Цените на брашното, оризът, прясното мляко, олиото и баничката в България са по-високи, отколкото в шест други държави в ЕС – Германия, Испания, Хърватия, Румъния, Франция и Нидерландия. Съпоставката показва и че те отдавна са минали средноевропейските стойности.
Това показва наблюдението на цените от малката потребителска кошница през януари. Резултатите от изследването бяха представени на пресконференция от президента на КНСБ Пламен Димитров.
КНСБ следи от средата на миналата година цените на 21 стоки в над 600 малки и големи търговски обекта в 81 общини. Наблюдението е част от осъществяването на обществен контрол в процеса по въвеждане на еврото. През този месец, като първи след преминаването към европейската валута, към изследването са добавени и стойностите на фризьорските и таксиметровите услуги, както и на охраняемите паркинги.
Обяснение за шампионите по поскъпване у нас – брашно, ориз, олио, прясно мляко, закуска липсва. Това ценово равнище няма общо с еврото, а е устойчива тенденция и ние продължаваме да мислим, че има причини, които са очевидни – слабата и неперфектна конкуренция. Комисията за защита на конкуренцията има дълг както по отношение на храните като цяло – секторният им анализ да завърши с предложени мерки и санкции, така и по отношение на изследването на млечните продукти, за да стане ясно има ли непозволена концентрация на пазара на производство и преработка. Тези цени не могат да бъдат плод на нищо друго, освен на господстващо положение, коментира Пламен Димитров.
Общата стойност на малката потребителска кошница през януари в България е 58,8 евро и с минимална заплата (МРЗ) тя може да се купи най-малко пъти в ЕС – само десет. В съседна Румъния кошницата с основните продукти струва 47,99 евро и хората там могат с МРЗ да си я позволят 16 пъти. От другите страни в ЕС кошницата е по-евтина и в Хърватия – 52,85 евро и може да бъде купена 19 пъти с тяхната минимална заплата от 1050 евро. В Германия стойността на основните продукти е 75,02 евро и с МРЗ от 2409 евро може да бъде напазарувана 32 пъти.
Спрямо декември стойността на потребителската кошница в България се е увеличила с 1,3% или 75 евроцента.
„За седем месеца тя е поскъпнала с 3,6%. Би било спекулация да умножим по две този ръст и да кажем, че на годишна база инфлацията ще е 7,2 на сто, но не е далеч от истината. Това носи въпроси, на които трябва да се отговори и да се действа. Не само да се констатира. Например при пилето няма никакво обяснение защо агресивно и интензивно започна да поскъпва – 11 процента ръст за 7 месеца е сериозно поскъпване, без да има фактори, които да го определят. Нито на международни борси, нито някакви специфики. Хлябът също поскъпва. 5% за седем месеца ръст също е нещо сериозно, трябва да се наблюдава какво се случва при положение, че все пак сме сериозни производители и износители на зърно“, посочи Димитров.
Започналото през октомври нарастване при цената на зеленчуците продължава и през януари при доматите (+15,2%), краставиците (+5,5%), картофите (+6,5%). Освен при зеленчуците по-значителен ръст се регистрира при цената на охладено пиле (+1,2%), забелязва се плавно нарастване при цената на кисело мляко (+0,9%), олио (+0,8) и яйца (+0,7).
Спрямо юни миналата година най-много са поскъпнали краставиците – с 61,9%. Хляб „Добруджа“ поскъпва с 4,9%, а при кренвиршите нарастването е с 4,8%.
През януари има увеличение и на кафе еспресо в чаша с близо 6% в магазини или малки търговски обекти, обясни Виолета Иванова - зам.-директор на КНСБ. Ръст има и при минералната вода с 5,6%. Предполагаме, че това увеличение идва от превалутирането, не толкова от обективни фактори, тъй като при цените на кафето на международните пазари има задържане на цената, коментира тя.
В малките търговски обекти и през януари продължават да се поддържат по-ниски цени спрямо големите вериги при 9 от 17-те наблюдавани стоки, показва още изследването. Например в големите вериги килограм цяло пиле е поскъпнал с 3,5 %, а в малките магазини е поевтинял с 0,9 на сто.
При цените на едро и дребно също продължава наблюдавата от юни тенденция за сериозни отклонения. Надценките през януари от борсите до щанда са в диапазон 19,4% – 114%. При множество продукти – ориз, прясно мляко, сирене, картофи, ябълки, лимони, боб надценката е с над 50% за крайния потребител спрямо борсовата цена.
Запазват се и съществените различия по райони на редица ключови стоки (отклонения, достигащи при някои стоки до 17% над средната цена за страната). Парадоксът е, че някои стоки са най-скъпи в районите с ниска покупателна способност. Такъв пример са цените на свинския бут, олиото и прясното мляко, които са най-високи във Видин.
В наблюдението през този месец са включени и цените на фризьорските и таксиметровите услуги, както и охраняемите паркинги. Ръст има при мъжкото подстригване – с 3,4%, а при дамското – с 2,4%, каза Иванова. Абонаментната такса за един месец на охраняем паркинг е нараснала с 3% и още в началото на годината се съобщаваше за такива сигнали, в които паркинги в мол или на други места са превалутирали левовата равностойност веднага в евро, каза Иванова. Таксиметровите услуги нарастват – дневната тарифа с 8,4%, а нощната с 9,2%, сочи още наблюдението.
