Лена Кирилова: Игнажден е свързан с надеждата за раждане на новото Слънце

Православната църква почита днес църковния празник на Свещеномъченик Игнатий Богоносец, наричан от народа Игнажден. Според християнските представи от Игнажден започват родилните мъки на Божията майка, които продължават до Коледната нощ. Той е разположен в зимното слънцестоене и е свързан с древни езически вярвания и надежда за раждане на новото Слънце и вярването, че това е началото на новата слънчева година, отбеляза етнографът Лена Кирилова. Тази представа определя смисъла и съдържанието на богатата игнажденска обредност, целяща да осигури здраве и плодовитост за хора и добитък. С магията на първия ден и вярата на предците ни в добрата или лошата среща е свързан най-характерният за празника обичай – полязването. С нетърпение се очаква първия за деня човек, който ще прекрачи прага на къщата. Добър, имотен и с късмет ли е полезникът, плодородна и богата ще е годината, здраво и честито ще е семейството. По традиция при влизане в дома гостът внася трески или слама, сяда близо до огнището, и разравяйки огъня, благославя: „ Колкото искрици, толкоз дечица, пиленца, агънца, теленца…“ Стопаните му дават решето с жито, а полезникът обикаля къщата, ръси зърна и нарича: „Да се роди, дека рало ходи и не ходи!“ В някои райони игнажденската обредност е свързана с предсказания за женитба. Вечерта срещу празника момите посипват дръвника с ечемик и казват: „Който ми е на късмет, да дойде нощес да жънем заедно“. Интересен е обичаят „вардене на квас“, познат в Североизточна България. Моми и невести се събират в една къща и замесват с мълчана вода и различни билки в нощвите тесто, което пазят цяла нощ. На този ден не се дава нищо назаем, за да се запази берекетът за дома. От Игнажден започват да се събират коледарските дружини, избират си водач и започват да се готвят за предстоящия голям празник, добави още Кирилова.

Коментирайте