Заедно с християнския празник Благовещение, българите отбелязват днес и фолклорния празник Благовец. И в църковния и в народния календар двата празника заемат изключително важно място. Това сподели в студиото на медийна група „Добруджа“ етнографът Лена Кирилова – главен уредник на Етнографската къща към РИМ-Добрич.
В църковния календар това е денят, в който Архангел Гавриил носи на Дева Мария благата вест, че ще роди Божия син – спасител на човечеството. Затова и църквата отбелязва този ден на Ден на майката и утвърждава божественото женско начало, посочи Кирилова, като уточни, че в българската народна традиция денят се свързва с идващата пролет и е известен като Благовец или половин Великден.
Докато камбаните на църквата отбелязват благата вест за зачеването и предстоящото раждане на спасителя, в народния календар това е денят в който лястовицата и носят благата вест, че пролетта е дошла и кукувиците кукат рано сутрин.
Това е празник разположен в преходното време, е изпълнен с богатство от ритуали и обредни практики. Задължително се става рано, закусва се и се слага пара в джоба, за да сме сити и с пари, за да бъде годината пълна със здраве и късмет, посочи етнографът.
На този ден от своя призрачен дом на края на света в човешкия свят прекрачват самодивите.
На този ден задължително жените трябва да изчистят домовете си и да запалят сметта, която след това да прескачат.
Вярва се, че на този ден всички рани заздравяват много бързо, на момичета се дупчат ушите.
Народът вярва, че какъвто е Благовец, такава ще е цялата ви година. Затова е важно човек да посрещне с усмивка празника
Трапезната е постна, но на този ден е позволено да се яде риба. Смята се, че на Благовец трябва за пръв път да се хапне нещо зелено – коприва или лапад.
Нека на този ден да има благи вести във всеки дом, благи мисли и добри хора в дните ни, пожела Лена Кирилова.
В църковния календар това е денят, в който Архангел Гавриил носи на Дева Мария благата вест, че ще роди Божия син – спасител на човечеството. Затова и църквата отбелязва този ден на Ден на майката и утвърждава божественото женско начало, посочи Кирилова, като уточни, че в българската народна традиция денят се свързва с идващата пролет и е известен като Благовец или половин Великден.
Докато камбаните на църквата отбелязват благата вест за зачеването и предстоящото раждане на спасителя, в народния календар това е денят в който лястовицата и носят благата вест, че пролетта е дошла и кукувиците кукат рано сутрин.
Това е празник разположен в преходното време, е изпълнен с богатство от ритуали и обредни практики. Задължително се става рано, закусва се и се слага пара в джоба, за да сме сити и с пари, за да бъде годината пълна със здраве и късмет, посочи етнографът.
На този ден от своя призрачен дом на края на света в човешкия свят прекрачват самодивите.
На този ден задължително жените трябва да изчистят домовете си и да запалят сметта, която след това да прескачат.
Вярва се, че на този ден всички рани заздравяват много бързо, на момичета се дупчат ушите.
Народът вярва, че какъвто е Благовец, такава ще е цялата ви година. Затова е важно човек да посрещне с усмивка празника
Трапезната е постна, но на този ден е позволено да се яде риба. Смята се, че на Благовец трябва за пръв път да се хапне нещо зелено – коприва или лапад.
Нека на този ден да има благи вести във всеки дом, благи мисли и добри хора в дните ни, пожела Лена Кирилова.