Крайовска спогодба (1940)

Крайовската спогодба е договор, подписан в гр. Крайова на 7 септември 1940 г., между Царство България и Румъния. Наложен е от Нацистка Германия, СССР и Италия, макар за осъществяването му да са съдействали всички велики сили, участващи във Втората световна война, с цел привличане на България в техните редици.

Условията на спогодбата налагат Румъния да върне на България Южна Добруджа ("Cadrilater" на румънски), както и да се осъществи обмен на населението от Северна Добруджа и Южна Добруджа. На 19 август 1940 г. протичат мъчителни и трудни преговори между двете държави. Румънската страна се стреми да направи възможно най-малки отстъпки, но в крайна сметка на нея ѝ се налага да върне южната част на Добруджа на Царство България.

Така 88 000 румънци, заселени от румънските власти след края на Втората балканска война през 1913 г. (виж Букурещки договор), когато територията на Добруджа е окупирана от Румъния, са принудени да напуснат и да се преселят на север, докато 68 000 българи от северната част се преселват в родината. Те идват само с това, което са можели да носят, и със своите стада, като са оземлени със земята, отнета от румънските власти в първото десетилетие на окупацията от другите българи в полза на румънските заселници - системата "triime" (действителните имоти на българите от Северна Добруджа остават като "компенсация" на румънските поземлени имоти, създадени в Южна Добруджа).