12 май е Световният професионален празник на медицинските сестри. Той се отбелязва от 1974 г. по инициатива на Международния съвет на медицинските сестри. Празникът е свързан с Флорънс Найтингейл, която е първата светска медицинска сестра и основоположник на съвременната професия на медицинската сестра. Тя организира отряд санитарки да оказват помощ на ранените по време на Кримската война. По-късно създава и разработва първата система за подготовка на средни и младши медицински кадри във Великобритания.
На 12 май празнуват медицинските сестри, акушерките, фелдшерите, лекарските асистенти, медицинските и рентгеновите лаборанти, рехабилитаторите.
За съжаление, дефицитът на тези кадри продължава застрашително да нараства. През последните 10 години медицинските сестри са намалели с близо 15%, средната възраст на работещите сестри се е увеличила с 4 години. Почти 30% от работещите медицински сестри са на възраст над 60 години.
Броят на работещите медицински сестри в България е повече от два пъти по-малък от нуждите на родното здравеопазване. Сходни са проблемите и при акушерките. Това още повече засилва нашата признателност към тях.
- Г-жо Куманова, честит празник на сестринството! Как започва Вашият ден в болницата? С рапорт или с нещо друго?
С рапорт и с много други неща, които ги съчетаваме в рамките на работния ден, дори и малко след него.
- Каква е първата асоциация, която изплува в съзнанието Ви, когато чуете думата „сестра“ или „сестринство“? Защо и как избрахте бялата престилка?
Ако трябва да се върна малко назад, може би се сещам за думата „милосърдие“, откъдето произлиза и самата дума „медицинска сестра“. В днешно време обаче може би най-подходящата дума е „грижа“.
Добре известно е, че кадровият дефицит сред нашето съсловие е в световен мащаб. Не е само в нашата болница, не е само в нашата държава, така че действително това мисля, че е подходящата дума.
- А Вие, защо избрахте професията или по някакъв начин професията избра Вас?
Може би и двете. Много исках да бъда тази, която първо ще притича на помощ за мой близък или човек в нужда. Може би двете се хванаха за ръце и тръгнахме в общ път.
- Как оцелява човещината в един изключително натоварен и стресов ден, какъвто е денят във всяка болница?
Много трудно! Ежедневно се срещаме с болката на хората и от това произлизат и положителни неща – от благодарни пациенти, но произлизат и лоши, негативни думи и действия. Разбираме, че за всеки един от нас ежедневието е натоварено и в тази връзка може би и реакцията понякога е неадекватна, когато е в негативна посока.
- В медицината определено има моменти на огромна радост, но и моменти на много дълбока тишина. Кой е урокът, който се учи в такива моменти?
Това е много комплексен въпрос. Даже си мисля, че по-скоро доброто много бързо се забравя – поне това е моето наблюдение, а лошото се помни и то задълго, което не би следвало да е така. Мисля, че радостните моменти трябва да се отразяват и да се помнят.
- Ако болницата е жив организъм, а аз я приемам за жив организъм – коя част от него са медицинските сестри?
Ако приемем, че докторът е сърцето, сестрите може би ще бъдат кръвоносните съдове. Но никога едното не може без другото. Именно затова организмът е организъм – защото всички системи работят заедно.
- Казахте в началото на нашия предварителен разговор, че медицинските сестри намаляват като брой. Защо е този дефицит на кадри в болницата? На какво ниво е и как си го обяснявате?
Дефицитът е голям, защото много хора през годините направиха възможно това да се случи. Не направиха достатъчно, за да се спре тази тенденция към липса на апетит, на интерес към тази професия. Преди ние с гордост учихме, надграждахме, защото в нашето съсловие, въобще в медицината, се учи всеки ден, всеки час, всяка секунда. А се случи така, че направиха професията неатрактивна. Аз не обичам да говоря за финансовото изражение на нашия труд, но, така или иначе, това е част от проблема, който задълбочи недостига на сестрите.
- Сериозен ли е недостигът на медицински сестри в болницата?
Сериозен е. Към момента успяваме да се справим. Разбира се, не е тайна, че всеки от нас работи на втори трудов договор, дори и аз. Работя на втори трудов договор в отделение „Ортопедия“. Аз си обичам професията. Това, че съм главна сестра, не ме прави безразлична към колегите. Напротив – аз съм една от тях и затова и работя. Не мога да се откъсна от нея. Това може би ще се случи на доста по-късен етап.
