В поредното издание на предаването „Културен шот“ нашите талантливи колеги от "Младежко студио-Добрич" ни срещат с две амбициозни и родолюбиви дами. Това са Лютвие Генчева и нейната дъщеря Габриела Генчева. Те са от София, но от дълги години живеят във Фрайбург, Германия. Преди 6 години Люси създава любителски клуб за народни танци "Хоро Фрайбург", като част от желанието ѝ да поддържа любовта към фолклора зад граница. Активно с нея се включва и ученичката Габи, която вече освен танцьор е и репетитор в клуба.
Благодарение на изяви на различни големи събори, където "Хоро Фрайбург" показва умения и любовта си към България, Лютвие забелязва, че младежи с български корени, но живеещи в различни точки на Европа, са изключително сърцати към родния фолклор и все повече търсят възможност да се видят отново със своите приятели танцьори от различните състави.
Подтикната от това тяхно желание, ръководителката на фрайбургската фолклорна група стартира развитието на идеята за международна младежка формация "Младост на мегдана". За реализирането на идеята и помага проф. Антон Андонов, балетмайстор на Фолклорен ансамбъл "Тракия" и дългогодишен член на журито на МФФ "Море от ритми" в Балчик. Освен това се включват и други съмишленици на проф. Андонов от пловдивския ансамбъл, като заедно с Люси те организират онлайн конкурс, в който от 96 момичета и момчета те избират 32 талантливи българи от Франция, Англия, Германия, Нидерландия и Испания.
Танците ще бъдат представени в Мюнхен на 16 май в рамките на събора "На мегдана на другата България" и на 14 юни на "ТОП 10 български танцов фолклор" в Античния театър в Пловдив.
- Здравейте! В началото на нашия разговор бихте ли се представили?
Лютвие Генчева: Всъщност, ние сме българи, живеещи в чужбина. По една или друга причина сме избрали този път за себе си. Аз нямам професионална връзка с фолклора - първата ми професия е медицинска сестра, а след това завърших икономика. В ежедневието си работя като икономист, а през свободното време и нощите, които посвещавам на доброволческа дейност, се занимавам с фолклор и с това да пазим връзката с България.
Когато се преместихме да живеем в чужбина, усетихме липсата на България и започнахме да търсим как да запълним тази празнина. Така се роди идеята за група за народни танци. Малко на шега, без големи планове, създадохме една малка България във Фрайбург – място, където българи се събират веднъж седмично, за да пазят корена си.
Габриела Генчева: Аз съм ученичка и вече около шест години се занимавам с български фолклор. Първоначално бях само танцьор, а впоследствие станах и репетитор. От две години водя групата „Хоро-Фрайбург“ като репетитор. Това е нещо, което ми носи огромно удоволствие и ми пълни душата. Вече не мога да си представя живота си без танци, музика и сцена.
- Вие сте инициатори на танцовата група „Младост на Мегдана“, която събира младежи от различни точки на Европа, обединени от любовта към българския фолклор. Трудно ли беше да стартирате подобна инициатива?
Люси: Всичко започна съвсем случайно на последния събор „На мегдана на другата България“ в Лион. След края на събора много от децата не искаха да се разделят. Трябваше да ги чакам 40 минути на една метростанция да се разделят. Имаше сълзи, прегръдки и силна емоция. Тогава, за да ги накарам да си тръгнат, казах на шега: „Хайде, тръгвайте си вече, а догодина ще измисля нещо, за да се събирате по-често.“ Оказа се, че те са приели думите ми напълно сериозно. След това започнаха да питат Габи: „Какво стана с проекта? Кога ще се случи?“ Така постепенно разбрах, че трябва да направим нещо истинско.
По-късно имахме среща с професор Антон Андонов – балетмайстор на ансамбъл „Тракия“. Споделих му идеята и той я прие изключително позитивно. Скоро след това ансамбълът официално ни покани в Пловдив за репетиции. Решихме да направим конкурс за млади танцьори от българските фолклорни групи в чужбина. Кандидатите трябваше да изпратят видео с изпълнение на откъс от танц на ансамбъл „Тракия“. Интересът беше огромен – 96 младежи кандидатстваха за 32 места. В крайна сметка избрахме 16 момчета и 16 момичета от Англия, Франция, Испания, Германия и Нидерландия.
