Правят осем опита за спасяването на Апостола
Срещу революционера няма присъда, а протокол от незаконен „съд“
Янко Гочев*, историк, специално за Faktor.bg
Годишнината от обесването на Васил Левски отново ни връща назад във времето към това трагично събитие. Мнозина считат, че за Левски вече всичко се знае. Въпреки стотиците публикации около живота и личността на Апостола и до днес обаче остават неизяснени и необяснени редица епизоди от неговия живот и революционна дейност. Разпространяват се много митове, произвеждат се цяла серия от псевдоисторически факти, а в съзнанието на българина има и доста натрупани заблуди. Тази статия е опит за осветляване на неизвестното и за отхвърляне на някои дълбоко насадени и възпроизвеждани от десетилетия с антибългарска цел митове.
Мит № 1 - Османската империя няма правна система
Османското право е непознато за голям брой наши изследователи. Малко са османистите и юристите, които проучват темата. Затова възниква митът, според който османското право е изостанало, закостеняло, шериатско и дори се отрича, че право в империята е съществувало.
През втората половина на XIX век обаче Османската империя има своя правна система.
Някои автори я разграничават на четири компонента: религиозно право (шериат), светско прокапитулационно право (международно публично), канонично (църковно) право на християнските общности и обичайно право на турското население и на покорените народи.
Османското светско право има за източници законите (кануни) и законодателните сборници (кануннамета). Единствено в Османската империя съществуват едновременно религиозни закони и кануни. Това е специфична особеност само на османската правна система. Светското и религиозното право са в конкуренция. Има колизия между тях.
С по-висша юридическа сила е шериатът, защото се приема, че той произхожда от Аллах, а светското право (кануни и кануннамета) - от султаните. Според това схващане светските закони не могат да отменят религиозния закон, а само го допълват. Така се е считало векове наред, но в XIX век положението се променя, когато започват законодателните реформи. След провеждането им правото в империята се разделя на два главни дяла: шериатско (религиозно) в сила от създаването на държавата (традиционна дата 1299 г.) и светско (европейско) право, прилагано от 1839 г., след т.нар. Гюлхански Хатишериф до края на империята (1923 г.), а след това и в Република Турция.
Постепенно с налагането на второто компетентността на запазените шериатски съдилища се стеснява и техният предмет се ограничава до дела от семейното и наследственото право, както и за дела, свързани с типично мюсюлманската институция на вакъфите.
На основа на шериата са работели мюфтии и кадии. Първите можем да ги наречем "теоретиците", тълкувателите на правните норми, които имали върховно право да дават еднозначни отговори само с "да" или "не" на всеки казус. Мюфтиите не са държавни служители, а учени богослови. Те са подчинени на цариградския мюфтия, обявен от султан Мехмед II за "шей-юл-ислям" т.е. "старейшина на исляма". Кадиите са тези, които прилагат правото в империята.Те са всъщност съдиите и са държавни служители.
Още на:
faktor.bg/bg/articles/politika-hlyab-i-pasti-levski-uvisva-na-besiloto-zashtoto-otkazva-da-bade-ruski-shpionin-i-vsyakakav-rob
.gif)
Срещу революционера няма присъда, а протокол от незаконен „съд“
Янко Гочев*, историк, специално за Faktor.bg
Годишнината от обесването на Васил Левски отново ни връща назад във времето към това трагично събитие. Мнозина считат, че за Левски вече всичко се знае. Въпреки стотиците публикации около живота и личността на Апостола и до днес обаче остават неизяснени и необяснени редица епизоди от неговия живот и революционна дейност. Разпространяват се много митове, произвеждат се цяла серия от псевдоисторически факти, а в съзнанието на българина има и доста натрупани заблуди. Тази статия е опит за осветляване на неизвестното и за отхвърляне на някои дълбоко насадени и възпроизвеждани от десетилетия с антибългарска цел митове.
Мит № 1 - Османската империя няма правна система
Османското право е непознато за голям брой наши изследователи. Малко са османистите и юристите, които проучват темата. Затова възниква митът, според който османското право е изостанало, закостеняло, шериатско и дори се отрича, че право в империята е съществувало.
През втората половина на XIX век обаче Османската империя има своя правна система.
Някои автори я разграничават на четири компонента: религиозно право (шериат), светско прокапитулационно право (международно публично), канонично (църковно) право на християнските общности и обичайно право на турското население и на покорените народи.
Османското светско право има за източници законите (кануни) и законодателните сборници (кануннамета). Единствено в Османската империя съществуват едновременно религиозни закони и кануни. Това е специфична особеност само на османската правна система. Светското и религиозното право са в конкуренция. Има колизия между тях.
С по-висша юридическа сила е шериатът, защото се приема, че той произхожда от Аллах, а светското право (кануни и кануннамета) - от султаните. Според това схващане светските закони не могат да отменят религиозния закон, а само го допълват. Така се е считало векове наред, но в XIX век положението се променя, когато започват законодателните реформи. След провеждането им правото в империята се разделя на два главни дяла: шериатско (религиозно) в сила от създаването на държавата (традиционна дата 1299 г.) и светско (европейско) право, прилагано от 1839 г., след т.нар. Гюлхански Хатишериф до края на империята (1923 г.), а след това и в Република Турция.
Постепенно с налагането на второто компетентността на запазените шериатски съдилища се стеснява и техният предмет се ограничава до дела от семейното и наследственото право, както и за дела, свързани с типично мюсюлманската институция на вакъфите.
На основа на шериата са работели мюфтии и кадии. Първите можем да ги наречем "теоретиците", тълкувателите на правните норми, които имали върховно право да дават еднозначни отговори само с "да" или "не" на всеки казус. Мюфтиите не са държавни служители, а учени богослови. Те са подчинени на цариградския мюфтия, обявен от султан Мехмед II за "шей-юл-ислям" т.е. "старейшина на исляма". Кадиите са тези, които прилагат правото в империята.Те са всъщност съдиите и са държавни служители.
Още на:
faktor.bg/bg/articles/politika-hlyab-i-pasti-levski-uvisva-na-besiloto-zashtoto-otkazva-da-bade-ruski-shpionin-i-vsyakakav-rob
Източник:Фактор
Коментирайте
.jpg)
1 USD = BGN
1 GBP = BGN
1 CHF = BGN
