На 6 юни (събота) Община Добрич и Карате клуб „Самурай“ са домакини на турнир за деца под мотото „Добрич – Европейска столица на спорта“.Състезанието ще се проведе в спортна зала „Добротица“, а участие ще вземат около 200 деца на възраст до 16 години. Карате клуб „Самурай“ ще участва с 25 деца.
„Турнирът ще бъде с покани и няма да е масов, защото един голям турнир много трудно може да приключи в рамките на един ден. Идеята е по-скоро да отбележим този ден тържествено. Най-важното е денят да се превърне в празник и всички да си тръгнат удовлетворени“, обясни за медийна група „Добруджа“ председателят и старши треньор на „Самурай“ сенсей Димитър Христов.
И докато за някои от децата това ще бъде дебют в състезание, за Христов този турнир ще бъде бенефис. След края му той ще предаде „самурайския меч“ на младите си колеги Таня Дичева и Тулчан Мехмед.
„От няколко години мисля по този въпрос. И не защото се чувствам стар, а защото смятам, че трябва да се дава път на младите. Те трябва да имат право да грешат, да търсят правилния път и сами да докажат дали могат да бъдат успешни. И двамата са скромни, дисциплинирани, имат отличен контакт с децата. Подхождат не само като треньори, а и като приятели и съветници. Те са доказани състезатели, но за мен по-важното е какви хора са. Смятам, че имат всички качества да бъдат успешни треньори“, сподели Христов и подчерта, че прави качка встрани, а не назад.
„Ще бъда до треньорите, до родителите и до децата. Но пътят трябва да бъде даден на младите. Вярвам, че така е правилно. Мисля си, че в определни моменти дори бих бил пречка, ако продължа да стоя отпред“, призна той.
Свободното време ще посвети на семейството си и на работата си в училище „Св. Св. Кирил и Методий“, където е вече 36 години.
„Това е единственото ми работно място от 1990 година до днес. Повече от три десетилетия съм в тази сграда, в тази зала. Гордея се, че съм допринесъл училището да се развива и да бъде еталон за Добрич. Надявам се и да завърша трудовия си път тук. Винаги съм казвал на колегите си, че когато прекрачват прага на училището, трябва да бъдат разпознаваеми. Ако не си разпознаваем като учител, значи вероятно си сбъркал професията“, категоричен е Димитър Христов.
„За мен никога не е било най-важно дали ученикът ще завърши с тройка, или шестица. Оценките са нещо временно. Най-важно е да изградиш принципен и морален човек. Човек, който след години да те срещне на улицата и да каже: „Благодаря, че ми бяхте учител!“, споделя той и се връща назад – към своите еталони в професията:
„Когато започнах работа тук, бях на 21 години и няколко месеца – абсолютно плах, млад учител. А около мен бяха личности като Ивелин Керанов, Здравко Върбанов, Димитър Сивков, Александър Белчев, Севда Драгоева. От тях попивах всичко – отношението, енергията, начина, по който правят училището по-добро. Нямаш право да бъдеш различен, когато си сред такива хора!“
Репортаж на Петър Петров и Преслав Димитров
„Турнирът ще бъде с покани и няма да е масов, защото един голям турнир много трудно може да приключи в рамките на един ден. Идеята е по-скоро да отбележим този ден тържествено. Най-важното е денят да се превърне в празник и всички да си тръгнат удовлетворени“, обясни за медийна група „Добруджа“ председателят и старши треньор на „Самурай“ сенсей Димитър Христов.
И докато за някои от децата това ще бъде дебют в състезание, за Христов този турнир ще бъде бенефис. След края му той ще предаде „самурайския меч“ на младите си колеги Таня Дичева и Тулчан Мехмед.
„От няколко години мисля по този въпрос. И не защото се чувствам стар, а защото смятам, че трябва да се дава път на младите. Те трябва да имат право да грешат, да търсят правилния път и сами да докажат дали могат да бъдат успешни. И двамата са скромни, дисциплинирани, имат отличен контакт с децата. Подхождат не само като треньори, а и като приятели и съветници. Те са доказани състезатели, но за мен по-важното е какви хора са. Смятам, че имат всички качества да бъдат успешни треньори“, сподели Христов и подчерта, че прави качка встрани, а не назад.
„Ще бъда до треньорите, до родителите и до децата. Но пътят трябва да бъде даден на младите. Вярвам, че така е правилно. Мисля си, че в определни моменти дори бих бил пречка, ако продължа да стоя отпред“, призна той.
Свободното време ще посвети на семейството си и на работата си в училище „Св. Св. Кирил и Методий“, където е вече 36 години.
„Това е единственото ми работно място от 1990 година до днес. Повече от три десетилетия съм в тази сграда, в тази зала. Гордея се, че съм допринесъл училището да се развива и да бъде еталон за Добрич. Надявам се и да завърша трудовия си път тук. Винаги съм казвал на колегите си, че когато прекрачват прага на училището, трябва да бъдат разпознаваеми. Ако не си разпознаваем като учител, значи вероятно си сбъркал професията“, категоричен е Димитър Христов.
„За мен никога не е било най-важно дали ученикът ще завърши с тройка, или шестица. Оценките са нещо временно. Най-важно е да изградиш принципен и морален човек. Човек, който след години да те срещне на улицата и да каже: „Благодаря, че ми бяхте учител!“, споделя той и се връща назад – към своите еталони в професията:
„Когато започнах работа тук, бях на 21 години и няколко месеца – абсолютно плах, млад учител. А около мен бяха личности като Ивелин Керанов, Здравко Върбанов, Димитър Сивков, Александър Белчев, Севда Драгоева. От тях попивах всичко – отношението, енергията, начина, по който правят училището по-добро. Нямаш право да бъдеш различен, когато си сред такива хора!“
Репортаж на Петър Петров и Преслав Димитров
Коментирайте
1 USD = BGN
1 GBP = BGN
1 CHF = BGN
