Красимира Султанова - цигулка и Мария Славова – пиано, с концерт в Добрич

След като продължи кариерата си в Камерен оркестър „Дианополис“, Ямбол, добричлийката Мария Славова ще концертира отново на родна сцена заедно с друг известен музикант – Красимира Султанова – цигулка на 10 април от 18.30 ч. в Огледална зала „Нели Божкова“.
Красимира Султанова е концертмайстор на Камерен оркестър „Дианополис“ Ямбол, и е позната като изпълнител с прецизна до виртуозност техника и артистично майсторство. Цялото й семейство е свързано с музиката и изкуствата. Баща й Николай Султанов – цигулар и диригент е основател на камерния оркестър в Ямбол, майка й е виолончелист, а брат й е оперният певец Георги Султанов. Любопитен факт е, че дядо й е любимият на поколения българи актьор Петър Слабаков. След завършването на музикалното училище в София тя продължава образованието си в Музикалната академия „Роберт Шуман“ в Дюселдорф, в класа на проф. Роза Файн. Освен първа цигулка на „Дианополис“, Красимира Султанова гастролира и като солист на почти всички големи оркестри у нас и в чужбина.
Мария Славова е родена в град Добрич. Първите си уроци по пиано започва в ранна детска възраст при Надежда Анкова. Завършила е СМУ „Добри Христов” в гр. Варна и АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ в гр. Пловдив със специалност пиано. Изучава орган под ръководството на проф. Нева Кръстева. Паралелно с преподавателската си дейност активно концертира като пианист и органист. Участва в многобройни концерти като солист, камерен изпълнител и акомпанятор у нас и в чужбина. Сътрудничи с различни хорови и инструментални състави. В цялата страна изнася самостоятелни органови концерти, както и в партньорство с известни музиканти. Създател и активен участник в Пролетния органов фестивал – Добрич. В момента е пианист - органист в Камерен оркестър „Дианополис“, Ямбол.
Ето нейните бележки за програмата на концерта:
Двучастната соната в ми минор KV304, създадена от Волфганг Амадеус Моцарт през 1778 г. по време на престоя му в Париж, е пронизана от дълбоко трагично чувство. В първата й част по думите на немския изследовател Херман Аберт е отразена „постоянна борба между умореното разочарование и неукротимото упорство”, а във втората – Tempo di Minuetto, макар настроението да се смекчава, остава до край обзето от типичния моцартов песимизъм.
Първата соната за цигулка и пиано на Лазар Николов е писана през зимата на 1953/54 г, когато композиторът задълбочава своите търсения и усъвършенства композиционната си техника, основана на принципите на свободната додекафония. По думите на автора „първата и третата част са изградени с помощта на самостоятелно развиващи се гласове”, чрез които „експресията расте, напрежението е изострено”, а втората и четвъртата със своя лиричен характер и поетичност уравновесяват формата. Чешкият композитор Леош Яначек започва да работи върху своята Соната за цигулка и пиано през 1914, но дълго след това нанася промени по текста и я завършва едва през 1922 г. Милан Кундера охарактеризира стила му по следния великолепен начин: „пребогата емоционална палитра, сблъсък без преходи, главозамайващо наситен, нежност и бруталност, ярост и покой”. И така – три сонати, трима композитори, три различни музикални епохи. Какво ги свързва ?  Дълбоко съкровената изповедност, съзнателният отказ от външна ефектност, пределната честност на великите творци, съумяващи да уловят духа на своето време в цялата му противоречивост и сложност.
Програма:
Волфганг Амадеус Моцарт (1756-1791) – Соната KV 304 ми минор за цигулка и пиано
Лазар Николов (1922-2005) - Соната № 1 за цигулка и пиано
Леош Яначек (1854-1928) - Соната за цигулка и пиано
 
Билети от 16.30 ч. в залата. Цена 5 лв., за пенсионери и учащи – 2 лв.

Коментирайте