Корените на хляба: знание, ритуал и една жива традиция

Хлябът е един от най-устойчивите културни маркери на българските земи. Археологически находки показват, че още през неолита хората тук са отглеждали житни култури, смилали са зърно върху каменни хромели и са пекли първобитни питки върху нагрети камъни. По-късно, с овладяването на ферментацията, се появява квасът - живият агент, който променя не само структурата, но и смисъла на хляба.
В традиционния бит хлябът маркира всеки важен преход в човешкия живот. Има хлябове за раждане, кръщене, годеж, зажънване и Бъдни вечер. Някои се разчупват от най-възрастния човек в дома; други се пазят до Нова година; трети не се ядат, а служат като символи на плодородие и защита. Пластичната украса - слънца, кръстове, птици, житни класове - е своеобразен език, чрез който се изговарят пожелания и намерения.

Рецептата за Къпана пита е на Адриана Зехирова, майка на репортера в "Дневник" Златина Зехирова. Адриана Зехирова посочва, че рецептата е предадена от нейната баба, като тя вероятно я има от нейна приятелка от Добруджанския край.
"Правим я от десетки години. Правили сме и опити със содени питки, но резултатът никога не е бил особено успешен. Затова залагаме на сигурното - питката винаги се получава. Пожелавам на всички вкусни, светли и уютни празници", написа Адриана Зехирова към снимката на рецептата, написана на ръка в тефтера.
Необходими продукти:500 гр. брашно
10 г. прясна мая
250 мл. хладка вода
1 ч. л. захар
2 ч. л. сол
10 мл. растително маслоМаята се размива в малко хладка вода и се оставя да втаса - за няколко минути докато "шупне". Прибавя се към брашното, заедно с водата, растителното масло, захарта и солта. Омесва се меко тесто, оформя се топка. Поставя се в найлонов плик или тензух, завързва се добре и се поставя в по-голям, съд, напълнен с хладка вода.
 

Коментирайте