Кой как чете основният закон на Република България-Конституцията и кой как я тълкува в дни на протести и противоборства, с този въпрос МГ“Добруджа“ се обръща към адвокат Юрий Митев. На 13 юли /понеделник/ се навършиха 29 години от приемането на Конституцията през 1991 година от 7- ото ВНС. В отговора си юристът се позовава на решение на Конституционният съд от 21 декември 1995 година, когато народните представители са поискали тълкуване на следния въпрос: „Съставляват ли нарушение на Конституцията такива публично направени изявления на президента, с които той проявява предпочитанията си към една или друга политическа личност или политическа партия или, обратното, манифестира отрицателното си отношение към една или друга политическа личност или политическа партия?
На този въпрос Конституционният съд дава следният тълкувателен отговор: Президентът според Конституцията не е деполитизиран държавен орган. Той участва в президентските избори със своя политическа програма. Президентът не може да участва в ръководството на политическа партия (чл.95, ал.2) от Конституцията, но може да бъде член на партия или политическа коалиция. Държавният глава има политически функции и има право на политически изявления. Това негово право е закрепено и в Конституцията-чл.98, т.2 му дава право да отправя обръщения към народа и Народното събрание. В тях той може да изразява свои становища по държавни и обществени или политически въпроси.
Ако това тълкувание е валидно за 1995 година, то то е в сила и през 2020 година и настоящия момент, изтъква адвокат Юрий Митев.
„Националното единство не означава политическо единомислие“ е друго съждение от решението на Конституционния съд, което може да бъде съотнесено към днешните събития на противоборство между Президент и главен прокурор. Това тълкувание е част от плурализма изтъква още юристът. Ако към държавния глава има повдигнато обвинение по чл.103 от Конституцията, то тълкуванието пак не е от други институции , а от Конституционния съд. В случая с последните си изявления президентът е в правото си да излезе пред народа и да произнесе слово и да поиска оставки, без това да е нарушение.
Президентът е единствения избран пряко от народа и се ползва с изключителното доверие, припомня Юрий Митев.
Въпросът за нахлуването на спецчасти от прокуратурата в Президентството засяга устоите на демократичното общество и всички нас, казва Юрий Митев във връзка с акт на Главна прокуратура. Той припомня за разделението на властите и за по особената роля на президента, както и за ненамесата им една в друга. В т.н. триъгълник на властта в София, там където сега се събират протестиращите има надпис на една от сградите –Президент на РБ, друго е президентска администрация. Не говорим за кабинет или офиси на съветници. Тази сграда е институция, не може да се влиза дори по силата на заповед или акт на съдия, по мое мнение , посочва Митев. Той задава въпроса какво щеше да стане ако главнокомандващият Българската армия беше произнесъл: “Танковете да дойдат!“.
Демокрацията подобно на вируса КОВИД-19 е нещо с което сме принудени да живеем. Правилата на демокрацията не се харесват винаги, в един случай ги споделяме в друг ги тълкуваме като посегателство на правата ни, но в крайна сметка това е само въпрос на гледна точка, казва адвокат Митев.
Интервю на Севдалина Сарандева и Стефан Калев
.gif)
На този въпрос Конституционният съд дава следният тълкувателен отговор: Президентът според Конституцията не е деполитизиран държавен орган. Той участва в президентските избори със своя политическа програма. Президентът не може да участва в ръководството на политическа партия (чл.95, ал.2) от Конституцията, но може да бъде член на партия или политическа коалиция. Държавният глава има политически функции и има право на политически изявления. Това негово право е закрепено и в Конституцията-чл.98, т.2 му дава право да отправя обръщения към народа и Народното събрание. В тях той може да изразява свои становища по държавни и обществени или политически въпроси.
Ако това тълкувание е валидно за 1995 година, то то е в сила и през 2020 година и настоящия момент, изтъква адвокат Юрий Митев.
„Националното единство не означава политическо единомислие“ е друго съждение от решението на Конституционния съд, което може да бъде съотнесено към днешните събития на противоборство между Президент и главен прокурор. Това тълкувание е част от плурализма изтъква още юристът. Ако към държавния глава има повдигнато обвинение по чл.103 от Конституцията, то тълкуванието пак не е от други институции , а от Конституционния съд. В случая с последните си изявления президентът е в правото си да излезе пред народа и да произнесе слово и да поиска оставки, без това да е нарушение.
Президентът е единствения избран пряко от народа и се ползва с изключителното доверие, припомня Юрий Митев.
Въпросът за нахлуването на спецчасти от прокуратурата в Президентството засяга устоите на демократичното общество и всички нас, казва Юрий Митев във връзка с акт на Главна прокуратура. Той припомня за разделението на властите и за по особената роля на президента, както и за ненамесата им една в друга. В т.н. триъгълник на властта в София, там където сега се събират протестиращите има надпис на една от сградите –Президент на РБ, друго е президентска администрация. Не говорим за кабинет или офиси на съветници. Тази сграда е институция, не може да се влиза дори по силата на заповед или акт на съдия, по мое мнение , посочва Митев. Той задава въпроса какво щеше да стане ако главнокомандващият Българската армия беше произнесъл: “Танковете да дойдат!“.
Демокрацията подобно на вируса КОВИД-19 е нещо с което сме принудени да живеем. Правилата на демокрацията не се харесват винаги, в един случай ги споделяме в друг ги тълкуваме като посегателство на правата ни, но в крайна сметка това е само въпрос на гледна точка, казва адвокат Митев.
Интервю на Севдалина Сарандева и Стефан Калев
Коментирайте
.gif)
1 USD = BGN
1 GBP = BGN
1 CHF = BGN