Габи: Повечето от нас се познаваха отпреди, но имаше и нови хора. Постепенно станахме много близки. Почти всяка вечер си говорим по телефона, изпращаме си видеа, даваме си обратна връзка и репетираме онлайн. Надяваме се, че когато излезем на сцена, няма да личи, че сме учили танца разделени в различни държави.
- Подобен проект звучи изключително мащабно. Как се финансира?
Люси: Много трудно. Децата сами покриват пътуванията и голяма част от разходите си. Помагат приятели, спонсори и хора с отворени сърца. Имаме невероятна подкрепа от българи в чужбина, които дори не познавам лично. Някои даряват средства, други помагат с логистика, а трети предоставят носии.
Тук във Фрайбург, когато дойдоха, си платиха само самолетните билети. А с помощта на приятели, хора, които са също така с отворени сърца за това да подкрепят българския фолклор на чужда земя, спонсорираха нощувките, храненето.
Един от хората, които е от България, но отблизо следи, като моя приятелка, това събитие и този проект, е етнологът Нели Овнарска. Тя самата помогна със сума за този междинен проект.
Бащата на Габи също даде доста сериозна сума, за да се случи това.
Друг много голям спонсор е една от танцьорките в групата Дидка, която е толкова широко скроен човек, че от душа подари голяма сума, за да се случат нещата.
На места младежите също правят кутии, в които на по-големи мероприятия, като хоротеки или репетиции на групи, събират средства.
Ансамбъл „Орфей“ от Кърджали ни изпраща 32 комплекта носии. Много съм им благодарна, това са хора, които дори не познавам. Превозването на костюмите до Мюнхен ще осъществи фирма „Бозов стил, които са производители на носии и ще участват на събора. Те пък ни подаряват 16 потура, които много трудно бихме си купили сами. Не знам дали е намеса на някаква Божия помощ, дали е съдба, или вселена, но благодаря, че ме среща с правилните хора и нещата се случват. За мен това е доказателство, че когато нещо се прави с любов, хората откликват.
- Нека и Габи се включи. Какво споделят твоите приятели за участието в „Младост на Мегдана“?
Габи: Всички са изключително развълнувани, много щастливи и оценяват факта, че са от избраните деца. Постоянно си пишем, питаме се кога ще са репетициите, кога ще получим носиите и кога пак ще се видим.
Много е красиво това, че макар да сме пръснати из Европа, успяваме да се чувстваме като едно цяло.
Това означава ли, че ще има и занапред такива ваши общи участия с точно тези деца?Габи: Както гледам, децата няма да се откажат. Така че предполагам, че да - ще ни виждат повече и повече хора и може би ще се впечатлят от самия факт, че ние сме деца от чужбина, които нямат репетиции заедно, ако не сме се уговорили да се срещнем в някоя от всички точки на Европа. И наистина буквално репетираме през телефона и онлайн по клипчета и си даваме фийдбек кой как танцува, кой какво трябва да подобри. И се надяваме с две-три репетиции да успеем да се стиковаме и да го изиграем все едно сме едно цяло и да не личи, че сме репетирали всички сами и вкъщи, и в залата с ръководителите си.
- Люси, тъй като ти ръководиш и фолклорна формация „Хоро Фрайбург“, може ли да ни разкажеш за тази група и за българската общност там?
Люси: Малко на шега след един семинар с Ирина Станева, снахата на Белчо Станев, небезизвестния варненски хореограф, който вече е възрастен, но продължава да стои зад фолклора като име, като човек, който е направил много за фолклора в България. Бяхме на семинар на Ирина Станева и след като се събрахме 3-4 жени българки, си казахме: „Как да направим една група, за да танцуваме всички заедно?“.
