Хората в квартал „Петър Сарийски“ или „Режията“, както го знаят добричлии, казват, че живеят в гето. Пред кандидата за кмет Йорданка Костадинова и кандидатите за общински съветници от коалиция „Продължаваме промяната – Демократична България“ те споделиха, че подозират, че в Общината дори не знаят за тяхното съществуване. Нямат друго обяснение за тоталното нехайство и липса на грижа от страна на градската управа. Недоумяват как в 21 век хора, които плащат данъци, могат да бъдат оставени да живеят в такива условия – без каквато и да е инфраструктура, без улично осветление, без да се почисти кварталът от бурени, дори без достатъчно кофи за боклук.
Гледката в квартала е потресаваща, а хората са отчаяни и обезверени. Не разбират защо са третирани като втора и трета ръка хора, защо никой не прави нищо за това място и защо досегашният кмет казва, че не знае къде се намира кварталът им.
В „Режията“ живеят над 2000 души. В условия, които са като декор от филм на ужасите – изоставени сгради, бурени, храсти и дървета, които са превзели всичко, навсякъде има боклуци. Казват, че лятото тук е пълно със змии, гущери, лисици и никой не смее да пусне децата си да играят навън.
Заради липсата на инфраструктура и непочистените клони и бурени е затруднено влизането на линейки и пожарни. В целия квартал светят 1-2 лампи, а хората събират пари за чакъл, за да запълнят дупките.
В блоковете няма асансьори, а липсата на асфалт и изронените стълби правят пътя до магазина невъзможен. Затова трудноподвижните възрастни хора спускат кофи през прозорците и молят някой минаващ да им купи хляб.
Новата транспортна схема ги е поставила в още по-тежко положение. Ако през седмицата имат някакъв регулярен транспорт, то в почивните дни има само един автобус, който минава на всеки кръгъл час. Отдалечени са от всякакви административни и социални услуги. Изоставени са да се справят, както могат. Без грижата и помощта на Общината.
„Това трябва да се промени. Незабавно!“, категорична е Йорданка Костадинова.
По думите й хората в квартала не искат много. Искат само да бъдат поставени при равни условия с другите квартали – да имат благоустроено междублоково пространство, осветление, редовно сметоизвозване, детска площадка, площадка за фитнес на открито.
И да не се чувстват унижени от отношението на Общината към тях.
Градът е там, където живеят гражданите му. Общината трябва да се отнася с еднакво внимание, както към плочките на площада, така и към пространствата около последния блок или къща на Добрич - всеки ден, с ясен план и цел.
Йорданка Костадинова се ангажира да реорганизира работата на общинската администрация, за да е по-близо до кварталите. С изнесени приемни на кмета, общинските съветници и администрацията, мини паркове за квартални събития, пенсионерски клубове и младежки центрове по кварталите. Ремонт на улици и тротоари, междублокови пространства. Изграждане на детски и спортни площадки.
Затворените училища, които са паметник на обезкървяването на Добрич, трябва да намерят своя нов живот, за да върнат живота и в този квартал на града.
КУПУВАНЕТО И ПРОДАВАНЕТО НА ГЛАСОВЕ Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ!
.gif)
Гледката в квартала е потресаваща, а хората са отчаяни и обезверени. Не разбират защо са третирани като втора и трета ръка хора, защо никой не прави нищо за това място и защо досегашният кмет казва, че не знае къде се намира кварталът им.
В „Режията“ живеят над 2000 души. В условия, които са като декор от филм на ужасите – изоставени сгради, бурени, храсти и дървета, които са превзели всичко, навсякъде има боклуци. Казват, че лятото тук е пълно със змии, гущери, лисици и никой не смее да пусне децата си да играят навън.
Заради липсата на инфраструктура и непочистените клони и бурени е затруднено влизането на линейки и пожарни. В целия квартал светят 1-2 лампи, а хората събират пари за чакъл, за да запълнят дупките.
В блоковете няма асансьори, а липсата на асфалт и изронените стълби правят пътя до магазина невъзможен. Затова трудноподвижните възрастни хора спускат кофи през прозорците и молят някой минаващ да им купи хляб.
Новата транспортна схема ги е поставила в още по-тежко положение. Ако през седмицата имат някакъв регулярен транспорт, то в почивните дни има само един автобус, който минава на всеки кръгъл час. Отдалечени са от всякакви административни и социални услуги. Изоставени са да се справят, както могат. Без грижата и помощта на Общината.
„Това трябва да се промени. Незабавно!“, категорична е Йорданка Костадинова.
По думите й хората в квартала не искат много. Искат само да бъдат поставени при равни условия с другите квартали – да имат благоустроено междублоково пространство, осветление, редовно сметоизвозване, детска площадка, площадка за фитнес на открито.
И да не се чувстват унижени от отношението на Общината към тях.
Градът е там, където живеят гражданите му. Общината трябва да се отнася с еднакво внимание, както към плочките на площада, така и към пространствата около последния блок или къща на Добрич - всеки ден, с ясен план и цел.
Йорданка Костадинова се ангажира да реорганизира работата на общинската администрация, за да е по-близо до кварталите. С изнесени приемни на кмета, общинските съветници и администрацията, мини паркове за квартални събития, пенсионерски клубове и младежки центрове по кварталите. Ремонт на улици и тротоари, междублокови пространства. Изграждане на детски и спортни площадки.
Затворените училища, които са паметник на обезкървяването на Добрич, трябва да намерят своя нов живот, за да върнат живота и в този квартал на града.
КУПУВАНЕТО И ПРОДАВАНЕТО НА ГЛАСОВЕ Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ!
Коментирайте
.jpg)
1 USD = BGN
1 GBP = BGN
1 CHF = BGN
