Прочутото в цял свят Панагюрско златно съкровище е изложено в Каменна зала в Държавен културен институт "Културен център "Двореца". То е собственост на Националния исторически музей (НИМ).
Изказвам огромна благодарност към доц. д-р Бони Петрунова – директор на НИМ, която създаде традиция всяка година национални богатства и движим паметници на културата и артефакти да бъдат показвани в Двореца в Балчик, каза Жени Михайлова – директор на ДКИ КЦ „Двореца“. Така всеки един от посетителите ни може да се наслади на реликви, които са повод за национална гордост за всеки българин, добави тя.
Това наистина се превърна в традиция и то в най-активните месеци на туристическия сезон. Хората, избрали да посетят Двореца, могат да разгледат експозиция, която е най-представителната част от нашето културно-историческо наследство, каза директорът на НИМ доц. Д-р Бони Петрунова.
Според нея е важен самият визуален контакт с тези произведения на изкуството и със сигурност това ще бъде приятно преживяване за посетителите. Това е и ролята на нашето културно-историческо наследство. От една страна ни свързва с корените ни в миналото и от друга страна - доставя наслада за сетивата с невероятната изработка на предметите, коментира доц. д-р Петрунова.
Изложбата се реализира при осигуряването на извънредни мерки за сигурност и засилена охрана, за които са се погрижили домакините от КЦ „Двореца“.
Експозицията бе транспортирана с бронирани автомобили, а на място са осигурени охранителни системи от най-висок клас, видеонаблюдение и жива охрана, конкретизира директорът на КЦ „Двореца“ .
В Каменната зала са подредени всички 9 изящни творения от чисто злато – една фигона и осем ритона, с общо тегло 6,164 кг. Според изследователите, златните съдове са принадлежали на владетел на тракийското племе одриси от края на IV и началото на III в. пр. н. е.
Най-големият от предметите представлява амфора-ритон, тежаща 1,7 кг. Дръжките на амфората са оформени като кентаври в поза на стрелба с лък. А три от каничките са изящно изработени във формите на богините Хера, Афродита и Атина. Особено впечатлителен е златният ритон, оформен като предна част на тяло на козел.
Експонатите идват от НИМ и ще останат в Двореца до 10 септември. Входът за залата със съкровището е безплатен.
Очаква се след експонирането на Панагюрското съкровище в Двореца, в края на годината то да бъде представено в Дубай.
Репортаж на Галина Бозукова и Преслав Димитров
Изказвам огромна благодарност към доц. д-р Бони Петрунова – директор на НИМ, която създаде традиция всяка година национални богатства и движим паметници на културата и артефакти да бъдат показвани в Двореца в Балчик, каза Жени Михайлова – директор на ДКИ КЦ „Двореца“. Така всеки един от посетителите ни може да се наслади на реликви, които са повод за национална гордост за всеки българин, добави тя.
Това наистина се превърна в традиция и то в най-активните месеци на туристическия сезон. Хората, избрали да посетят Двореца, могат да разгледат експозиция, която е най-представителната част от нашето културно-историческо наследство, каза директорът на НИМ доц. Д-р Бони Петрунова.
Според нея е важен самият визуален контакт с тези произведения на изкуството и със сигурност това ще бъде приятно преживяване за посетителите. Това е и ролята на нашето културно-историческо наследство. От една страна ни свързва с корените ни в миналото и от друга страна - доставя наслада за сетивата с невероятната изработка на предметите, коментира доц. д-р Петрунова.
Изложбата се реализира при осигуряването на извънредни мерки за сигурност и засилена охрана, за които са се погрижили домакините от КЦ „Двореца“.
Експозицията бе транспортирана с бронирани автомобили, а на място са осигурени охранителни системи от най-висок клас, видеонаблюдение и жива охрана, конкретизира директорът на КЦ „Двореца“ .
В Каменната зала са подредени всички 9 изящни творения от чисто злато – една фигона и осем ритона, с общо тегло 6,164 кг. Според изследователите, златните съдове са принадлежали на владетел на тракийското племе одриси от края на IV и началото на III в. пр. н. е.
Най-големият от предметите представлява амфора-ритон, тежаща 1,7 кг. Дръжките на амфората са оформени като кентаври в поза на стрелба с лък. А три от каничките са изящно изработени във формите на богините Хера, Афродита и Атина. Особено впечатлителен е златният ритон, оформен като предна част на тяло на козел.
Експонатите идват от НИМ и ще останат в Двореца до 10 септември. Входът за залата със съкровището е безплатен.
Очаква се след експонирането на Панагюрското съкровище в Двореца, в края на годината то да бъде представено в Дубай.
Репортаж на Галина Бозукова и Преслав Димитров