След 17 месеца на път, повече от 150 000 изминати километра и посещения в над 30 държави, пътешественикът и туристически водач Ивайло Дончев събира своите преживявания в книгата „Пътят от Каракол“, която ще бъде представена днес в Добрич, от 18:30 часа в Дом-паметник „Йордан Йовков”.
Пътешествието го отвежда през Колумбия, Амазония, Андите, Патагония, Хималаите, Иран и Киргизстан. За медийна група „Добруджа” Ивайло споделя, че придвижването му се е осъществявало по различни възможни начини - със самолет, автобус, велосипед, на стоп и дори на кон.
Най-силните му спомени са свързани със срещите с хора, които живеят с удивителна лекота, въпреки трудностите в своя бит. В Източен Тимор той открива хора, които го впечатляват с щастието си въпреки бедността. В общността на калашите в северозападен Пакистан вижда хора, които приемат изпитанията без оплакване и посрещат ежедневните трудности с песен.
Не липсват и опасни моменти, казва още пътешественикът. Още в началото на пътуването, докато се придвижва на стоп в Колумбия, преживява ситуация, в която пред очите му е размахано оръжие. По-късно в Афганистан попада в напрегната ситуация с местни власти, които го подозират за шпионин. Най-трудният момент обаче не се случва на някой отдалечен континент, а по време на пътешествието, когато се налага да прекъсне посоката на маршрута и да се върне отново в България, заради тежки здравословни проблеми на близък човек. Живеех с илюзията, че смъртта може да бъде обработена и подредена в някаква философска кутия. Не може. Тя става част от теб и продължаваш напред, казва той.
И това е и едно от най-важните открития, които прави за себе си по време на пътуването. Другото е, че е много по-малко самодостатъчен, отколкото е вярвал. Разбира го, когато близките му хора започват да му липсват твърде рано, по пътя из света. Към всички, които мечтаят за свое приключение, Ивайло Дончев отправя съвет-да не отлагат.
Интервю на Даниела Русева и Стефан Калев
.gif)
Пътешествието го отвежда през Колумбия, Амазония, Андите, Патагония, Хималаите, Иран и Киргизстан. За медийна група „Добруджа” Ивайло споделя, че придвижването му се е осъществявало по различни възможни начини - със самолет, автобус, велосипед, на стоп и дори на кон.
Най-силните му спомени са свързани със срещите с хора, които живеят с удивителна лекота, въпреки трудностите в своя бит. В Източен Тимор той открива хора, които го впечатляват с щастието си въпреки бедността. В общността на калашите в северозападен Пакистан вижда хора, които приемат изпитанията без оплакване и посрещат ежедневните трудности с песен.
Не липсват и опасни моменти, казва още пътешественикът. Още в началото на пътуването, докато се придвижва на стоп в Колумбия, преживява ситуация, в която пред очите му е размахано оръжие. По-късно в Афганистан попада в напрегната ситуация с местни власти, които го подозират за шпионин. Най-трудният момент обаче не се случва на някой отдалечен континент, а по време на пътешествието, когато се налага да прекъсне посоката на маршрута и да се върне отново в България, заради тежки здравословни проблеми на близък човек. Живеех с илюзията, че смъртта може да бъде обработена и подредена в някаква философска кутия. Не може. Тя става част от теб и продължаваш напред, казва той.
И това е и едно от най-важните открития, които прави за себе си по време на пътуването. Другото е, че е много по-малко самодостатъчен, отколкото е вярвал. Разбира го, когато близките му хора започват да му липсват твърде рано, по пътя из света. Към всички, които мечтаят за свое приключение, Ивайло Дончев отправя съвет-да не отлагат.
Интервю на Даниела Русева и Стефан Калев
Коментирайте
