Според последните изчисления на КНСБ, необходимият нетен месечен доход за издръжка на един работещ човек, който живее сам, достига 818 евро. За тричленно семейство – двама възрастни и едно дете до 14 години – нужните средства възлизат на 1473 евро месечно. Тези стойности се базират на т.нар. „потребителска кошница“, включваща разходи за храна, жилище, транспорт, здравеопазване и минимални културни потребности, без да се допуска луксозно потребление.
Данните представи в студиото на медийна група „Добруджа“ експертът на КНСБ-Добрич Борислав Борисов в навечерието на Деня на труда. Конфедерация на независимите синдикати в България, очертават тревожна картина: въпреки ръста на заплатите, усещането за обедняване сред работещите се задълбочава.
Само за едно тримесечие необходимият доход за издръжка се е увеличил с 2,3%, а на годишна база ръстът достига 5,2%, което означава приблизително 40 евро повече месечно спрямо предходната година. Основната причина е ускоряването на инфлацията, която по данни на синдикатите се движи около 7%. Това води до ситуация, в която „цените се движат с асансьор, а доходите – по стълбите“.
Особено тревожен остава делът на работещите, които не достигат този праг. Данните показват, че едва 45% от заетите се осигуряват на или над нивото на заплатата за издръжка, докато останалите 55% попадат в категорията „работещи бедни“ – хора, които въпреки че имат работа, не могат да покрият базовите си разходи.
Регионалните различия допълнително задълбочават проблема. В област Добрич средната брутна работна заплата към края на 2025 г. е около 1006 евро, при 1369 евро средно за страната, което представлява изоставане от приблизително 30%. Още по-неблагоприятна е картината в частния сектор, където средното възнаграждение е около 902 евро, докато в публичния сектор достига 1220 евро. Областта заема едва 21-во място от общо 28 области в страната по ниво на заплащане.
Според експертите основните причини за това изоставане не са свързани с висока безработица – тя се движи около 4–5%, което се счита за нормално ниво – а с липсата на достатъчно инвестиции и ограниченото развитие на производства с висока добавена стойност.
На национално ниво минималната работна заплата от началото на годината е около 620 евро, което остава значително под изчислената заплата за издръжка. От КНСБ настояват именно този показател да стане водещ ориентир при определянето на минималните възнаграждения и социалните плащания, в съответствие с препоръките на Международна организация на труда.
Въпреки известен напредък, България продължава да заема последните позиции в Европейския съюз по доходи. Страната достига около 68% от средноевропейските нива, което означава, че изоставането остава значително и изисква по-ускорен ръст на възнагражденията.
В контекста на предстоящото приемане на държавния бюджет синдикатите поставят конкретни искания – минимум 10% увеличение на доходите в публичния сектор и поддържане на бюджетния дефицит до 3%. Според тях икономиката разполага с известни резерви, включително по-високи данъчни приходи и наличен фискален буфер, които биха могли да подкрепят подобна политика.
В навечерието на Ден на труда основното послание остава непроменено – необходим е по-бърз и устойчив ръст на доходите, който да гарантира достойни условия на живот и постепенно доближаване до европейските стандарти.
Интервю на Севдалина Сарандева и Преслав Димитров
Данните представи в студиото на медийна група „Добруджа“ експертът на КНСБ-Добрич Борислав Борисов в навечерието на Деня на труда. Конфедерация на независимите синдикати в България, очертават тревожна картина: въпреки ръста на заплатите, усещането за обедняване сред работещите се задълбочава.
Само за едно тримесечие необходимият доход за издръжка се е увеличил с 2,3%, а на годишна база ръстът достига 5,2%, което означава приблизително 40 евро повече месечно спрямо предходната година. Основната причина е ускоряването на инфлацията, която по данни на синдикатите се движи около 7%. Това води до ситуация, в която „цените се движат с асансьор, а доходите – по стълбите“.
Особено тревожен остава делът на работещите, които не достигат този праг. Данните показват, че едва 45% от заетите се осигуряват на или над нивото на заплатата за издръжка, докато останалите 55% попадат в категорията „работещи бедни“ – хора, които въпреки че имат работа, не могат да покрият базовите си разходи.
Регионалните различия допълнително задълбочават проблема. В област Добрич средната брутна работна заплата към края на 2025 г. е около 1006 евро, при 1369 евро средно за страната, което представлява изоставане от приблизително 30%. Още по-неблагоприятна е картината в частния сектор, където средното възнаграждение е около 902 евро, докато в публичния сектор достига 1220 евро. Областта заема едва 21-во място от общо 28 области в страната по ниво на заплащане.
Според експертите основните причини за това изоставане не са свързани с висока безработица – тя се движи около 4–5%, което се счита за нормално ниво – а с липсата на достатъчно инвестиции и ограниченото развитие на производства с висока добавена стойност.
На национално ниво минималната работна заплата от началото на годината е около 620 евро, което остава значително под изчислената заплата за издръжка. От КНСБ настояват именно този показател да стане водещ ориентир при определянето на минималните възнаграждения и социалните плащания, в съответствие с препоръките на Международна организация на труда.
Въпреки известен напредък, България продължава да заема последните позиции в Европейския съюз по доходи. Страната достига около 68% от средноевропейските нива, което означава, че изоставането остава значително и изисква по-ускорен ръст на възнагражденията.
В контекста на предстоящото приемане на държавния бюджет синдикатите поставят конкретни искания – минимум 10% увеличение на доходите в публичния сектор и поддържане на бюджетния дефицит до 3%. Според тях икономиката разполага с известни резерви, включително по-високи данъчни приходи и наличен фискален буфер, които биха могли да подкрепят подобна политика.
В навечерието на Ден на труда основното послание остава непроменено – необходим е по-бърз и устойчив ръст на доходите, който да гарантира достойни условия на живот и постепенно доближаване до европейските стандарти.
Интервю на Севдалина Сарандева и Преслав Димитров
Коментирайте
.gif)
