В новия епизод на предаването „Животът е пътуване“, продължаваме разходката ни в Северозападна България, като се насочваме към Белоградчик. Прекрасно градче, популярно най-вече с своите невероятни скали, които преди 230 млн. години са били на дъното на морето. Впоследствие мястото става суша и са били необходими милиони години, за да може тези природни образувания, да придобият днешния си облик. Те са червеникави заради огромното отлагане на елементи, съдържащи желязо.
Самият Белоградчик е малък град, който навремето е бил доста процъфтяващ, но след демократичните промени, запад. Туризмът е това, което поддържа градът жив.
Белоградчишките скали, които са с най-различни форми, се простират на 100 кв. км.
Интересно за скалите в самия град е крепостта „Калето“. Тя е построена още през трети век, по време на римляните. Там е било едно от големите римски селища Рациария, на чието място днес е село Арчар. Скалите са служили като преграда за римската крепост. Самото селище възниква още ш времето на император Веспасиан, при следващите се разраства и затова има сериозна римска следа в самата крепост. В последствие тя става част от Първото българско царство, а по време на Видинското царство, при управлението на цар Иван Срацимир, крепостта е била много благоустроена. Самата крепост е била определяна като първата историческа забележителност през Средновековието.
След нападенията - от една страна на Османската империя, от друга от Унгарското кралство, Видинското царство залязва. През следващите няколко века Османската империя успява да преустрои Калето и към днешна дата крепостта се простира на 10 000 кв. м. Има три порти, огромни стени с два метра дебелина, на места с височина от 10-12 метра. Римската част е непосредствено след първата порта. От там може да се разгледа белоградчишката обсерватория.
На 25 км. от Белоградчик се намира много красивата пещера „Козарника“, която е една от най-старо населяваните по европейски земи. Там са открити следи от Homo erectus, което би било най-старото сведение за присъствие на хора в Европа.
Пещера „Магурата“ е уникална. Намира се в близост до Рабишкото езеро, което е единственото вътрешно езеро в България, което е безоточно. Поне 400 места по света носят името „магура“, което винаги означава езеро, хълм или пещера. Единствено в България това е пещера, разположена на хълм, като в нея има езеро.
Пещерата е дълга около 2,5 км. Известна е с огромните кухини, които достигат височина от 58 метра. Температурата е около 10 градуса, с много по-ниска влажност от останалите пещери.
В пещерата има рисунки, които показват, че хората преди 14 хиляди години са познавали цялата космическа подредба, както това, че Слънцето е даващото живот на Земята. Рисунките отразявали слънчево-лунен календар, който отбелязва 366 дни в годината, 5 сезона, слънцестоене и равноденствие.
В пещерата са намерени и останки от жилища, които са направени от плет, пясък и глина.
В пещерата са открити кости от пещерна мечка, пещерна хиена и др., което също доказва, че е обитавана от хиляди години.
В наше време, пещерата се използва от овчарите за съхранение на мляко заради хладния въздух.
Преди около 50 години в пещерата е изградена болнична зала за лечение на астма и други белодробни заболявания.
От „Магурата“, можем да се отправим към пещера „Венеца“. Тя е открита през 1970 година, но за туристически посещения, е отворена от 2015 година. В нея е задължително носенето на каски, защото е доста ниско и тясно. Интересна е с прекрасните си форми, голяма част от които са от полускъпоценния камък „оникс“.
Друга подобна пещера, което е близо до Белоградчик, е „Лепеница“. Тя е надземна, на два етажа, като имат формата на отворено около. Има твърдение, че пещерата е била звездна площадка за определяне на годишните цикли на Земята. Тя е с пешеходен преходи от 1,5 км.
Има много камъни, обработени от човешка ръка, което показва, че по тези земи тръгва разселването на първобитните хора.
В региона могат да се похвалят с много добри вина, които могат да бъдат дегустирани в изба „Магура“. Екскурзията в района може да включва и разходка са Драконови лодки по Рабишкото езеро.
