Две юбилейни книги представи вчера родената в Добрич поетеса Елка Няголова. „Само тази любов“ и „Само тази България“ имаха своята добричка премиера в препълнената Огледална зала „Нели Божкова“. В представянето на книгата участваха Надя Попова – главен редактор на в. „Словото днес“, член на УС на СБП и рецензент на книгите, както и литературният критик Драгомил Георгиев.
Елка Няголова не скри вълнението от това, че втората поред среща на новите й поетични книги с публиката е в Добрич, след официалното им представяне в края на месец март в София. Правя своя човешки и поетически отчет пред добруджанци, заяви тя.
Неслучайно тези две книги се появиха едновременно. Това е една концептуална поредица, в която доминира темата за любовта във всичките й аспекти. Тя е в отговор на случващото у човека и в човечеството, защото има едно поевтиняване на стойностите и онова, което наричаме човечност се показва рядко и някак свенливо, каза за медийна група „Добруджа“ голямата поетеса. Любовта, във всичките й аспекти, е панацеята, лекарството, категорична е тя.
За книгата „Само тази любов“, която включва 103 стихотворения, над 70 от които са нови творби, Елка Няголова сподели: „Любовта е голямата житейска тема. Домашното, дадено ни от Господ. Човек си тръгва от тази земя с празни ръце, но човешката душа си тръгва с любовта - получената и дадената. Любовта е смисъл и посока. Тя е онова спиране на сърцето между две вдишвания и болката по средата. Потърсих и представям моя поглед към тази голяма и вечна тема.“
Отново на любовта е посветена и книгата „Само тази България“. Тя включва над 80 стихотворения, в които са представени, макар и с малко тъга и носталгия, топлината на бащиния дом, майчината ласка, много мили лични спомени, но и традиционни български празници и ритуали и много други подтеми, свързани с Родината.
България е част от голямата любов. Тя е най-трудната, най-сложната любов. Трудно се пише за нея и не можеш да скриеш натрупаните горчилки, а те са много. Подменена ни е дори народопсихологията, а все повече ми се иска да виждам изправения, достоен, достолепен българин. Колективната народна българска душа е стара и би трябвало да е мъдра, заради многото години културни и исторически натрупвания. Това пък предполага и повече самовзискателност, обясни утвърдената поетеса.
По думите на Елка Няголова е важно и през какви очила гледаме България. Това е особено важно за младите, а как те ще гледат на Родината си зависи в голяма степен от семейството им. С домашното възпитание се гради фундаментът и погрешно струпваме този ангажимент само българското училище, споделя поетесата.
По думите й отношението към България трябва да е като към майка и този завет трябва да оставим и на следващите поколения.
В аванс Елка Няголова съобщи, че в края на годината предстои излизането и на трета книга от същата концептуална поредица. В нея се преплитат повече жанрове и е различна от всичко, което съм правила досега, обясни тя. По думите й в изданието ще има „малки бели истории“, късове от нейни текстове, писани в качеството й на литературен изследовател на творчеството на съвременни автори, но и на сакрални имена като Яворов и др. Изданието ще включва и интересни критически прочити към книги и теми, по които е работила през годините. В третата книга ще намерят място и малки афористично изразени мисли от личните й дневници.
Хор на учителките - Добрич с диригент Маргарита Русева-Ганева, на рояла Детелина Василева-Димитрова и д-р Росица Бояджиева-Вълева - флейта поднесоха музикални поздрави в литературната среща "Елка Няголова и приятели в родния Добрич".
Организатори на събитието са Община град Добрич, Съюз на българските писатели, Славянска академия, Сдружение на писателите – Добрич.
Елка Няголова е родена в Добрич. Живее във Варна. Завършила е българска филология в СУ „Свети Климент Охридски“. Работи дълги години в централния периодичен печат като журналист и старши редактор. Понастоящем е директор за Балканите на МАП (Международна асоциация на писателите). Основател и председател е на Славянска литературна и артистична академия и директор на Международния фестивал на поезията „Славянска прегръдка“. Главен редактор на списанието за литература, изкуство и общество „Знаци“. Редактор и издател, антологист и преводач от пет езика. Член на редколегиите на представителни литературни списания в 5 страни. Член е на Съюза на българските писатели.
