Кристина Димитрова и Орлин Горанов в Добрич

 

Мисля, че да. За жалост не много скоро, но винаги е много приятно да пееш пред тази страхотна публика, защото Добрич си остава един от най-хубавите градове в България.

Само приятни спомени. Много топла публика и много приятен град, така че с най-голямо удоволствие ще се върна пак.

Ще се опитаме тази година да посветим всички наши изяви на една годишнина – 30 години от нашата съвместна работа, които за нас отминаха като миг. Но какво да се прави – животът лети. Благодаря на съдбата, че ме срещна с Криси. Всичко започна през далечната 1985 година. Това, че все още сме заедно, доказва още веднъж, че когато двама души вървят заедно и искат да правят хубави неща, нещата се случват.

Криси е един уникален човек. Тя е много готина и като певица, и като човек. Като характер – много симпатична и много креативна, винаги, когато се качи на сцената, е заредена със страхотна енергия, която успява да предаде на публиката. Тя е един човек, с който е късмет да те срещне съдбата. С нея се работи с удоволствие.

Аз на тези фестивали не ходя като на състезание. Всеки фестивал има една единствена цел – да се видим с колегите, да обменим малко опит и информация. Единствено журито и публиката са тези, които избират своите фаворити. Mисля, че моята работа си я свърших като цяло. Такова е и решението на журито, така че аз съм доволен.

Това, общо взето, е една моя мечта, която най-накрая се реализира. Аз отдавна имах покани от екипа на продуцентска компания "Седем осми", респективно на Слави Трифонов и Ку Ку бенд, но все нямах физическата възможност заради много мои пътувания зад граница. Тази година си казах: „Окей, сега на всяка цена ще се опитам да стана част от това прекрасно предаване – може би едно от най-позитивните предавания в нашия ефир. С удоволствие очаквам моментите, в които ще застана от другата страна и с каквото мога, да помагам и да бъда полезен на новите български звезди.

Няма да има голям проблем, защото аз вече почти две години преподавам поп и джаз пеене в Югозападния университет в Благоевград. Имам долу-горе някакви познания в този аспект. Надяваме се да има качествени състезатели и с каквото можем да им помогнем. Ще бъдем 100% на тяхно разположение, за да стане готино шоу и всеки да успее да извади максимума от себе си, за да покаже на българската публика какво може.

Глобализацията в световен мащаб не подмина и сценичното изкуство. Много отдавна вече сцената е отворена за всякакви жанрове. Опитвам се да бъда малко по-различен. В крайна сметка актьорът дали ще пее, или ще говори на сцената, няма никакво значение. Във времето, в което публиката е в залата, той трябва да се опита да ги направи малко по-специални, да ги извади от ежедневието, да ги накара да се позамислят над някои неща от живота и да излязат пречистени от залата за да могат да поемат отново борбата с живота.

Един изпълнител или творец узрява през годините. Това естествено, че се случва и с мен, случва се и с дуета ни. През годините с Орлин успяхме да запазим освен едно голямо приятелство и един съвместен професионализъм и много хора ни питат: „Как през това време нито веднъж не сте се скарали или не сте имали проблеми?". Познаваме толкова много колеги, които са работили с години заедно, а после се разделят. Ние всъщност не сме и дует. Ние пеем и като самостоятелни изпълнители, но много често сме заедно на сцената и много съвместни песни все още карат една огромна част от българската публика да иска още да бъдем на сцената, подкрепя ни и ни дава стимул да работим още повече.
Разбира се, през тези години претърпяха промени в стилово отношение нашите дуетни изпълнения. Орлин е един по-сантиментален изпълнител, а аз съм по-емоционална, може би, и става един много добър контраст. По този начин ние се допълваме. В последно време имаме много песни в денс стил, продължаваме да пеем песни в любимия ни „италиано" стил. Държим те да са запеваеми и хората да могат да ги запомнят. Точно такава беше песента „Хелоу без гудбай", с която миналата година спечелихме голямата награда на фестивала „Бургас и морето", така че продължаваме. Дуетът има развитие, хубаво ни е заедно, хората се радват, а това разбира се ни радва и нас. Съвместните ни парчета с други колеги не пречат на нашата работа, напротив обогатяват я. Като индивидуални изпълнители правим различни експерименти, но най-доброто попадение както за мен, така надявам се и за него, е да бъдем двамата.

С Иван си останахме големи приятели. Двамата все пак имаме и син. Продължаваме да поддържаме приятелски контакти в личния живот, така и в професионално отношение. Текстовете на Иван са ни донесли през годините много награди и много аплодисменти. Ние ценим неговото творчество и таланта му и продължаваме да работим с него. В дуетния ни репертоар Иван е неотлъчно с нас.

Коментирайте