В езерата край Залдапа жителите на крепостта са развъждали риба през V и VI век. Тази хипотеза изказаха изследователите на най-големия Римо-византийски град във вътрешността на Северна България. Изводите са направени на база множество открити през тази година кости от риби в крепостта, като се смята, че именно това е била основната храна на местното население.
Залдапа от гръцки означава жълта вода, обясни ръководителят на разкопките проф. д.и.н. Георги Атанасов от Регионален исторически музей – Силистра. Климатът тогава е бил по-различен и около крепостта е имало река с езера около нея, в които са развъждали риба, обясни той.
В Залдапа открихме богати находки от храната на жителите на крепостта, които ни дават представа за готварските и хранителните им навици, заяви Петрик Осати – специалист по кости на животни от Френската академия на науките и университета в Лил. При разкопките през изминалия месец са намерени множество кости от риби – щука, сом, шаран и други големи риби, някои от тях над 1,50 м. Зооархеологът от Франция смята, че тогава е поставено началото на развъждането на шаран в Европа. Той обясни, че храната на местните жители е включвала в много голяма степен и птици, включително дропла, както и свинско, овче и телешко месо. Останките, открити в различните части на града, показват, че менюто е било различно на отделните социалните групи.
Залдапа е изградена като логистичен център с огромно зърнохранилище с двойни размери през първата четвърт на IV век – по време на управлението на император Константин Велики. Първоначално населението е включвало само военен контингент, а през V и VI век Залдапа придобива вид на град с множество църкви и жителите нарастват, обясни доц. д-р Албена Миланова от Софийски университет „Св. Климент Охридски“.
На база на площта, която е около 24 хектара, се приема, че тогава населението е достигнало над 8 000 човека, обясни проф. Георги Атанасов. Той добави, че Залдапа има и две предградия, като тези сателитни селища също са били гъсто населени, като цялата агломерация е около 40 хектара. Наличието на главна и множество второстепенни улици и площади на аероснимките също доказват, че населението на Залдапа е било голямо и цялата крепост е била застроена.
Репортаж на Димитър Узунов и Стефан Калев
Залдапа от гръцки означава жълта вода, обясни ръководителят на разкопките проф. д.и.н. Георги Атанасов от Регионален исторически музей – Силистра. Климатът тогава е бил по-различен и около крепостта е имало река с езера около нея, в които са развъждали риба, обясни той.
В Залдапа открихме богати находки от храната на жителите на крепостта, които ни дават представа за готварските и хранителните им навици, заяви Петрик Осати – специалист по кости на животни от Френската академия на науките и университета в Лил. При разкопките през изминалия месец са намерени множество кости от риби – щука, сом, шаран и други големи риби, някои от тях над 1,50 м. Зооархеологът от Франция смята, че тогава е поставено началото на развъждането на шаран в Европа. Той обясни, че храната на местните жители е включвала в много голяма степен и птици, включително дропла, както и свинско, овче и телешко месо. Останките, открити в различните части на града, показват, че менюто е било различно на отделните социалните групи.
Залдапа е изградена като логистичен център с огромно зърнохранилище с двойни размери през първата четвърт на IV век – по време на управлението на император Константин Велики. Първоначално населението е включвало само военен контингент, а през V и VI век Залдапа придобива вид на град с множество църкви и жителите нарастват, обясни доц. д-р Албена Миланова от Софийски университет „Св. Климент Охридски“.
На база на площта, която е около 24 хектара, се приема, че тогава населението е достигнало над 8 000 човека, обясни проф. Георги Атанасов. Той добави, че Залдапа има и две предградия, като тези сателитни селища също са били гъсто населени, като цялата агломерация е около 40 хектара. Наличието на главна и множество второстепенни улици и площади на аероснимките също доказват, че населението на Залдапа е било голямо и цялата крепост е била застроена.
Репортаж на Димитър Узунов и Стефан Калев