Смъртните случаи, причинени от крайности във времето в Европа, може да се увеличат 50 пъти в край на века, като само загиващите от горещи вълни може да надхвърлят 150 000 души всяка година.
Това е прогнозата на група учени, опитващи се да илюстритат какви биха били последиците от екстремно време при сценарий, в който не се предприемат никакви мерки за ограничаване на отрицателния за климата ефект от човешката дейност и за овладяване на разрушителното действие на стихиите.
Заключенията им са публикувани в списание The Lancet Planetary Health в петък. В статията се обяснява, че ако в периода 1981-2010 година заради свързани с времето явления са умирали средно по около 3000 души годишно, но в последните 30 години на века те ще достигнат 152 000. В най-лошия сценарий броят им през 2071-20100 година може дори да наближи 240 000 души.
В петък в Черна гора уличен електронен термометър показваше 47 градуса.
Включените явления са горещи и студени вълни, бурни ветрове, наводнения и разрушителни вълни и приливи по морския бряг, продължително засушаване и горски пожари.
Взети са предвид фактори като динамика на населението (разширяване на урбанизацията, стагнация или намаление на населението, както и концентрирането му в градовете), както и как ще се променя делът на възрастните (над 65-годишна възраст) в обществото.
Прогноза за това как в различните групи десетилетия до края на века може да се променя обвхватът на застрашените от седемте природни бедствия: горещ и вълни, студени вълни, суша, горски пожари, речни наводнения, приливни наводнения по морския бряг, бурни ветрове.
За България, например, се посочва, че към 2100 година населението ще е намаляло до 5.34 милиона души, а възрастните ще са се увеличили със 154%. Концентрацията на населението в градовете ще остане непроменена, а това прави особено опасен ефекта от горещи вълни, тъй като в града температурите са по-високи и топлината се задържа по-дълго.
Според специалистите, обаче, за смъртоносния ефект в 90% от случаите причината ще са промените в климата и едвав 10% - последиците от урбанизацията.
В събота хлапета се разхлаждаха в Албания от 40-градусовата жега.
Използвани са данни от хиляди случаи, събрани от белгийския Център за изследване на епидемиологията на бедствията (CRED), както и от застрахователния гигант Munich Re. На тази база е направена оценка за степента, в която е застрашена всяка държава и отделните райони в нея, след което се приема, че готовността
.gif)
Това е прогнозата на група учени, опитващи се да илюстритат какви биха били последиците от екстремно време при сценарий, в който не се предприемат никакви мерки за ограничаване на отрицателния за климата ефект от човешката дейност и за овладяване на разрушителното действие на стихиите.
Заключенията им са публикувани в списание The Lancet Planetary Health в петък. В статията се обяснява, че ако в периода 1981-2010 година заради свързани с времето явления са умирали средно по около 3000 души годишно, но в последните 30 години на века те ще достигнат 152 000. В най-лошия сценарий броят им през 2071-20100 година може дори да наближи 240 000 души.
В петък в Черна гора уличен електронен термометър показваше 47 градуса.
Включените явления са горещи и студени вълни, бурни ветрове, наводнения и разрушителни вълни и приливи по морския бряг, продължително засушаване и горски пожари.
Взети са предвид фактори като динамика на населението (разширяване на урбанизацията, стагнация или намаление на населението, както и концентрирането му в градовете), както и как ще се променя делът на възрастните (над 65-годишна възраст) в обществото.
Прогноза за това как в различните групи десетилетия до края на века може да се променя обвхватът на застрашените от седемте природни бедствия: горещ и вълни, студени вълни, суша, горски пожари, речни наводнения, приливни наводнения по морския бряг, бурни ветрове.
За България, например, се посочва, че към 2100 година населението ще е намаляло до 5.34 милиона души, а възрастните ще са се увеличили със 154%. Концентрацията на населението в градовете ще остане непроменена, а това прави особено опасен ефекта от горещи вълни, тъй като в града температурите са по-високи и топлината се задържа по-дълго.
Според специалистите, обаче, за смъртоносния ефект в 90% от случаите причината ще са промените в климата и едвав 10% - последиците от урбанизацията.
В събота хлапета се разхлаждаха в Албания от 40-градусовата жега.
Използвани са данни от хиляди случаи, събрани от белгийския Център за изследване на епидемиологията на бедствията (CRED), както и от застрахователния гигант Munich Re. На тази база е направена оценка за степента, в която е застрашена всяка държава и отделните райони в нея, след което се приема, че готовността
Снимка:www.dnevnik.bg
Източник:Dnevnik.bg
Коментирайте
1 USD = BGN
1 GBP = BGN
1 CHF = BGN