И така, малко на шега, на майтап, намерихме една зала, събрахме се много хора в първия ден, наложи се на втория или третия път от репетиции да сменим залата и да търсим ново място, където да танцуваме.
Тогава имахме честта, всъщност, да се запознаем и с теб, защото ти беше едно малко момиченце, което идваше с майка си и баща си на една от тези репетиции. И се оказа, че твоите родители са танцували дълго време в Добрич, в клуб „Веселчани“. И бяха част от хората, които приеха предизвикателството, заедно с нас – основоположниците, и в продължение на 4-5 години даваха от себе си, от свободното си време и от емоциите си за това – да просъществува тази група.
Преживяхме и трудни моменти - пандемията, спирането на репетициите, нуждата отново да събираме хората след това. Но продължихме, защото го правим с любов.
- Габи, мислиш ли да продължиш развитието си в сферата на народните танци?
Габи: Да, имам желание да задълбоча заниманията си с българския фолклор. Мечтая да уча хореография в Пловдив. Все още имам време да реша окончателно, но бих искала да развивам това професионално. Ако остана тук, искам да продължа да водя моите момичета, защото те вече са ми като семейство и не ми дава сърце да ги оставя.
- Като за финал, как бихте насърчили младите хора да се интересуват от българските народни танци и традиции?
Люси: За съжаление, хората в България често не оценяват това, което имат. Когато живееш далеч от родината, започваш да разбираш колко важни са корените ти.
Според мен, още от първи клас трябва да се възпитава любов към България и българския фолклор. Защото фолклорът не е само стъпките на хорото. Той е шевицата, носията, музиката, движението в кръг, връзката със земята и историята ни. Това е нещо, което ни прави различни и с което трябва да се гордеем.
Габи: Бих казала на младите хора поне веднъж да се докоснат до българския фолклор. Да усетят атмосферата, музиката, енергията. И дори да не решат да танцуват, поне да останат ценители на българските традиции.
- Благодарим ви за този вдъхновяващ разговор. Пожелаваме успех на всички ваши инициативи и вярваме, че ще продължавате да заразявате хората с любов към българския фолклор.
И ние благодарим за поканата и за прекрасното интервю. Успех на вашето предаване и на целия ви екип!
Александра Стоянова
Младежко студио - Добрич
Благодарение на изяви на различни големи събори, където "Хоро Фрайбург" показва умения и любовта си към България, Лютвие забелязва, че младежи с български корени, но живеещи в различни точки на Европа, са изключително сърцати към родния фолклор и все повече търсят възможност да се видят отново със своите приятели танцьори от различните състави.
Подтикната от това тяхно желание, ръководителката на фрайбургската фолклорна група стартира развитието на идеята за международна младежка формация "Младост на мегдана". За реализирането на идеята и помага проф. Антон Андонов, балетмайстор на Фолклорен ансамбъл "Тракия" и дългогодишен член на журито на МФФ "Море от ритми" в Балчик. Освен това се включват и други съмишленици на проф. Андонов от пловдивския ансамбъл, като заедно с Люси те организират онлайн конкурс, в който от 96 момичета и момчета те избират 32 талантливи българи от Франция, Англия, Германия, Нидерландия и Испания.
Танците ще бъдат представени в Мюнхен на 16 май в рамките на събора "На мегдана на другата България" и на 14 юни на "ТОП 10 български танцов фолклор" в Античния театър в Пловдив.
- Здравейте! В началото на нашия разговор бихте ли се представили?
Лютвие Генчева: Всъщност, ние сме българи, живеещи в чужбина. По една или друга причина сме избрали този път за себе си. Аз нямам професионална връзка с фолклора - първата ми професия е медицинска сестра, а след това завърших икономика. В ежедневието си работя като икономист, а през свободното време и нощите, които посвещавам на доброволческа дейност, се занимавам с фолклор и с това да пазим връзката с България.
Когато се преместихме да живеем в чужбина, усетихме липсата на България и започнахме да търсим как да запълним тази празнина. Така се роди идеята за група за народни танци. Малко на шега, без големи планове, създадохме една малка България във Фрайбург – място, където българи се събират веднъж седмично, за да пазят корена си.
