Празникът трябва да е вътре в човека. По принцип българинът обича да празнува, но не е заради самата вяра.... Разбира се, има много хора, които са вярващи... повечето хора празнуват заради самите атрибути, свързани с т.нар. празници, с всички ония действия, които обслужват празника. Най-вече свързани с храната и напитките. Това казва в интервю за Нова тв актьорът Камен Донев.
"Аз съм чувал в масата хора, които са пред църквата, страшни изречения, които няма да ги кажа в ефир. Много грозни неща. И съм си казвал: защо този човек е тук? Ти виждаш, че цялото му същество изразява едно..., той е просто индиферентен, той няма място там", дава пример актьорът, чиито постановки за българската съвременна народопсихология пълнят дори и столичната зала Арена "Армеец".
"Тоя стаден момент е много опасен. Едни хора се събират. Някои, да, от сърце са там, но други са отишли заради джумбюша, както се казва по народному. Това, че си запалил свещ и че си отишъл с яйце, козунак и вино, не говори, че си вярващ. Да не говорим, че след като мине полунощ, се започват едни неща, свързани с алкохол, които преминават в едни други неща... Е, къде е тука духовният празник", пита акьорът.
Според него гордостта и стремежът към материалното променят ценностите ни:
"Мисля, че на българина в повече му идва в момента гордостта. Много хора промениха статута си, финансовия и материалния, и в тази промяна ценностите се изместиха. Неусетно претърпяха някаква метаморфоза, деформация. Изведнъж важните неща станаха други. Изведнъж стана много по-важно да си облечен еди-как си и да имаш еди-какво си, за да си значим. А това не е важно. Важното е да си човек", казва Донев.
"Разбира се, има и много изключения, слава Богу. Аз познавам много богати хора, които живеят скромно, които са готови да помогнат. Но тук не говорим за изключенията, а за средната извадка", добавя той.
"Според мен това е проблемът на българина - гордост, някакво състезание с някого за нещо и ако трябва да съм откровен, виждам и страх. Страх от това да се казват нещата такива, каквито са", казва актьорът.
"Много се страхуваме да се разкриваме в някаква ситуация. Някак си живеем, като всеки се мисли за много специален и едва ли не толкова корав, че е голям срам да се извиниш или да кажеш: "да, тук има проблем", или да потърсиш мнение за нещо.
Българинът има такова заболяване", обобщава Донев.
"Аз съм чувал в масата хора, които са пред църквата, страшни изречения, които няма да ги кажа в ефир. Много грозни неща. И съм си казвал: защо този човек е тук? Ти виждаш, че цялото му същество изразява едно..., той е просто индиферентен, той няма място там", дава пример актьорът, чиито постановки за българската съвременна народопсихология пълнят дори и столичната зала Арена "Армеец".
"Тоя стаден момент е много опасен. Едни хора се събират. Някои, да, от сърце са там, но други са отишли заради джумбюша, както се казва по народному. Това, че си запалил свещ и че си отишъл с яйце, козунак и вино, не говори, че си вярващ. Да не говорим, че след като мине полунощ, се започват едни неща, свързани с алкохол, които преминават в едни други неща... Е, къде е тука духовният празник", пита акьорът.
Според него гордостта и стремежът към материалното променят ценностите ни:
"Мисля, че на българина в повече му идва в момента гордостта. Много хора промениха статута си, финансовия и материалния, и в тази промяна ценностите се изместиха. Неусетно претърпяха някаква метаморфоза, деформация. Изведнъж важните неща станаха други. Изведнъж стана много по-важно да си облечен еди-как си и да имаш еди-какво си, за да си значим. А това не е важно. Важното е да си човек", казва Донев.
"Разбира се, има и много изключения, слава Богу. Аз познавам много богати хора, които живеят скромно, които са готови да помогнат. Но тук не говорим за изключенията, а за средната извадка", добавя той.
"Според мен това е проблемът на българина - гордост, някакво състезание с някого за нещо и ако трябва да съм откровен, виждам и страх. Страх от това да се казват нещата такива, каквито са", казва актьорът.
"Много се страхуваме да се разкриваме в някаква ситуация. Някак си живеем, като всеки се мисли за много специален и едва ли не толкова корав, че е голям срам да се извиниш или да кажеш: "да, тук има проблем", или да потърсиш мнение за нещо.
Българинът има такова заболяване", обобщава Донев.
Източник:actualno.com