Икони от над 20 населени места в област Добрич формират колекцията на РИМ-Добрич (ВИДЕО)

Колекцията от възрожденски икони на РИМ-Добрич е една от най-богатите в страната. Тя наброява над 220 икони, които са изявени образци на зографското изкуство. От тях в  зала ”Икони” на Художествената галерия в Добрич са изложени 96, като те са основно от 19 век, но сред тях  има и такива от 18 век, казва за медийна група „Добруджа” уредникът Пламен Николов.  Най-старата икона в колекцията е от последната четвърт на 18 век и е от църквата в с. Българево, община Каварна. Иконите са събирани през годините, като важна роля във формирането на колекцията има и историкът Вяра Панайотова, която вече не е между живите. Те са събирани от храмовете в над 20 населени места в област Добрич.  
В залата могат да се видят икони от стария иконостас на храм „Света Троица” в нашия град. През 1919 година всички възрожденски икони биват прибрани в камбанарията на църквата, където престояват до възвръщането на Южна Добруджа към България, след което за малко са върнати в църквата, но поради факта, че са били амортизирани, се решава да се направят нови, а старите отново се прибират в камбанарията,  разказва Пламен Николов. Тези от тях, които в момента са изложени, са дело на изявения представител на тревненската зографска школа - Захария Цанюв.
Освен тревненската зографска школа в зала „Икони” на Художествената галерия в Добрич са представени и други творци, като Недко Тодоров от Жеравна, който в своята работа си е позволили  да приложи  рядко срещан похват като иконописец, а именно да изографиса в една икона двама светци- войни. Той е и един от първите иконописци, които след средата на 19 век започва да подписва своите иконите.  До тогава се е считало, че иконописецът движи ръката си по Божие повеление.
Интерес  представляват и двете йерусалимии - пана с различни библейски сюжети. Наречени са така, защото са се купували като сувенири  от поклонниците в Божи гроб,  за времето си са били много скъпи. Говори се, че са стрували толкова, колкото и построяването на една чешма.
Освен образци на възрожденското изкуство иконите са носители и на историческа информация. Това става чрез т. нар. ктиторски надписи или надписите, които информират кой е платил за тяхната изработка, защото това е било скъпа, за времето си, услуга. Обикновено това са кожухарски или други еснафи. По този начин получаваме  информация за това, какви занаяти са процъфтявали в Хаджиоглу Пазарджик, както и за търговията и икономиката на града. Не на последно място те са и доказателство за събуждането на българския дух по онова време, допълва Пламен Николов.
 
 
 
 

Коментирайте