Автор е на 13 поетически книги на български език, както и на 1 роман - „Немите камбани“. Сред нейните книги са: „Не съм Пепеляшка”; „Нулева група”; „Правопис на надеждата”; „Делфини на сушата”; „Петият сезон”; „Земен гейм”; „Требник или Писма от Белоногата”; „Белият влак”; „Ние”; „Писма от/до брега”; „Слънчев кладенец”; „Шест грама”; „Парапет за душата”.
Автор е и на още 12 други книги, издадени след конкурси на чужди езици и в други държави. Превеждана е на руски, украински, английски, немски, френски, испански, сръбски, полски, румънски, гръцки, турски, хърватски и др. езици.
Носител е на редица престижни национални литературни награди, сред които: „Златният пегас” от „Южна пролет” (за дебютната ѝ книга), „Цветан Зангов”; наградата на Българския червен кръст; Ботевата награда за поезия на ИК „Христо Ботев” за 2005 г.; голямата награда „Изворът на Белоногата”, за цялостно творчество; първата носителка на националната награда „Д. Габе” - за цялостно творчество, както и на отличието „Дора Габе“; на националната награда „Мара Белчева”; на националната награда „Божидар Божилов”; националната награда „Криле“ на Фондация „П.К.Яворов“, националната награда за родолюбива поезия „Георги Джагаров“; Почетен диплом на Съюза на българските писатели – за принос в националния литературан процес; наградата „Варна” за художествен превод; националната награда на Съюза на българските писатели за най-добра книга на годината („Парапет за душата”, 2021).
Лауреат е и на международни литературни награди в Русия, Полша, Великобритания, Латвия, Сърбия, Черна гора, Македония, Република Сръбска. Сред тях: „Белият ангел на поезията” (Полша); „А. Грибоедов”; „Пушкински златен медал”; Златен медал „Андрей Бели”; Есенинската награда „Златна есен”; „Югра”; „Словес связующая нить” (Русия); Златен диплом от „Золотой Витязь” (Русия); „Св. Стефан Щилянович” (Черна гора); „Славянска броша” (Лондон); „Арка” (Смедерево, Сърбия); „Литературен Аполон” (Сремска Митровица, Сърбия); „Македонски книжовен Дедал” (С.Македония); „Кехлибарен трилистник” (Латвия); „Отворена книга” – от ІV Международен панаир на книгата (Баня Лука); Международната награда на името на Л. Н. Толстой (на МАП) и мн. др.
Репортаж на Галина Бозукова и Преслав Димитров
Елка Няголова не скри вълнението от това, че втората поред среща на новите й поетични книги с публиката е в Добрич, след официалното им представяне в края на месец март в София. Правя своя човешки и поетически отчет пред добруджанци, заяви тя.
Неслучайно тези две книги се появиха едновременно. Това е една концептуална поредица, в която доминира темата за любовта във всичките й аспекти. Тя е в отговор на случващото у човека и в човечеството, защото има едно поевтиняване на стойностите и онова, което наричаме човечност се показва рядко и някак свенливо, каза за медийна група „Добруджа“ голямата поетеса. Любовта, във всичките й аспекти, е панацеята, лекарството, категорична е тя.
За книгата „Само тази любов“, която включва 103 стихотворения, над 70 от които са нови творби, Елка Няголова сподели: „Любовта е голямата житейска тема. Домашното, дадено ни от Господ. Човек си тръгва от тази земя с празни ръце, но човешката душа си тръгва с любовта - получената и дадената. Любовта е смисъл и посока. Тя е онова спиране на сърцето между две вдишвания и болката по средата. Потърсих и представям моя поглед към тази голяма и вечна тема.“
Отново на любовта е посветена и книгата „Само тази България“. Тя включва над 80 стихотворения, в които са представени, макар и с малко тъга и носталгия, топлината на бащиния дом, майчината ласка, много мили лични спомени, но и традиционни български празници и ритуали и много други подтеми, свързани с Родината.
България е част от голямата любов. Тя е най-трудната, най-сложната любов. Трудно се пише за нея и не можеш да скриеш натрупаните горчилки, а те са много. Подменена ни е дори народопсихологията, а все повече ми се иска да виждам изправения, достоен, достолепен българин. Колективната народна българска душа е стара и би трябвало да е мъдра, заради многото години културни и исторически натрупвания. Това пък предполага и повече самовзискателност, обясни утвърдената поетеса.
По думите на Елка Няголова е важно и през какви очила гледаме България. Това е особено важно за младите, а как те ще гледат на Родината си зависи в голяма степен от семейството им. С домашното възпитание се гради фундаментът и погрешно струпваме този ангажимент само българското училище, споделя поетесата.