Габриела Генчева: Аз съм ученичка и вече около шест години се занимавам с български фолклор. Първоначално бях само танцьор, а впоследствие станах и репетитор. От две години водя групата „Хоро-Фрайбург“ като репетитор. Това е нещо, което ми носи огромно удоволствие и ми пълни душата. Вече не мога да си представя живота си без танци, музика и сцена.
- Вие сте инициатори на танцовата група „Младост на Мегдана“, която събира младежи от различни точки на Европа, обединени от любовта към българския фолклор. Трудно ли беше да стартирате подобна инициатива?
Люси: Всичко започна съвсем случайно на последния събор „На мегдана на другата България“ в Лион. След края на събора много от децата не искаха да се разделят. Трябваше да ги чакам 40 минути на една метростанция да се разделят. Имаше сълзи, прегръдки и силна емоция. Тогава, за да ги накарам да си тръгнат, казах на шега: „Хайде, тръгвайте си вече, а догодина ще измисля нещо, за да се събирате по-често.“ Оказа се, че те са приели думите ми напълно сериозно. След това започнаха да питат Габи: „Какво стана с проекта? Кога ще се случи?“ Така постепенно разбрах, че трябва да направим нещо истинско.
По-късно имахме среща с професор Антон Андонов – балетмайстор на ансамбъл „Тракия“. Споделих му идеята и той я прие изключително позитивно. Скоро след това ансамбълът официално ни покани в Пловдив за репетиции. Решихме да направим конкурс за млади танцьори от българските фолклорни групи в чужбина. Кандидатите трябваше да изпратят видео с изпълнение на откъс от танц на ансамбъл „Тракия“. Интересът беше огромен – 96 младежи кандидатстваха за 32 места. В крайна сметка избрахме 16 момчета и 16 момичета от Англия, Франция, Испания, Германия и Нидерландия.
Габи: Повечето от нас се познаваха отпреди, но имаше и нови хора. Постепенно станахме много близки. Почти всяка вечер си говорим по телефона, изпращаме си видеа, даваме си обратна връзка и репетираме онлайн. Надяваме се, че когато излезем на сцена, няма да личи, че сме учили танца разделени в различни държави.
- Подобен проект звучи изключително мащабно. Как се финансира?
Люси: Много трудно. Децата сами покриват пътуванията и голяма част от разходите си. Помагат приятели, спонсори и хора с отворени сърца. Имаме невероятна подкрепа от българи в чужбина, които дори не познавам лично. Някои даряват средства, други помагат с логистика, а трети предоставят носии.
Тук във Фрайбург, когато дойдоха, си платиха само самолетните билети. А с помощта на приятели, хора, които са също така с отворени сърца за това да подкрепят българския фолклор на чужда земя, спонсорираха нощувките, храненето.
Един от хората, които е от България, но отблизо следи, като моя приятелка, това събитие и този проект, е етнологът Нели Овнарска. Тя самата помогна със сума за този междинен проект.
Бащата на Габи също даде доста сериозна сума, за да се случи това.
Друг много голям спонсор е една от танцьорките в групата Дидка, която е толкова широко скроен човек, че от душа подари голяма сума, за да се случат нещата.
На места младежите също правят кутии, в които на по-големи мероприятия, като хоротеки или репетиции на групи, събират средства.
Ансамбъл „Орфей“ от Кърджали ни изпраща 32 комплекта носии. Много съм им благодарна, това са хора, които дори не познавам. Превозването на костюмите до Мюнхен ще осъществи фирма „Бозов стил, които са производители на носии и ще участват на събора. Те пък ни подаряват 16 потура, които много трудно бихме си купили сами. Не знам дали е намеса на някаква Божия помощ, дали е съдба, или вселена, но благодаря, че ме среща с правилните хора и нещата се случват. За мен това е доказателство, че когато нещо се прави с любов, хората откликват.