.gif)
Това показва наблюдението на цените от малката потребителска кошница през януари. Резултатите от изследването бяха представени на пресконференция от президента на КНСБ Пламен Димитров.
КНСБ следи от средата на миналата година цените на 21 стоки в над 600 малки и големи търговски обекта в 81 общини. Наблюдението е част от осъществяването на обществен контрол в процеса по въвеждане на еврото. През този месец, като първи след преминаването към европейската валута, към изследването са добавени и стойностите на фризьорските и таксиметровите услуги, както и на охраняемите паркинги.
Обяснение за шампионите по поскъпване у нас – брашно, ориз, олио, прясно мляко, закуска липсва. Това ценово равнище няма общо с еврото, а е устойчива тенденция и ние продължаваме да мислим, че има причини, които са очевидни – слабата и неперфектна конкуренция. Комисията за защита на конкуренцията има дълг както по отношение на храните като цяло – секторният им анализ да завърши с предложени мерки и санкции, така и по отношение на изследването на млечните продукти, за да стане ясно има ли непозволена концентрация на пазара на производство и преработка. Тези цени не могат да бъдат плод на нищо друго, освен на господстващо положение, коментира Пламен Димитров.
Общата стойност на малката потребителска кошница през януари в България е 58,8 евро и с минимална заплата (МРЗ) тя може да се купи най-малко пъти в ЕС – само десет. В съседна Румъния кошницата с основните продукти струва 47,99 евро и хората там могат с МРЗ да си я позволят 16 пъти. От другите страни в ЕС кошницата е по-евтина и в Хърватия – 52,85 евро и може да бъде купена 19 пъти с тяхната минимална заплата от 1050 евро. В Германия стойността на основните продукти е 75,02 евро и с МРЗ от 2409 евро може да бъде напазарувана 32 пъти.
Спрямо декември стойността на потребителската кошница в България се е увеличила с 1,3% или 75 евроцента.
„За седем месеца тя е поскъпнала с 3,6%. Би било спекулация да умножим по две този ръст и да кажем, че на годишна база инфлацията ще е 7,2 на сто, но не е далеч от истината. Това носи въпроси, на които трябва да се отговори и да се действа. Не само да се констатира. Например при пилето няма никакво обяснение защо агресивно и интензивно започна да поскъпва – 11 процента ръст за 7 месеца е сериозно поскъпване, без да има фактори, които да го определят. Нито на международни борси, нито някакви специфики. Хлябът също поскъпва. 5% за седем месеца ръст също е нещо сериозно, трябва да се наблюдава какво се случва при положение, че все пак сме сериозни производители и износители на зърно“, посочи Димитров.
Започналото през октомври нарастване при цената на зеленчуците продължава и през януари при доматите (+15,2%), краставиците (+5,5%), картофите (+6,5%). Освен при зеленчуците по-значителен ръст се регистрира при цената на охладено пиле (+1,2%), забелязва се плавно нарастване при цената на кисело мляко (+0,9%), олио (+0,8) и яйца (+0,7).
Спрямо юни миналата година най-много са поскъпнали краставиците – с 61,9%. Хляб „Добруджа“ поскъпва с 4,9%, а при кренвиршите нарастването е с 4,8%.
През януари има увеличение и на кафе еспресо в чаша с близо 6% в магазини или малки търговски обекти, обясни Виолета Иванова - зам.-директор на КНСБ. Ръст има и при минералната вода с 5,6%. Предполагаме, че това увеличение идва от превалутирането, не толкова от обективни фактори, тъй като при цените на кафето на международните пазари има задържане на цената, коментира тя.
В малките търговски обекти и през януари продължават да се поддържат по-ниски цени спрямо големите вериги при 9 от 17-те наблюдавани стоки, показва още изследването. Например в големите вериги килограм цяло пиле е поскъпнал с 3,5 %, а в малките магазини е поевтинял с 0,9 на сто.
При цените на едро и дребно също продължава наблюдавата от юни тенденция за сериозни отклонения. Надценките през януари от борсите до щанда са в диапазон 19,4% – 114%. При множество продукти – ориз, прясно мляко, сирене, картофи, ябълки, лимони, боб надценката е с над 50% за крайния потребител спрямо борсовата цена.
Запазват се и съществените различия по райони на редица ключови стоки (отклонения, достигащи при някои стоки до 17% над средната цена за страната). Парадоксът е, че някои стоки са най-скъпи в районите с ниска покупателна способност. Такъв пример са цените на свинския бут, олиото и прясното мляко, които са най-високи във Видин.
В наблюдението през този месец са включени и цените на фризьорските и таксиметровите услуги, както и охраняемите паркинги. Ръст има при мъжкото подстригване – с 3,4%, а при дамското – с 2,4%, каза Иванова. Абонаментната такса за един месец на охраняем паркинг е нараснала с 3% и още в началото на годината се съобщаваше за такива сигнали, в които паркинги в мол или на други места са превалутирали левовата равностойност веднага в евро, каза Иванова. Таксиметровите услуги нарастват – дневната тарифа с 8,4%, а нощната с 9,2%, сочи още наблюдението.
Снимка:КНСБ
Коментирайте
.gif)
1 USD = BGN
1 GBP = BGN
1 CHF = BGN
