Историкът Радослав Симеонов не смее да се нареди сред големите български будители, но наградата Добрич го поставя там/ВИДЕО/

Радослав Симеонов –историк, носител  на Индивидуалната  награда за 2016 г. в областта на културата и науката „Добрич“ (диплом и парична награда 1000 лв.) Радослав Симеонов  е уредник на Военното гробище-музей. – за цялостния му принос в подготовката на събитията за отбелязване на 100 години от Добричката епопея, за изследването „Те загинаха за Добруджа“ и за албума „Добруджа във войните за национално обединение“, подготвени съвместно с Петър Бойчев – Директор на Исторически музей Тутракан, за мобилната изложба, посветена на освобождението на Добруджа през 1916 г., за активното участие в подготовката на юбилейния вестник „100 години от освобождението на Добруджа“, за актуализация на експозицията „Добричката епопея 1916 г.“ във Военно гробище музей Добрич.
 Според Радослав Симеонов тази награда не е свързана само и единствено с неговато дейност, първо защото нещата които върши са в рамките на Исторически музей гр.Добрич и в една или друга степен са зависими и са свързани с дейността на целия музей.  Симеонов си обяснява наградата и с други обстоятелства: Дейността ми е била в много пряка връзка с честванията на 100-годишнината от Добричката епопея.Тази награда е симптом, лакмус за отношението на обществото към нашето историческо минало, към това което се е случвало тук в Добруджа в далечната Първа световна война. Това е един жест на поколенията, поне аз така го приемам, за това което ние правим за  тази забравена война.
Не смятам, че съм единствения човек който  е достоен да носи тази награда.Има много хора които биха могли да я получат. Тя би трябвало да се дава на всички хора от духовната сфера, защото е известно при какви условия работим и какво е възнаграждението за труда им.Ясно е че не работим само за пари.
Това което издадохме през тази година беше плод на едни дългогодишни  усилия, част от тях с директора на историческия музей в Тутракан Петър Бойчев.С него през далечната 2006 год. сложихме началото на един доста обемист и къртовски труд.Захванахме се с непосилна задача, с нещо което не е правено в българската историография.Опитахме се да издирим и да съберем имената на всички загинали на добруджанския фронт през 1916 год. наши войници и офицери.Може би наистина не знаехме с какаво се захващаме. Винаги когато си мислехме ,че сме стигнали до някакъв резултат, все още излизаха и излизаха имена и фондове които тепърва да преровим, да проверим за да бъдем сто процента сигурни в данните.Не смятам че сме постигнали тази сигурност и до ден днешен.Има все още имена на хора, които не сме успели да издирим.Хора които са загинали на фронта. Това беше едното, което отне най-много време за да стигнем до книгата „Те загинаха за Добруджа”. По отношение на честванията за отбелязване на 100 годишнината от Добричката епопея, най-важното за нашия град беше мобилната изложба, която пак ние двамата в съавторство с г-в Бойчев подготвихме. Тя представя за първи път до колкото ми е известно в практиката на музеите в Добруджа ,хода на бойните действия за освобождението по време на ПСВ.Това беше изключително интересна и приятна работа, която с удоволствие извършвах, защото сме попадали на действително уникални факти и снимки, документи които се опитахме да направим достояние на нашите съграждани. Паралелно с това работихме върху създаването на албум, огромен илюстриран, със над 300 илюстрации, свързан пак с бойните действия за освобождаване на Добруджа.Този албум ще излезе точно в дните до 1 ноември. Във военното гробище където работя подменихме експозицията, извършихме частичен ремонт на параклиса, което наистина беше много необходимо, много важно, защото параклисът беше в трагичен вид. Сега изглежда подобаващо за един музей.Би било невъзпитано и несправедливо към паметта на тези хора, ако ние не успеем да направим този параклис. Той е издигнат преди 95 години от нашите съграждани именно за да се почита паметта на загиналите.По отношение на историческия аспект на понятието будители не смея да мисля,че мога да се сравнявам с тях с хората които наричаме будители.В никакъв случай не се сравнявам, те са живели при други исторически обстоятелства и са вършили други дейности. Това са всички онези исторически личности които са съдействали за духовността на нашия народ, работили са за тази кауза. Това че имам ученици, които са успели с историята която им преподавам пак  е нещо рутинно и мисля, че пак не е нещо кой знае какво ,просто съм имал мисията да свърша и това.
Репортаж на Стефан Калев и Севдалина Сарандева

Коментирайте