Ново проучване на общественото мнение показа, че украинците отхвърлят исканията на Русия за пълна капитулация. Украинският вестник "Дзеркало тижня" поръча проучване на украинския център "Разумков" и публикува резултатите от него на 15 юли.
Това се посочва в дневния анализ на Института за изследване на войната (ISW).
83 процента от респондентите отхвърлиха изявлението на руския президент Владимир Путин, че Украйна трябва да се изтегли напълно от Донецка, Луганска, Херсонска и Запорожка области — включително и от териториите, които в момента са под украински контрол.
58 процента от анкетираните са заявили, че Украйна не трябва да се съгласява с неутрален, необвързан и неядреен статут в конституцията си. Путин поиска през юни 2024 г. Украйна да признае териториалните претенции на Русия върху Източна и Южна Украйна (включително територия, която Русия в момента не окупира), да "демилитаризира" и да обещае да не се присъединява към НАТО като предварителни условия за започване на "мирни" преговори.
Когато НАТО обяви перспективите на Украйна за приемане в алианса, говорителят на Кремъл Дмитрий Песков обвини НАТО, че не зачита "основната грижа на Русия, твърдейки, че поведението на алианса предполага, че няма основа за преговори за войната в Украйна.
Искането за пълна капитулация на Украйна е част от плана да се попречи за подкрепата за международното право, въпреки факта, че законните граници на Украйна са признати през 1991 г.
Украйна продължава да демонстрира желанието си да преговаря с Русия при собствените си условия. Украинският президент Володимир Зеленски заяви на 15 юли, че украинските планове за втора мирна среща на върха трябва да бъдат готови до ноември 2024 г. и повтори, че на тази среща трябва да присъства и руски представител.
Зеленски заяви, че Украйна ще проведе среща в Катар за енергийната сигурност в края на юли или началото на август 2024 г., среща за свободата на корабоплаването в Турция през август 2024 г. и среща за обмена на военнопленници и връщането на депортирани украински деца в Канада през септември 2024 г. Три проблема, върху които се фокусира комюникето на първата инициирана от Украйна среща на върха за глобален мир в Швейцария през юни 2024 г.
Представители на Кремъл директно заявиха, че Русия няма да участва във втора мирна среща на върха поради нейните условия.
Исканията на Украйна Русия да се изтегли напълно са съобразени с международното право. Исканията на Русия за пълна капитулация са нарушения. Приемането на каквото и да било, освен освобождението на Украйна от нейния народ, е одобрение на незаконната окупация на над пет милиона украинци от Русия, според ISW.
Представители на Европейския съюз (ЕС) продължават да предприемат стъпки, за да демонстрират неприсъединяването към политическите позиции на унгарския премиер Виктор Орбан по отношение на войната в Украйна. Балаж Орбан, политическият директор на Виктор Орбан, заяви на 15 юли, че Виктор Орбан има планирани допълнителни "пътувания и преговори" и писа на Европейския съвет за предишните си посещения и дискусии за преговори с Украйна, Русия, Китай, и САЩ. Говорителят на Европейската комисия Ерик Мамер заяви на 15 юли, че поради неотдавнашните действия на Орбан лидерите на ЕС, включително председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, няма да присъстват на неофициални срещи, водени от Унгария.
Politico съобщи на 15 юли, че трима пожелали анонимност дипломати от ЕС са заявили, че върховният комисар на ЕС Жозеп Борел ще проведе "официална" среща на Съвета по външни работи по същото време като срещата на върха на Унгария по външните работи в Будапеща в края на август 2024 г.
Други външни министри на ЕС искат "да изпратят ясен сигнал, че Унгария не говори от името на ЕС". Шведският министър по въпросите на ЕС Йесика Росвал заяви пред Ройтерс на 11 юли, че Швеция, Финландия, Естония, Латвия, Литва и Полша ще изпращат държавни служители само на правителствени срещи, свързани с унгарското председателство на Съвета на ЕС през юли 2024 г. и че други държави от ЕС обмислят подобни мерки.
Руското правителство предложи значително да увеличи броя на условията, при които може да определи дадено лице като терорист или екстремист, вероятно като цензуриране критиките относно войната на Русия в Украйна. На 15 юли руското правителство внесе в Държавната дума законопроект, който ще разшири броя на членовете от руския Наказателен кодекс, съгласно които Руската федерална служба за финансов мониторинг (Росфинмониторинг) може да добавя хора в списъка на Русия с терористи и екстремисти.
Кремъл многократно се е опитвал да представи Русия като хармонично мултинационално и мултирелигиозно общество въпреки неотдавнашното засилване на ксенофобската реторика от руската ултранационалистическа общност.
Украинските сили са извършили удари с дронове срещу руска енергийна инфраструктура през нощта на 14 срещу 15 юли и според съобщенията също са ударили руски военни активи в окупирания Крим. Ръководителят на област Липецк Игор Артамонов заяви на 15 юли, че украински дрон е ударил територията на електрическа подстанция в Становлянски район, област Липецк, а администрацията на Орловска област твърди, че украински дрон е повредил контейнер за съхранение на петрол.
Руското министерство на отбраната (МО) твърди, че руските сили са свалили шест украински дрона над окупирания Крим и един украински дрон над област Липецк през нощта на 14 срещу 15 юли и друг украински дрон близо до Западен Крим следобед на 15 юли.