- Нека и Габи се включи. Какво споделят твоите приятели за участието в „Младост на Мегдана“?
Габи: Всички са изключително развълнувани, много щастливи и оценяват факта, че са от избраните деца. Постоянно си пишем, питаме се кога ще са репетициите, кога ще получим носиите и кога пак ще се видим.
Много е красиво това, че макар да сме пръснати из Европа, успяваме да се чувстваме като едно цяло.
Това означава ли, че ще има и занапред такива ваши общи участия с точно тези деца?Габи: Както гледам, децата няма да се откажат. Така че предполагам, че да - ще ни виждат повече и повече хора и може би ще се впечатлят от самия факт, че ние сме деца от чужбина, които нямат репетиции заедно, ако не сме се уговорили да се срещнем в някоя от всички точки на Европа. И наистина буквално репетираме през телефона и онлайн по клипчета и си даваме фийдбек кой как танцува, кой какво трябва да подобри. И се надяваме с две-три репетиции да успеем да се стиковаме и да го изиграем все едно сме едно цяло и да не личи, че сме репетирали всички сами и вкъщи, и в залата с ръководителите си.
- Люси, тъй като ти ръководиш и фолклорна формация „Хоро Фрайбург“, може ли да ни разкажеш за тази група и за българската общност там?
Люси: Малко на шега след един семинар с Ирина Станева, снахата на Белчо Станев, небезизвестния варненски хореограф, който вече е възрастен, но продължава да стои зад фолклора като име, като човек, който е направил много за фолклора в България. Бяхме на семинар на Ирина Станева и след като се събрахме 3-4 жени българки, си казахме: „Как да направим една група, за да танцуваме всички заедно?“.
И така, малко на шега, на майтап, намерихме една зала, събрахме се много хора в първия ден, наложи се на втория или третия път от репетиции да сменим залата и да търсим ново място, където да танцуваме.
Тогава имахме честта, всъщност, да се запознаем и с теб, защото ти беше едно малко момиченце, което идваше с майка си и баща си на една от тези репетиции. И се оказа, че твоите родители са танцували дълго време в Добрич, в клуб „Веселчани“. И бяха част от хората, които приеха предизвикателството, заедно с нас – основоположниците, и в продължение на 4-5 години даваха от себе си, от свободното си време и от емоциите си за това – да просъществува тази група.
Преживяхме и трудни моменти - пандемията, спирането на репетициите, нуждата отново да събираме хората след това. Но продължихме, защото го правим с любов.
- Габи, мислиш ли да продължиш развитието си в сферата на народните танци?
Габи: Да, имам желание да задълбоча заниманията си с българския фолклор. Мечтая да уча хореография в Пловдив. Все още имам време да реша окончателно, но бих искала да развивам това професионално. Ако остана тук, искам да продължа да водя моите момичета, защото те вече са ми като семейство и не ми дава сърце да ги оставя.
- Като за финал, как бихте насърчили младите хора да се интересуват от българските народни танци и традиции?
Люси: За съжаление, хората в България често не оценяват това, което имат. Когато живееш далеч от родината, започваш да разбираш колко важни са корените ти.
Според мен, още от първи клас трябва да се възпитава любов към България и българския фолклор. Защото фолклорът не е само стъпките на хорото. Той е шевицата, носията, музиката, движението в кръг, връзката със земята и историята ни. Това е нещо, което ни прави различни и с което трябва да се гордеем.
Габи: Бих казала на младите хора поне веднъж да се докоснат до българския фолклор. Да усетят атмосферата, музиката, енергията. И дори да не решат да танцуват, поне да останат ценители на българските традиции.
- Благодарим ви за този вдъхновяващ разговор. Пожелаваме успех на всички ваши инициативи и вярваме, че ще продължавате да заразявате хората с любов към българския фолклор.
И ние благодарим за поканата и за прекрасното интервю. Успех на вашето предаване и на целия ви екип!
Александра Стоянова
Младежко студио - Добрич
Коментирайте
.gif)
1 USD = BGN
1 GBP = BGN
1 CHF = BGN
