Президентската институция в България е „замислена като надпартийна институция“, чиято основна роля е „да обединява хората и да бъде гарант за стабилността на държавата в кризисни моменти“. Това заяви историкът Светослав Георгиев в предаването „Тема на седмицата“, посветено на развитието на президентската институция в България след 1989 година.
Георгиев напомни, че президентската институция по своя замисъл често води до конфликти. „Почти няма президент, който да не се е обърнал в един момент срещу своите“, каза той и допълни, че проблемът възниква, „когато това става не в защита на националния интерес, а в защита на моментен политически интерес“.
Според историка ролята на президента остава ключова, тъй като „когато който и да е президент положи клетва, част от нея е да се ръководи винаги от интересите на народа“.
По думите му „същината на институцията я правят хората“, а президентите през годините „не винаги са се справяли с тази задача и много често са попадали в дребните политически хватки“. Като пример Георгиев посочи началото на прехода и първия президент Петър Младенов. „Той е човекът, който е натоварен с задачата да направи плавния преход – така, че комунистическата власт хем да отстъпи малко назад, хем да запази основните лостове за себе си“, каза историкът. Според него Младенов „няма тази лична харизма“ и „е просто партиен кадър, който е попаднал случайно на даденото място“.
За президента Желю Желев Георгиев отбеляза, че основната задача на неговия мандат е била „да се формира тази институция и да ѝ се даде реалното лице“. Той подчерта, че конфликтът в президентската двойка Желев – Блага Димитрова е показателен за различното разбиране дали президентът трябва да бъде „повече морален стожер или да се опита да свърши нещо реално за държавата“.
Историкът определи Петър Стоянов като президент, който „най-пълно съвпада с представата ми за идеалния български президент“. По думите му той е „европеец по дух, аристократ по дух“ и „човекът с евроатлантическия поглед“, който е бил „изправен в една от най-тежките кризи – така наречената Жан-Виденова зима“.
За Георги Първанов Георгиев отбеляза, че той е президентът с два мандата в най-новата ни история. „Десетте години в президентската институция ще се запомнят с няколко неща, на първо място с енергийния проект „Големия шлем““, посочи той и добави, че Първанов остава „баща на тройната коалиция“.
Историкът определи Росен Плевнелиев като „най-безличният президент поради факта, че той в нито един момент не успя да се отстрани от партията, която го издигна.“
„Не беше обединителя, който трябваше да бъде, не беше и коректива на властта, който се предвижда по Конституция.“, смята Георгиев. Като положителна страна от президентството на Плевнелиев, той посочи, че „той беше един от най-ясните и категорични пазители на евроатлантическата ориентация на България.“
„Румен Радев няма да се отличава от тези, които застанаха срещу своите, защото беше издигнат от Социалистическата партия.“, заяви още Георгиев. Според него, желанието на Радев за влизане в активната политика, се е видяло още през 2021 година и тогава е бил най-подходящия момент да напусне поста. „Тогава имаше момент, в който много за малко Радев беше наистина признатия лидер на опозицията, е мнението на преподавателя по История.
Интервю на Севдалина Сарандева и Стефан Калев
.gif)
Георгиев напомни, че президентската институция по своя замисъл често води до конфликти. „Почти няма президент, който да не се е обърнал в един момент срещу своите“, каза той и допълни, че проблемът възниква, „когато това става не в защита на националния интерес, а в защита на моментен политически интерес“.
Според историка ролята на президента остава ключова, тъй като „когато който и да е президент положи клетва, част от нея е да се ръководи винаги от интересите на народа“.
По думите му „същината на институцията я правят хората“, а президентите през годините „не винаги са се справяли с тази задача и много често са попадали в дребните политически хватки“. Като пример Георгиев посочи началото на прехода и първия президент Петър Младенов. „Той е човекът, който е натоварен с задачата да направи плавния преход – така, че комунистическата власт хем да отстъпи малко назад, хем да запази основните лостове за себе си“, каза историкът. Според него Младенов „няма тази лична харизма“ и „е просто партиен кадър, който е попаднал случайно на даденото място“.
За президента Желю Желев Георгиев отбеляза, че основната задача на неговия мандат е била „да се формира тази институция и да ѝ се даде реалното лице“. Той подчерта, че конфликтът в президентската двойка Желев – Блага Димитрова е показателен за различното разбиране дали президентът трябва да бъде „повече морален стожер или да се опита да свърши нещо реално за държавата“.
Историкът определи Петър Стоянов като президент, който „най-пълно съвпада с представата ми за идеалния български президент“. По думите му той е „европеец по дух, аристократ по дух“ и „човекът с евроатлантическия поглед“, който е бил „изправен в една от най-тежките кризи – така наречената Жан-Виденова зима“.
За Георги Първанов Георгиев отбеляза, че той е президентът с два мандата в най-новата ни история. „Десетте години в президентската институция ще се запомнят с няколко неща, на първо място с енергийния проект „Големия шлем““, посочи той и добави, че Първанов остава „баща на тройната коалиция“.
Историкът определи Росен Плевнелиев като „най-безличният президент поради факта, че той в нито един момент не успя да се отстрани от партията, която го издигна.“
„Не беше обединителя, който трябваше да бъде, не беше и коректива на властта, който се предвижда по Конституция.“, смята Георгиев. Като положителна страна от президентството на Плевнелиев, той посочи, че „той беше един от най-ясните и категорични пазители на евроатлантическата ориентация на България.“
„Румен Радев няма да се отличава от тези, които застанаха срещу своите, защото беше издигнат от Социалистическата партия.“, заяви още Георгиев. Според него, желанието на Радев за влизане в активната политика, се е видяло още през 2021 година и тогава е бил най-подходящия момент да напусне поста. „Тогава имаше момент, в който много за малко Радев беше наистина признатия лидер на опозицията, е мнението на преподавателя по История.
Интервю на Севдалина Сарандева и Стефан Калев
Коментирайте
.gif)
1 USD = BGN
1 GBP = BGN
1 CHF = BGN