Цялото усещане е, че природата е надарила този регион с невероятни форми и много легенди.
.gif)
Самият Белоградчик е малък град, който навремето е бил доста процъфтяващ, но след демократичните промени, запад. Туризмът е това, което поддържа градът жив.
Белоградчишките скали, които са с най-различни форми, се простират на 100 кв. км.
Интересно за скалите в самия град е крепостта „Калето“. Тя е построена още през трети век, по време на римляните. Там е било едно от големите римски селища Рациария, на чието място днес е село Арчар. Скалите са служили като преграда за римската крепост. Самото селище възниква още ш времето на император Веспасиан, при следващите се разраства и затова има сериозна римска следа в самата крепост. В последствие тя става част от Първото българско царство, а по време на Видинското царство, при управлението на цар Иван Срацимир, крепостта е била много благоустроена. Самата крепост е била определяна като първата историческа забележителност през Средновековието.
След нападенията - от една страна на Османската империя, от друга от Унгарското кралство, Видинското царство залязва. През следващите няколко века Османската империя успява да преустрои Калето и към днешна дата крепостта се простира на 10 000 кв. м. Има три порти, огромни стени с два метра дебелина, на места с височина от 10-12 метра. Римската част е непосредствено след първата порта. От там може да се разгледа белоградчишката обсерватория.
На 25 км. от Белоградчик се намира много красивата пещера „Козарника“, която е една от най-старо населяваните по европейски земи. Там са открити следи от Homo erectus, което би било най-старото сведение за присъствие на хора в Европа.
Пещера „Магурата“ е уникална. Намира се в близост до Рабишкото езеро, което е единственото вътрешно езеро в България, което е безоточно. Поне 400 места по света носят името „магура“, което винаги означава езеро, хълм или пещера. Единствено в България това е пещера, разположена на хълм, като в нея има езеро.
Пещерата е дълга около 2,5 км. Известна е с огромните кухини, които достигат височина от 58 метра. Температурата е около 10 градуса, с много по-ниска влажност от останалите пещери.
В пещерата има рисунки, които показват, че хората преди 14 хиляди години са познавали цялата космическа подредба, както това, че Слънцето е даващото живот на Земята. Рисунките отразявали слънчево-лунен календар, който отбелязва 366 дни в годината, 5 сезона, слънцестоене и равноденствие.
В пещерата са намерени и останки от жилища, които са направени от плет, пясък и глина.
В пещерата са открити кости от пещерна мечка, пещерна хиена и др., което също доказва, че е обитавана от хиляди години.
В наше време, пещерата се използва от овчарите за съхранение на мляко заради хладния въздух.
Преди около 50 години в пещерата е изградена болнична зала за лечение на астма и други белодробни заболявания.
От „Магурата“, можем да се отправим към пещера „Венеца“. Тя е открита през 1970 година, но за туристически посещения, е отворена от 2015 година. В нея е задължително носенето на каски, защото е доста ниско и тясно. Интересна е с прекрасните си форми, голяма част от които са от полускъпоценния камък „оникс“.
Друга подобна пещера, което е близо до Белоградчик, е „Лепеница“. Тя е надземна, на два етажа, като имат формата на отворено около. Има твърдение, че пещерата е била звездна площадка за определяне на годишните цикли на Земята. Тя е с пешеходен преходи от 1,5 км.
Има много камъни, обработени от човешка ръка, което показва, че по тези земи тръгва разселването на първобитните хора.
В региона могат да се похвалят с много добри вина, които могат да бъдат дегустирани в изба „Магура“. Екскурзията в района може да включва и разходка са Драконови лодки по Рабишкото езеро.
Цялото усещане е, че природата е надарила този регион с невероятни форми и много легенди.
Коментирайте
.jpg)
1 USD = BGN
1 GBP = BGN
1 CHF = BGN
