История на волейбола: 127 години развитие и възход

09.02.2022 г. 15:37:42 ч.
/
История на волейбола: 127 години развитие и възход
Преди 127 години в християнския колеж в град Холиук (в американския щат Масачузетс) за първи път се играе един нов за света спорт, създаден от учителя по физическо възпитание Уилям Морган. Той опъва въже на височина 197 см. и разделя учениците от двете му страни, като целта е топката да бъде прехвърлена от другата страна. Така на 9 февруари 1895 г. се играе първият волейболен мач и се ражда един от най-атрактивните и популярни спортове. Как се е развила играта по света и в България, как са се променяли правилата през годините и какви са тенденциите, разясни в интервю за медийна група „Добруджа“ Александър Виналиев – международен съдия по волейбол и председател на комисията по квалификация правилата на играта и международната съдийска дейност в Националната съдийска комисия по волейбол. Виналиев е от Варна и често през последните години получава наряд за мачовете на „Добруджа 07“ в Добрич.

- Какво е представлявала играта в първоначалния вариант, създаден от Уилям Морган?
Благодарение на един уникален човек е създаден един от най-атрактивните спортове. Ако трябва да сме честни, играта на 9 февруари 1895 г. изключително много се е различавала от днешната спортна атракция. Идеята на Уилям Морган е била социална. По това време в САЩ са властвали силови спортове, като американски футбол и баскетбол, и голяма част от населението не са можели да играят нещо заедно. Затова Уилям Морган решава да измисли спорт, в който могат да се включат абсолютно всички. Дори в началото не е имало ограничение в броя на състезателите – можело да бъдат 10-15 от едната, и още толкова – от другата страна на мрежата. Първата волейболна топка е била плондерът на баскетболна. В първата игра е имало едно единствено правило – сервиращият да бъде на куц крак, колкото и смешно да звучи.
- Как играта се разпространява по света в следващите години и как достига до България?
През следващите години започват промени в правилата и тяхното унифициране. В началото играта е била основно мъжка, но много бързо се развива и женското направление. През Втората световна война волейболът се разпространява в цяла Европа. Въпреки че спортът е създаден в САЩ, истинската организираност и масовост се случват първо в Европа. Първата федерация по волейбол в света в чешката, а втората е българската, така че ние сме едни от първите, които сме приели и развили този спорт. Играта достига в страната чрез американските военни – това се случва в много държави на Стария континент. Люлка на този спорт в България са София и Русе, скоро след тях – Пловдив и Варна. Играта се заражда в тях, но след това при нас, както и в други волейболни държави като Италия, волейболните центрове, които развиват кадри, не са най-големите градове. Пример за развит волейболен център, подготвил много национални състезатели, е град Добрич. Има и по-малки градове с традиции като Луковит и Разлог. България винаги е имала изключителни таланти. Години наред, независимо че е малка държава, България успява да даде на света много качествени състезатели и да се противопостави на великите сили. Сега мъжкият национален отбор е в известен застой, но женският, както и младежите и юношите, се представят много силно. Това се дължи и на усилията на федерацията и лигата, които подпомагат и насърчават развитието на клубната дейност. А това е основата за един добър национален отбор – състезателите се изграждат в клубовете.
- Кога и как се променя стратегията, така че топката не просто да се прехвърля, а да се цели организирането на атака с посрещане, вдигане на разпределителя и забив?
В началото постове не е имало. Всеки един състезател е имал комплексни функции и е трябвало да се справя на всяка позиция. Идеята за диференцирането на различни постове се оформя постепенно с развитието на играта и най-вече с придобиването на професионален характер. Колкото повече играта става един комерсиален продукт, колкото повече всеки един отбор, всяка една държава, иска да победи, специализацията на играта се превръща в основа. Това се случва в различни страни едновременно и е трудно да се посочи конкретно място. Все пак се знае, че на пример изпълнението на сервиз с отскок за първи път е използвано от Бразилия. С това нововъведение Бразилия, която по това време все още не е сред най-добрите нации, печели бронзови медали на Световно първенство.
- Кога се налага форматът 3 от 5 гейма?
Този формат е заложен още в самото начало, но през годините е имало промени, преди да се утвърди. Дори и до сега има предложения за други варианти. През 2017 г. бе тестван форматът до 7 гейма. Идеята да има повече геймове е, че интересът на зрителите е най-висок в края на гейма, когато са решителните точки и се определя крайния победител в него. Но 3 от 5 гейма категорично е най-утвърденият формат в историята на играта. За мен това е оптималният вариант.
- Какви са най-важните промени в правилата на волейбола?