- Във връзка с откриването на филиала на Бургаския държавен университет, очаквате ли, че ще има по-голям интерес към специалността „медицинска сестра“?
Аз лично – да. Колеги споделят, че не са толкова обнадеждени, но аз съм оптимист и мисля, че това ще се случи. Още повече, че достатъчно дълго подготвяхме това откриване със съдействието на Община град Добрич, на Министерството и на всички институции, които имат отношение към подготовката на сестри. Засега ще бъдат само сестри. Надявам се да има и други специалности.
- Виждате ли в това глътка въздух и спокойствие?
Очаквам го лично аз с нетърпение. Просто чакам деня, в който ще прережат лентата и ще започнат учебните часове. Започнахме с парамедици, но сестрите са съвсем различно образование, така че – да.
- Колко са младите сестри, които са постъпили през последните години в болницата?
Около 15. Аз съм от 6 години главна сестра. Всяка година назначаваме стажанти-сестри, които си карат базата при нас преддипломния стаж и остават да работят. Досега само една е напуснала – просто защото момичето се омъжи и отиде да живее в друг град. Всички други са назначени при нас.
- Какъв е броят на сестрите в цялата болница?
Около 170.
- А колко трябва да бъдат?
Ох, на този въпрос… По-добре да не Ви казвам...
- Двойно повече?
Не, не бих казала. Може би с около 70 повече.
- Как днес ще отбележите празника?
Поканили сме нашите колеги – старши сестри, за да им благодарим за техния труд, за тяхната грижа, за тяхното внимание, за тяхното милосърдие, за това, че са част от нас и продължават с нас като екип на МБАЛ-Добрич.
- Ще има ли някакви награди?
Днес няма да има награди. Днес ще има само отбелязване на празника. Наградите ще бъдат идния месец, когато ще отбележим нашия юбилей – 160 години. Тогава сме планирали връчването на нашите награди. Няма да кажа какви са. Сега ще бъде само отбелязване на Световния ден на сестринството.
- И в края на разговора ни, какво ще пожелаете на Вашите колеги?
Пожелавам на всички колеги, включително и на себе си, да сме здрави, защото без здраве каквото и да имаме, няма никакво значение. Да са милосърдни, да са състрадателни, да са грижовни и никога да не отказват помощ, която биха могли да дадат. Тогава, когато не могат – няма как, но когато могат, задължително да го направят.
На 12 май празнуват медицинските сестри, акушерките, фелдшерите, лекарските асистенти, медицинските и рентгеновите лаборанти, рехабилитаторите.
За съжаление, дефицитът на тези кадри продължава застрашително да нараства. През последните 10 години медицинските сестри са намалели с близо 15%, средната възраст на работещите сестри се е увеличила с 4 години. Почти 30% от работещите медицински сестри са на възраст над 60 години.
Броят на работещите медицински сестри в България е повече от два пъти по-малък от нуждите на родното здравеопазване. Сходни са проблемите и при акушерките. Това още повече засилва нашата признателност към тях.
- Г-жо Куманова, честит празник на сестринството! Как започва Вашият ден в болницата? С рапорт или с нещо друго?
С рапорт и с много други неща, които ги съчетаваме в рамките на работния ден, дори и малко след него.
- Каква е първата асоциация, която изплува в съзнанието Ви, когато чуете думата „сестра“ или „сестринство“? Защо и как избрахте бялата престилка?
Ако трябва да се върна малко назад, може би се сещам за думата „милосърдие“, откъдето произлиза и самата дума „медицинска сестра“. В днешно време обаче може би най-подходящата дума е „грижа“.
Добре известно е, че кадровият дефицит сред нашето съсловие е в световен мащаб. Не е само в нашата болница, не е само в нашата държава, така че действително това мисля, че е подходящата дума.
- А Вие, защо избрахте професията или по някакъв начин професията избра Вас?
Може би и двете. Много исках да бъда тази, която първо ще притича на помощ за мой близък или човек в нужда. Може би двете се хванаха за ръце и тръгнахме в общ път.
- Как оцелява човещината в един изключително натоварен и стресов ден, какъвто е денят във всяка болница?
Много трудно! Ежедневно се срещаме с болката на хората и от това произлизат и положителни неща – от благодарни пациенти, но произлизат и лоши, негативни думи и действия. Разбираме, че за всеки един от нас ежедневието е натоварено и в тази връзка може би и реакцията понякога е неадекватна, когато е в негативна посока.
