ЖИВОТЪТ Е ПЪТУВАНЕ: Районът около Ивайловград – българската Тоскана (ВИДЕО)

В новия епизод на предаването „Животът е пътуване“ отиваме на Юг към Ивайловград, където регионът е наречен „българската Тоскана“. Градът е сравнително малък – населението му е около 3000 души, които обаче могат да се похвалят с най-много мобилни оператори. Причината е, че в района се прихващат освен български, така и гръцки и турски оператори.
Градът е с много важно значение именно заради местонахождението – между Гърция и Турция. Старото име на града е Ортакьой (средно). В периода 1912-13 г. градът преживява огромни катаклизми, свързани с бежанската криза, когато българите се преместват от беломорска Тракия в земите около днешния Ивайловград.
Днес градчето може да ни очарова както с исторически, така и с природни забележителности.
В Историческия музей в града може да се види макет на една от най-богатите римски вили, намерени до момента – вила „Армира“, която обаче тази година бе затворена за посещения заради реставрация. Това не е била само вила за живеене, а и за забавление, което личи от всичко в нея. Използваният мрамор във вилата показва, че живеещите в нея са били от много знатен род, който е разполагал със собствен печат, даван лично от римския император.
Дори и днес стратегическото място на града показва богатата търговия. 
Друго интересно място за посещение в района е средновековната крепост „Лютица“. Тя е не добре разработена като туристическа дестинация. Тя се простира на площ от 26 декара. Тя разполага с огромни крепостни стени с дебелина 2,6 м. и 13 големи кули. В момента достъпът до нея може да стане с високопроходим автомобил или пеша.
В тази крепост е намерен един от пръстените на цар Калоян. Крепостта е популярна и като „мраморният град“, защото голяма част от запазилите се фрагменти са от мрамор.
Много добро място за снимки е Атеренския мост, строен през 16-и век. Предполага се, че на мястото е имало много по-стар мост от този, по който можем да се разходим и днес.  Съоръжението преминава над Атеренска река  или Армира, която е със средиземноморски тип пълноводие – през лятото пресъхва, а през зимата е много буйна.
В района около Ивайловград можете да видите множество лозови масиви и именно затова го наричаме „българската Тоскана“. В близост до града се намира и единственото албанско село в България – Мандрица.  То е населено от албанци, които се преселват там, като говорят архаичен албански език. В миналото селото е било с многобройно население, днес обаче в него живеят не повече от 70 души.
В Ивайловград можете да опитате един от най-вкусните халви и тахани, защото продуктът е изцяло създаден там.
Районът е богат на забележителности. Една от тях е голямата дупка или местността Илиева нива.  В Родопите има много тракийски светилища и Глухите камъни е едно от тях. За тяхното съществуване има много хипотези, но и до ден-днешен нито една не е потвърдена. Нарича се Глухите камъни заради липсата на ехо, което се свързва с материала на скалите.
Преминавайки край село Плевун, можете да видите един от най-хубавите паметници на кап. Петко войвода.
Друго село с богата история е Хухла. Там има много оброчни места, в които на празника на свети пророк Илия се правят големи тържества.
В близост до Ивайловград се намира едноименният язовир, който е най-дългият в България – около 36 км.
Ивайловград и районът около него е едно докоснато от слънцето място, което заслужава своето внимание.

Коментирайте