Какви са пътищата пред Гърция

Звучи като изречение от минала епоха. „Ние можем да върнем страната си към растежа", заяви Алексис Ципрас през септември миналата година. По това време той все още е лидер на лявата опозиционна партия, никой не предвещава, че в Гърция скоро ще има нови избори, а СИРИЗА е далеч от поемането на властта.

Но сега, пет месеца по-късно, думата „ръст" изглежда е изчезнала напълно от речника на Ципрас. През трите седмици, през които Ципрас вече е министър-председател, той предпочита да говори за достойнство и самоопределение, за край на ограниченията, наложени от строгостта на Европейския съюз (ЕС) и Германия, и театрално спори с международните кредитори за напредъка на програмите за помощ, пише в свой анализ DPA.

При това икономическият растеж би увеличил веднага устойчивостта на поемането на дълг на Гърция, което сега е по-важно от всякога. Защото колкото по-голяма е икономическата производителност, толкова по-ниски спрямо нея ще са дълговете на държавата. Става дума и за чист математически ефект – фактът, че гръцкият държавен дълг може да скочи до 175 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП), се дължи и на свиването на знаменателя в това деление.

Растежът ще създаде нови работни места, от които страната се нуждае също толкова спешно. За 2015 г. Европейската комисия прогнозира спад на равнището на безработица – до 25 на сто. Това обаче все още ще е най-високата безработица в ЕС. Друг проблем е, че гърците работят предимно в индустрии, които произвеждат ниска добавена стойност.

Макар че през последните години Гърция страдаше от слабото вътрешно търсене, много от пречките пред растежа могат да бъдат премахнати от политиците на самата държава и така да се изградят основите на възстановяването.

Държавата да стане по-функционална

Основната причина за кризата в Гърция е завишеният държавен сектор, който предлага работа на 15% от заетите в Гърция - делът е над два пъти по-висок от средното ниво за страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Сменящите се правителства винаги гледат да осигуряват работни места за своите избиратели и оставяха извън играта последователите на губещата партия. В Гърция често се говори за „хладилник", в който се поставят загубилите работата си служители. Тройката наистина настоява за намаляване на персонала, но при съкращенията често си заминават кадърните служители.

При поемането на властта новият премиер Ципрас наистина намали броя на министерствата от 19 до 10, но все още има 40 министри и държавни секретари. Изобилието на силови министерства остава. „Те трябва да управляват 23 000 компетенции, което е твърде детайлирано", казва Панайотис Каркацулис, който в продължение на повече от две десетилетия е работил като държавен служител по реформата на държавния апарат и става депутат от малката либерална партия „Потами".

Той сравнява объркването на юрисдикциите в гръцката бюрокрация с порция спагети. Една проста организационна схема за момента остава просто мечта, защото никой не иска да се откаже от властта, твърди той.

Между 2007 г. и 2014 г. ЕС е предоставил на Гърция 3 млрд. евро за провеждане на административна реформа. „Парите никога не са били проблем, но просто няма план", казва Каркацулис. Но и самите средства са били само частично използвани, а друга част е отишла за съвсем различни проекти.

Така например третият опит за създаване на кадастър на земята в момента е замразен. „Ако проблемите на Гърция са от икономически характер или финансов, те биха могли да бъдат решени отдавна. Истинската причина за кризата е фактът, че Гърция е полумодернизирана страна", твърди депутатът.

Източник:Dnes.bg