По думите й отношението към България трябва да е като към майка и този завет трябва да оставим и на следващите поколения.
В аванс Елка Няголова съобщи, че в края на годината предстои излизането и на трета книга от същата концептуална поредица. В нея се преплитат повече жанрове и е различна от всичко, което съм правила досега, обясни тя. По думите й в изданието ще има „малки бели истории“, късове от нейни текстове, писани в качеството й на литературен изследовател на творчеството на съвременни автори, но и на сакрални имена като Яворов и др. Изданието ще включва и интересни критически прочити към книги и теми, по които е работила през годините. В третата книга ще намерят място и малки афористично изразени мисли от личните й дневници.
Хор на учителките - Добрич с диригент Маргарита Русева-Ганева, на рояла Детелина Василева-Димитрова и д-р Росица Бояджиева-Вълева - флейта поднесоха музикални поздрави в литературната среща "Елка Няголова и приятели в родния Добрич".
Организатори на събитието са Община град Добрич, Съюз на българските писатели, Славянска академия, Сдружение на писателите – Добрич.
Елка Няголова е родена в Добрич. Живее във Варна. Завършила е българска филология в СУ „Свети Климент Охридски“. Работи дълги години в централния периодичен печат като журналист и старши редактор. Понастоящем е директор за Балканите на МАП (Международна асоциация на писателите). Основател и председател е на Славянска литературна и артистична академия и директор на Международния фестивал на поезията „Славянска прегръдка“. Главен редактор на списанието за литература, изкуство и общество „Знаци“. Редактор и издател, антологист и преводач от пет езика. Член на редколегиите на представителни литературни списания в 5 страни. Член е на Съюза на българските писатели.
Автор е на 13 поетически книги на български език, както и на 1 роман - „Немите камбани“. Сред нейните книги са: „Не съм Пепеляшка”; „Нулева група”; „Правопис на надеждата”; „Делфини на сушата”; „Петият сезон”; „Земен гейм”; „Требник или Писма от Белоногата”; „Белият влак”; „Ние”; „Писма от/до брега”; „Слънчев кладенец”; „Шест грама”; „Парапет за душата”.
Автор е и на още 12 други книги, издадени след конкурси на чужди езици и в други държави. Превеждана е на руски, украински, английски, немски, френски, испански, сръбски, полски, румънски, гръцки, турски, хърватски и др. езици.
Носител е на редица престижни национални литературни награди, сред които: „Златният пегас” от „Южна пролет” (за дебютната ѝ книга), „Цветан Зангов”; наградата на Българския червен кръст; Ботевата награда за поезия на ИК „Христо Ботев” за 2005 г.; голямата награда „Изворът на Белоногата”, за цялостно творчество; първата носителка на националната награда „Д. Габе” - за цялостно творчество, както и на отличието „Дора Габе“; на националната награда „Мара Белчева”; на националната награда „Божидар Божилов”; националната награда „Криле“ на Фондация „П.К.Яворов“, националната награда за родолюбива поезия „Георги Джагаров“; Почетен диплом на Съюза на българските писатели – за принос в националния литературан процес; наградата „Варна” за художествен превод; националната награда на Съюза на българските писатели за най-добра книга на годината („Парапет за душата”, 2021).
Лауреат е и на международни литературни награди в Русия, Полша, Великобритания, Латвия, Сърбия, Черна гора, Македония, Република Сръбска. Сред тях: „Белият ангел на поезията” (Полша); „А. Грибоедов”; „Пушкински златен медал”; Златен медал „Андрей Бели”; Есенинската награда „Златна есен”; „Югра”; „Словес связующая нить” (Русия); Златен диплом от „Золотой Витязь” (Русия); „Св. Стефан Щилянович” (Черна гора); „Славянска броша” (Лондон); „Арка” (Смедерево, Сърбия); „Литературен Аполон” (Сремска Митровица, Сърбия); „Македонски книжовен Дедал” (С.Македония); „Кехлибарен трилистник” (Латвия); „Отворена книга” – от ІV Международен панаир на книгата (Баня Лука); Международната награда на името на Л. Н. Толстой (на МАП) и мн. др.
Репортаж на Галина Бозукова и Преслав Димитров
Коментирайте
.gif)
1 USD = 1.67926 BGN
1 GBP = 2.25768 BGN
1 CHF = 2.08444 BGN