Дълги години властваше системата „сервиз-точка“ – само отборът, който изпълняваше сервиз, можеше да спечели топка. Това е тотално некомерсиално, защото прави играта непредвидима като продължителност. Най-дългият мач е бил почти три дни. Въпреки че играта се е играела до 15 точки, практически тя можела да продължи до безкрай. В момента се използва „рали пойнт“ системата – всяко едно разиграване завършва с точка за единия или другия отбор. Това прави играта приемлива във времеви граници и даде възможност тя да стане един продаваем медиен продукт. Категорично можем да кажем, че това развитие на правилата даде резултат. Волейболът бе най-гледаният отборен спорт на последните няколко Олимпиади, а Международната волейболна федерация е вторият най-голям спортен орган след Международния олимпийски комитет. Има още много промени. Бе разработена нова топка, която има пореста структура, което увеличава съпротивлението и прави невъзможно постигането на по-бързи сервизи. Въпреки това, рекордът за най-бърз сервиз на Матей Казийски бе подобрен наскоро от италианския волейболист от руски произход Иван Зайцев, който постигна скорост на топката от 126 км/.ч., което в съвременния волейбол е наистина нещо невероятно. В съвременния волейбол участват все по-високи момчета и момичета. Това им дава предимство при атака и блокада, но намалява способността им при посрещане. Същевременно винаги е имало стремеж да има баланс между атаката и защитата. С тази цел бе въведен един нов пост – специализираните защитни играчи „либеро“. Впоследствие и при тях имаше развитие и броят им бе увеличен на двама в състава. В много отбори вече единият се специализира в посрещането на сервиз, а другият се използва за контра. Това помага за по-дълги разигравания. В последните години има сериозно навлизане на технологиите във волейбола. Мое лично мнение е, че това е изключително положително. Щом консервативни спортове като тенис и футбол въведоха видео проверка, нормално беше това да се случи и в нашия спорт. Може да се каже, че в момента волейболът ползва страшно много технологии, започвайки с електронния протокол, с който се води мачът. Целта е максимално бързо и лесно да бъде контролирано точкуването и да бъдат избегнати формалните грешки, които лесно можеше да се допуснат при хартиения протокол. Продължаваме с таблетите, които са улеснение за отборите и съдиите, със системата за комуникация между двамата съдии, и стигаме до системата за видео повторение, която също се разви през годините - започвайки с повторение на забавен кадър, достигнахме до системата „Ястребово око“. Така че в това отношение волейболът също стана съвременен технологичен продукт.
- Като съдия с мачове на най-високо ниво, включително в Шампионската лига, има ли трудни за вземане решения, въпреки всичките нововъведения или всички ситуации са максимално изчистени в правилника?
Разбира се, че има. И това остава една от основните атракции в самата игра – възможността за субективни решения на съдиите. Те не са роботи и не са безгрешни. Има много ситуации, в които съдията трябва да вземе вътрешното си субективно решение за определени отигравания. Естествено, колкото повече познаваш играта, техническите елементи и тяхното изпълнение, колкото на по-високо ниво свириш, е по-лесно да направиш такава преценка. Най-тежкото за един съдия е да се справи с емоциите и дисциплината на отборите и щабовете им. Това се доближава до т.нар. изкуство на съдийство – да можеш с авторитет да покажеш на отборите, че си максимално честен, справедлив и точен в преценките и отсъжданията си. Съвременните международни тенденции са при изключително атрактивни отигравания, когато емоцията на публиката е във върховите си моменти, съдиите да са толкова адекватни и гъвкави, че да могат да допуснат компромис с правилата, за да могат да запазят тази зрелищност. Представете си, че един разпределител гони лошо посрещната топка, прескача рекламните пана около игрището и успява да я върне в игра. Дори и да е направил двоен удар при самото отиграване, би било самоубийство за един съдия да свири това като грешка. Той трябва да хване духа на мача и да се съобрази изцяло с препоръките и с основното мото на Международната волейболна федерация – „Остави топката да лети“. Ние трябва да сме част от тази прекрасен и красив продукт и трябва да стимулираме атрактивната и зрелищна игра. В регион Добрич също има качествени млади съдии, като вашият колега Стефан Калев е един от тях.
- И накрая – кой е вашият идол във волейбола?
Има един състезател, който от дете страшно много харесвам. Според мен никога вече няма да има играч като него. Имах удоволствието да се запозная с него през 2014 г., когато беше треньор на женския национален отбор на САЩ. Това е Карч Кирали – единственият в света, който има златен олимпийски медал в двете разновидности на волейбола - в зала и на плажа. Освен това е невероятен човек като характер и изключително добър треньор.

Коментирайте
Подобни новини
Татяна Гичева, ЕВРОПА ДИРЕКТНО: Ще продължим да насърчаваме активното участие на гражданите в процесите на ЕС
Татяна Гичева, ЕВРОПА ДИРЕКТНО: Ще продължим да насърчаваме активното участие на гражданите в процесите на ЕС
Журналист от Балчик събра в книги своите български и английски интервюта
Журналист от Балчик събра в книги своите български и английски интервюта
Маестра Константина Петкова: Вида Димитрова ми казваше: „Ти, си звука на града!“
Маестра Константина Петкова: Вида Димитрова ми казваше: „Ти, си звука на града!“
Художникът Тодор Балев: Главният счетоводител на ТКЗС-то откри таланта ми
Художникът Тодор Балев: Главният счетоводител на ТКЗС-то откри таланта ми



Яндекс.Метрика