Това се посочва в дневния анализ на Института за изследване на войната (ISW).
83 процента от респондентите отхвърлиха изявлението на руския президент Владимир Путин, че Украйна трябва да се изтегли напълно от Донецка, Луганска, Херсонска и Запорожка области — включително и от териториите, които в момента са под украински контрол.
58 процента от анкетираните са заявили, че Украйна не трябва да се съгласява с неутрален, необвързан и неядреен статут в конституцията си. Путин поиска през юни 2024 г. Украйна да признае териториалните претенции на Русия върху Източна и Южна Украйна (включително територия, която Русия в момента не окупира), да "демилитаризира" и да обещае да не се присъединява към НАТО като предварителни условия за започване на "мирни" преговори.
Когато НАТО обяви перспективите на Украйна за приемане в алианса, говорителят на Кремъл Дмитрий Песков обвини НАТО, че не зачита "основната грижа на Русия, твърдейки, че поведението на алианса предполага, че няма основа за преговори за войната в Украйна.
Искането за пълна капитулация на Украйна е част от плана да се попречи за подкрепата за международното право, въпреки факта, че законните граници на Украйна са признати през 1991 г.
Украйна продължава да демонстрира желанието си да преговаря с Русия при собствените си условия. Украинският президент Володимир Зеленски заяви на 15 юли, че украинските планове за втора мирна среща на върха трябва да бъдат готови до ноември 2024 г. и повтори, че на тази среща трябва да присъства и руски представител.
Зеленски заяви, че Украйна ще проведе среща в Катар за енергийната сигурност в края на юли или началото на август 2024 г., среща за свободата на корабоплаването в Турция през август 2024 г. и среща за обмена на военнопленници и връщането на депортирани украински деца в Канада през септември 2024 г. Три проблема, върху които се фокусира комюникето на първата инициирана от Украйна среща на върха за глобален мир в Швейцария през юни 2024 г.
Представители на Кремъл директно заявиха, че Русия няма да участва във втора мирна среща на върха поради нейните условия.
Исканията на Украйна Русия да се изтегли напълно са съобразени с международното право. Исканията на Русия за пълна капитулация са нарушения. Приемането на каквото и да било, освен освобождението на Украйна от нейния народ, е одобрение на незаконната окупация на над пет милиона украинци от Русия, според ISW.
Представители на Европейския съюз (ЕС) продължават да предприемат стъпки, за да демонстрират неприсъединяването към политическите позиции на унгарския премиер Виктор Орбан по отношение на войната в Украйна. Балаж Орбан, политическият директор на Виктор Орбан, заяви на 15 юли, че Виктор Орбан има планирани допълнителни "пътувания и преговори" и писа на Европейския съвет за предишните си посещения и дискусии за преговори с Украйна, Русия, Китай, и САЩ. Говорителят на Европейската комисия Ерик Мамер заяви на 15 юли, че поради неотдавнашните действия на Орбан лидерите на ЕС, включително председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, няма да присъстват на неофициални срещи, водени от Унгария.
Politico съобщи на 15 юли, че трима пожелали анонимност дипломати от ЕС са заявили, че върховният комисар на ЕС Жозеп Борел ще проведе "официална" среща на Съвета по външни работи по същото време като срещата на върха на Унгария по външните работи в Будапеща в края на август 2024 г.
Други външни министри на ЕС искат "да изпратят ясен сигнал, че Унгария не говори от името на ЕС". Шведският министър по въпросите на ЕС Йесика Росвал заяви пред Ройтерс на 11 юли, че Швеция, Финландия, Естония, Латвия, Литва и Полша ще изпращат държавни служители само на правителствени срещи, свързани с унгарското председателство на Съвета на ЕС през юли 2024 г. и че други държави от ЕС обмислят подобни мерки.
Руското правителство предложи значително да увеличи броя на условията, при които може да определи дадено лице като терорист или екстремист, вероятно като цензуриране критиките относно войната на Русия в Украйна. На 15 юли руското правителство внесе в Държавната дума законопроект, който ще разшири броя на членовете от руския Наказателен кодекс, съгласно които Руската федерална служба за финансов мониторинг (Росфинмониторинг) може да добавя хора в списъка на Русия с терористи и екстремисти.
Кремъл многократно се е опитвал да представи Русия като хармонично мултинационално и мултирелигиозно общество въпреки неотдавнашното засилване на ксенофобската реторика от руската ултранационалистическа общност.
Украинските сили са извършили удари с дронове срещу руска енергийна инфраструктура през нощта на 14 срещу 15 юли и според съобщенията също са ударили руски военни активи в окупирания Крим. Ръководителят на област Липецк Игор Артамонов заяви на 15 юли, че украински дрон е ударил територията на електрическа подстанция в Становлянски район, област Липецк, а администрацията на Орловска област твърди, че украински дрон е повредил контейнер за съхранение на петрол.
Руското министерство на отбраната (МО) твърди, че руските сили са свалили шест украински дрона над окупирания Крим и един украински дрон над област Липецк през нощта на 14 срещу 15 юли и друг украински дрон близо до Западен Крим следобед на 15 юли.
Снимка:webnews.bg
Източник:News.bg
Коментирайте
1 USD = 1.76662 BGN
1 GBP = 2.34827 BGN
1 CHF = 2.08333 BGN
