото на сина ти не е тук. Прати го да се учи да рисува.“
После този човек дори съдейства за заминаването ми в София. Негова е заслугата да стана художник. Календерски се казваше. Мисля, че беше от видинския край.
- Много са Вашите ученици. С кои от тях се гордеете особено много?
На учениците си само дадох азбуката (основата) на изобразителното изкуство, след което всеки от тях трябваше само да прави изречения. Казано по друг начин – показах им начина, по който да стигнат до оригиналния творчески процес.
Не бих си позволил да кажа, че всички, които съм учил през годините, са мои ученици. Част от тях след това завършваха художествена гимназия, Национална художествена академия, а някои учиха и в чужбина. Тоест – те продължаваха да усъвършенстват основата, която им дадох.
Георги Чапкънов – Чапа бе сред хората, на които помогнах за началния тласък в творческия процес. С богато творчество, популярен - Чапа е авторът на прочутата композиция на баща и син Славейкови на столичния площад „Славейков“, на „Статуята на София“ в столицата, съавтор на герба на Република България. Но не мога да го нарека мой ученик, защото той е учил и при професори и на много други места. Аз само му помогнах да го приемат в художествената гимназия в София.
В школата, която ръководех навремето, идваше Димитър Грозданов, който после освен художник, стана и изкуствовед. Беше ми племенник. Първо завърши механотехникум. Баща му искаше да го прави шофьор на такси. Но Димитър се увличаше от рисуването и дойде при мен в школата. Аз му помогнах в подготовката, за да кандидатства за специалността „Изкуствознание“ в НХА. Беше приет, завърши висшето си образование и после стана главен редактор на сп. „Изкуство“. След време създаде и международен пленер за съвременно изкуство „Процес – Пространство“, който се провеждаше в Балчик.
- Рисувате ли все още?
Вече не мога да рисувам. Не виждам добре и ръцете ми треперят, когато започна да рисувам. Все пак наскоро опитах, но се получи много абстрактна творба, а аз не обичам особено много абстрактното изкуство. Каквито и други течения да се появяват в изобразителното изкуство, реализмът е в основата. Това за мен е истинското изкуство. Всеки може да се изяви в абстракцията. И все пак, например Пикасо, който става световно известен с абстрактните си творби, в началото е бил художник реалист. Той е започнал с класическа живопис, но после се отдава на абстракцията. Но изобразителното изкуство се развива във времето и затова всеки творец преминава през различни етапи в своето развитие.
За себе си мога да кажа, че не успях да се реализирам много като художник. Основните ми заслуги са свързани с школата по изобразително изкуство в Младежкия дом. Преди това пък водих школа по рисуване към читалището в Генерал Тошево. Дойдох в Добрич през 1958 г. и до 1963 г. бях ръководител на школата, а от 1964 г. с откриването на галерията започнах работа там.
- Къде има Ваши картини?
В галерията в Добрич имаше една моя картина, озаглавена „1940 г.“ Миналата година ми се обадиха, че някой иска да я купи. Оказа се, че родителите на човека, който я купи, са от северна Добруджа и той е разбрал и усетил творбата ми.
На картината съм изобразил моето семейство – себе си, майка ми, брат ми и сестра ми в каруцата, с която пътуваме през 1940 г. от Тулча към Добруджа. След това се заселихме в Тервел...
В Германия има много мои картини, купени от частни лица, но има и в галерии. Доста мои картини са в България – в Националната художествена галерия, в галерията в Бургас, както и във всички галерии в нашия край.

Коментирайте