Председателят на Общински съвет – Добрич, Красимир Николов откри тържественото заседание в концертна зала „Добрич“. В своето слово той се върна към събитията отпреди 86 години и подчерта, че трябва да търсим противопоставянето на вчерашния ден, а да ги преосмислим, да извлечем поуките за себе си и за тези, които идват след нас.
Има дни, в които грижите и проблемите на всекидневието, тревогите и трудностите се забравят, избледняват и остават някъде назад. Има дни, без които не можем и които помним. Дни, които ни карат да се чувстваме повече хора и повече българи.
Такъв за нас е 25 септември!
Независимо от това от кой край на България сме. Независимо от годините и възрастта.
Защото днес, е Денят на Добруджа! На този ден преди 86 години настъпва началото на възвисяването на българския национален дух. През границата, разделяла десетилетия наред цели фамилии, минават и българските войски. А над цяла Добруджа звучат като обет думите на генерал Георги Попов: „Българи, ние сме тук и тук ще останем завинаги!“.
Събитията и фактите са подробно документирани, но никой от нас не е в състояние да опише онова, което е ставало в душите на хората. Тогава добруджанци изненадаха всички със своята безмерна радост. С нея те сякаш искаха да забравят, макар и само за миг, натрупаната от десетилетия чуждо владичество болка, да изтрият преживените робски унижения, да угасят мъката, раздирала душите им.
На този ден, след близо три десетилетия на международна изолация, унижения и дискриминация, България си възвръща отново Южна Добруджа. И това не е поредната дипломатическа победа. След Съединението на Източна Румелия и Княжество България, възвръщането на Южна Добруджа е единственият случай, когато българският национален въпрос намира своето успешно решение и когато енергията на цял един народ се насочва към осъществяването на една единствена цел – обединението на българската нация.
И ако днес ние се връщаме назад към отдавна минали вече дати и събития. То не е за да търсим противопоставянето на вчерашния ден, а за да ги преосмислим, да извлечем поуките за себе си и за тези, които идват след нас.
През десетилетията на чуждо господство Добруджа се бе превърнала в общобългарски символ. А свободата ѝ – в общобългарски идеал. Неслучайно, когато идва вестта за нейното възвръщане – не само в Добруджа, но и в цяла България, звънят камбаните на свободата.
В този тържествен момент звучат думите на голямата ни поетеса Дора Габе: „Бъди благословен, о Добруджански край!“.
Има дни, в които грижите и проблемите на всекидневието, тревогите и трудностите се забравят, избледняват и остават някъде назад. Има дни, без които не можем и които помним. Дни, които ни карат да се чувстваме повече хора и повече българи.
Такъв за нас е 25 септември!
Независимо от това от кой край на България сме. Независимо от годините и възрастта.
Защото днес, е Денят на Добруджа! На този ден преди 86 години настъпва началото на възвисяването на българския национален дух. През границата, разделяла десетилетия наред цели фамилии, минават и българските войски. А над цяла Добруджа звучат като обет думите на генерал Георги Попов: „Българи, ние сме тук и тук ще останем завинаги!“.
Събитията и фактите са подробно документирани, но никой от нас не е в състояние да опише онова, което е ставало в душите на хората. Тогава добруджанци изненадаха всички със своята безмерна радост. С нея те сякаш искаха да забравят, макар и само за миг, натрупаната от десетилетия чуждо владичество болка, да изтрият преживените робски унижения, да угасят мъката, раздирала душите им.
На този ден, след близо три десетилетия на международна изолация, унижения и дискриминация, България си възвръща отново Южна Добруджа. И това не е поредната дипломатическа победа. След Съединението на Източна Румелия и Княжество България, възвръщането на Южна Добруджа е единственият случай, когато българският национален въпрос намира своето успешно решение и когато енергията на цял един народ се насочва към осъществяването на една единствена цел – обединението на българската нация.
И ако днес ние се връщаме назад към отдавна минали вече дати и събития. То не е за да търсим противопоставянето на вчерашния ден, а за да ги преосмислим, да извлечем поуките за себе си и за тези, които идват след нас.
През десетилетията на чуждо господство Добруджа се бе превърнала в общобългарски символ. А свободата ѝ – в общобългарски идеал. Неслучайно, когато идва вестта за нейното възвръщане – не само в Добруджа, но и в цяла България, звънят камбаните на свободата.
В този тържествен момент звучат думите на голямата ни поетеса Дора Габе: „Бъди благословен, о Добруджански край!“.
Коментирайте
.gif)