- В медицината определено има моменти на огромна радост, но и моменти на много дълбока тишина. Кой е урокът, който се учи в такива моменти?
Това е много комплексен въпрос. Даже си мисля, че по-скоро доброто много бързо се забравя – поне това е моето наблюдение, а лошото се помни и то задълго, което не би следвало да е така. Мисля, че радостните моменти трябва да се отразяват и да се помнят.
- Ако болницата е жив организъм, а аз я приемам за жив организъм – коя част от него са медицинските сестри?
Ако приемем, че докторът е сърцето, сестрите може би ще бъдат кръвоносните съдове. Но никога едното не може без другото. Именно затова организмът е организъм – защото всички системи работят заедно.
- Казахте в началото на нашия предварителен разговор, че медицинските сестри намаляват като брой. Защо е този дефицит на кадри в болницата? На какво ниво е и как си го обяснявате?
Дефицитът е голям, защото много хора през годините направиха възможно това да се случи. Не направиха достатъчно, за да се спре тази тенденция към липса на апетит, на интерес към тази професия. Преди ние с гордост учихме, надграждахме, защото в нашето съсловие, въобще в медицината, се учи всеки ден, всеки час, всяка секунда. А се случи така, че направиха професията неатрактивна. Аз не обичам да говоря за финансовото изражение на нашия труд, но, така или иначе, това е част от проблема, който задълбочи недостига на сестрите.
- Сериозен ли е недостигът на медицински сестри в болницата?
Сериозен е. Към момента успяваме да се справим. Разбира се, не е тайна, че всеки от нас работи на втори трудов договор, дори и аз. Работя на втори трудов договор в отделение „Ортопедия“. Аз си обичам професията. Това, че съм главна сестра, не ме прави безразлична към колегите. Напротив – аз съм една от тях и затова и работя. Не мога да се откъсна от нея. Това може би ще се случи на доста по-късен етап.
- Във връзка с откриването на филиала на Бургаския държавен университет, очаквате ли, че ще има по-голям интерес към специалността „медицинска сестра“?
Аз лично – да. Колеги споделят, че не са толкова обнадеждени, но аз съм оптимист и мисля, че това ще се случи. Още повече, че достатъчно дълго подготвяхме това откриване със съдействието на Община град Добрич, на Министерството и на всички институции, които имат отношение към подготовката на сестри. Засега ще бъдат само сестри. Надявам се да има и други специалности.
- Виждате ли в това глътка въздух и спокойствие?
Очаквам го лично аз с нетърпение. Просто чакам деня, в който ще прережат лентата и ще започнат учебните часове. Започнахме с парамедици, но сестрите са съвсем различно образование, така че – да.
- Колко са младите сестри, които са постъпили през последните години в болницата?
Около 15. Аз съм от 6 години главна сестра. Всяка година назначаваме стажанти-сестри, които си карат базата при нас преддипломния стаж и остават да работят. Досега само една е напуснала – просто защото момичето се омъжи и отиде да живее в друг град. Всички други са назначени при нас.
- Какъв е броят на сестрите в цялата болница?
Около 170.
- А колко трябва да бъдат?
Ох, на този въпрос… По-добре да не Ви казвам...
- Двойно повече?
Не, не бих казала. Може би с около 70 повече.
- Как днес ще отбележите празника?
Поканили сме нашите колеги – старши сестри, за да им благодарим за техния труд, за тяхната грижа, за тяхното внимание, за тяхното милосърдие, за това, че са част от нас и продължават с нас като екип на МБАЛ-Добрич.
- Ще има ли някакви награди?
Днес няма да има награди. Днес ще има само отбелязване на празника. Наградите ще бъдат идния месец, когато ще отбележим нашия юбилей – 160 години. Тогава сме планирали връчването на нашите награди. Няма да кажа какви са. Сега ще бъде само отбелязване на Световния ден на сестринството.
- И в края на разговора ни, какво ще пожелаете на Вашите колеги?
Пожелавам на всички колеги, включително и на себе си, да сме здрави, защото без здраве каквото и да имаме, няма никакво значение. Да са милосърдни, да са състрадателни, да са грижовни и никога да не отказват помощ, която биха могли да дадат. Тогава, когато не могат – няма как, но когато могат, задължително да го направят.
Коментирайте
1 USD = BGN
1 GBP = BGN
1 CHF = BGN
