Даването на "пари на калпак" от държавата към гражданите по примера на Съединените щати, няма да имат ефект у нас. В това са категорични икономистите от Съвета по икономически и публични политика (СИПП) Владимир Сиркаров, Кузман Илиев, Михаил Кръстев и Никола Филипов.
На пресконференция те представиха социологическо проучване, проведено съвместно с агенция "Тренд", с въпрос - "Ако държавата предостави на всеки български гражданин сумата от 1400 лева, Вие лично какво бихте направили с тези пари?"
Резултатите, посочват експертите, са красноречиви - масово хората биха дали тези средства за дейности, недопринасящи с нищо от икономически план. Така например 28% от хората биха похарчили тези пари за ремонт, други 28% - биха платили битови сметки, 27% - за храна, следващите по брой пък биха отишли на екскурзия и т.н. Минимален е процентът на тези, които биха инвестирали в бизнес или пък на финансовите пазари, което би довело до реален икономически ефект.
"Големият въпрос е дали подобни публични политики, свързани с директни държавни трансфери, са ефикасни. Според икономистите ефектите са доста маргинални, доста скромни. "Това трябва да е сигнал за всички нас, българските данъкоплатци, че трябва да внимаваме за популизма на политиците, който се засилва с всеки изминал ден, а обещанията за раздаване на пари ще започнат да се усилват все повече", каза икономистът Владимир Сиркаров.
По думите му е показателно това, че много малък процент от хората, изпитващи финансови затруднения, биха инвестирали в образование, респективно себеразвитие, а биха похарчили тези средства за еднократни стоки и услуги. Освен това с даването на пари "на калпак" има риск да се стигне до рецидив що се касае до некоректните длъжници, които биха очаквали още такива помощи от държавата. А това съответно, посочи още Сиркаров, може да доведе до умишлено забавяне на изпращането на задължения. Голяма част от средствата пък ще бъдат спестени, което в никакъв случай няма да повлияе ефективно върху развитието на икономиката.
"Няма да има осезаем ефект върху икономиката. Търговският баланс ще се влоши с около процент, защото ще се покачи вносът. 8.5 милиарда ще се налеят в икономиката (ако на всеки българин се дадат по 1400 лв. - бел. Ред.), това е допълнителен дълг, който трябва да се тегли. Така дефицитът ще достигне 10.6 на 100. А Маастрихтските критерии задават 3% граница на дефицита. За нас това е важно, защото искаме да влизаме в Еврозоната.", коментира финансистът Кузман Илиев.
Незначителнен ще е ефектът и върху Брутния вътрешен продукт, нерационално нисък с оглед на очакваните разходи.
На пресконференция те представиха социологическо проучване, проведено съвместно с агенция "Тренд", с въпрос - "Ако държавата предостави на всеки български гражданин сумата от 1400 лева, Вие лично какво бихте направили с тези пари?"
Резултатите, посочват експертите, са красноречиви - масово хората биха дали тези средства за дейности, недопринасящи с нищо от икономически план. Така например 28% от хората биха похарчили тези пари за ремонт, други 28% - биха платили битови сметки, 27% - за храна, следващите по брой пък биха отишли на екскурзия и т.н. Минимален е процентът на тези, които биха инвестирали в бизнес или пък на финансовите пазари, което би довело до реален икономически ефект.
"Големият въпрос е дали подобни публични политики, свързани с директни държавни трансфери, са ефикасни. Според икономистите ефектите са доста маргинални, доста скромни. "Това трябва да е сигнал за всички нас, българските данъкоплатци, че трябва да внимаваме за популизма на политиците, който се засилва с всеки изминал ден, а обещанията за раздаване на пари ще започнат да се усилват все повече", каза икономистът Владимир Сиркаров.
По думите му е показателно това, че много малък процент от хората, изпитващи финансови затруднения, биха инвестирали в образование, респективно себеразвитие, а биха похарчили тези средства за еднократни стоки и услуги. Освен това с даването на пари "на калпак" има риск да се стигне до рецидив що се касае до некоректните длъжници, които биха очаквали още такива помощи от държавата. А това съответно, посочи още Сиркаров, може да доведе до умишлено забавяне на изпращането на задължения. Голяма част от средствата пък ще бъдат спестени, което в никакъв случай няма да повлияе ефективно върху развитието на икономиката.
"Няма да има осезаем ефект върху икономиката. Търговският баланс ще се влоши с около процент, защото ще се покачи вносът. 8.5 милиарда ще се налеят в икономиката (ако на всеки българин се дадат по 1400 лв. - бел. Ред.), това е допълнителен дълг, който трябва да се тегли. Така дефицитът ще достигне 10.6 на 100. А Маастрихтските критерии задават 3% граница на дефицита. За нас това е важно, защото искаме да влизаме в Еврозоната.", коментира финансистът Кузман Илиев.
Незначителнен ще е ефектът и върху Брутния вътрешен продукт, нерационално нисък с оглед на очакваните разходи.
Снимка:sipp.bg
Източник:News.bg
Коментирайте
.jpg)
1 USD = BGN
1 GBP = BGN
1 CHF = BGN
