Хелоуин е празник, който е много атрактивен за децата, изключително комерсиален и по тази причина добре налагащ се в нашето общество. Нашият аналог на този празник е кукерският обичай, който ние празнуваме по време на Сирни Заговезни, казва председателят на най-новото добричко читалище „Български искрици” Магдалена Петрова. .
Хелоуин е празник, който датира от времето на древните келти и се е празнувал в навечерието на новата година и точно това е съпоставимото с кукерския обичай. В нощта преди Хелоуин, първият ден от годината, се е вярвало, че земята се отваря и душите на мъртвите от предходната година излизат, за да се срещнат с живите – нещо доста мистично и страшно. По тази причина вечерта са се изгасяли всички огньове, навличали са кожи от животни и животински глави, за да изплашат злото и да не го допуснат до домовете си. В същото време са оставяли вода и храна на прага на къщите си, за да се нахранят сенките и да не влязат вътре. Хората се събират на центъра на селището, където жреците са запалвали огън и са изпълнявали определени обреди, гадаейки каква ще бъде следващата година.
Българският празник Кукери датира от преди 8 хиляди години, като по тракийските земи се изпълнява по време на дните на бог Дионисий, бога на веселието, като е съвпадало с началото на новата земеделска година, тогава, когато при нас е Сирни Заговезни и с този празник са приключвали със зимното мъртвило. Той е свързан с наричането на лятното плодородие. Това прави празникът значително по-интересен и колоритен, отколкото Хелоуин. Защото: при нас обредът трае много по-дълго време, пожеланията са за добро, няма връзка с духове, души, сенки и мистика. В самия ритуал участват няколко основни персонажи – цар, момък и невеста или баба и дядо и кукери. Шествието започва от хорището (мегдана) на селото. Царят се качва в каруца, в която има качено рало, крина и кросно. Тръгва се от къща на къща, като пожелават здраве и благоденствие. Невестата комично „подреждайки” къщата на практика я разхвърля (разтропва), домакините даряват с вино, храна и пари. После цялото село тръгва след основните персонажи и пак се събират в центъра на селото, където царят слиза, а кукерите подскачат хаотично около него, гонейки злото. После с ралото се правят три бразди, а царят ги засява със зърно от крината, а кукерът с кросното го убива и с това се слага край на миналата година и всичко лошо остава зад гърба. После царят възкръсва, символизирайки лятното плодородие и началото на новия живот. И всичко приключва с всенародно веселие. Липсва аналогия между хлопките и тиквения Джак, тъй като хлопките в нашия обред са изцяло свързани с плашене, гонене на злото, а тиквеният Джак при Хелоуин е един пияница, който три път се опитва да се договори с Дявола, за да живее по-дълго време. При третото споразумение става така, че той умира и не може да отиде в Ада, защото има договор с Дявола, не може да отиде в Рая, защото е грешник, затова до ден днешен се вярва, че броди по цялата земя като несретник.
За жалост има много малко информация за празника „Кукери”, който е толкова колоритен и при нас в Добруджа не се е практикувал толкова често. Като че ли ние не сме осъзнали правилно посланието, което носи и затова целта на читалище „Български искрици” е именно да се обърне внимание на тези празници и те да бъдат разучавани и изпълнявани според обичаите, характерни за региона, за да го съхраним и да го предадем на следващите поколения, завършва Магдалена Петрова.
Репортаж на Дана Михайлова и Павлина Живкова
Хелоуин е празник, който датира от времето на древните келти и се е празнувал в навечерието на новата година и точно това е съпоставимото с кукерския обичай. В нощта преди Хелоуин, първият ден от годината, се е вярвало, че земята се отваря и душите на мъртвите от предходната година излизат, за да се срещнат с живите – нещо доста мистично и страшно. По тази причина вечерта са се изгасяли всички огньове, навличали са кожи от животни и животински глави, за да изплашат злото и да не го допуснат до домовете си. В същото време са оставяли вода и храна на прага на къщите си, за да се нахранят сенките и да не влязат вътре. Хората се събират на центъра на селището, където жреците са запалвали огън и са изпълнявали определени обреди, гадаейки каква ще бъде следващата година.
Българският празник Кукери датира от преди 8 хиляди години, като по тракийските земи се изпълнява по време на дните на бог Дионисий, бога на веселието, като е съвпадало с началото на новата земеделска година, тогава, когато при нас е Сирни Заговезни и с този празник са приключвали със зимното мъртвило. Той е свързан с наричането на лятното плодородие. Това прави празникът значително по-интересен и колоритен, отколкото Хелоуин. Защото: при нас обредът трае много по-дълго време, пожеланията са за добро, няма връзка с духове, души, сенки и мистика. В самия ритуал участват няколко основни персонажи – цар, момък и невеста или баба и дядо и кукери. Шествието започва от хорището (мегдана) на селото. Царят се качва в каруца, в която има качено рало, крина и кросно. Тръгва се от къща на къща, като пожелават здраве и благоденствие. Невестата комично „подреждайки” къщата на практика я разхвърля (разтропва), домакините даряват с вино, храна и пари. После цялото село тръгва след основните персонажи и пак се събират в центъра на селото, където царят слиза, а кукерите подскачат хаотично около него, гонейки злото. После с ралото се правят три бразди, а царят ги засява със зърно от крината, а кукерът с кросното го убива и с това се слага край на миналата година и всичко лошо остава зад гърба. После царят възкръсва, символизирайки лятното плодородие и началото на новия живот. И всичко приключва с всенародно веселие. Липсва аналогия между хлопките и тиквения Джак, тъй като хлопките в нашия обред са изцяло свързани с плашене, гонене на злото, а тиквеният Джак при Хелоуин е един пияница, който три път се опитва да се договори с Дявола, за да живее по-дълго време. При третото споразумение става така, че той умира и не може да отиде в Ада, защото има договор с Дявола, не може да отиде в Рая, защото е грешник, затова до ден днешен се вярва, че броди по цялата земя като несретник.
За жалост има много малко информация за празника „Кукери”, който е толкова колоритен и при нас в Добруджа не се е практикувал толкова често. Като че ли ние не сме осъзнали правилно посланието, което носи и затова целта на читалище „Български искрици” е именно да се обърне внимание на тези празници и те да бъдат разучавани и изпълнявани според обичаите, характерни за региона, за да го съхраним и да го предадем на следващите поколения, завършва Магдалена Петрова.
Репортаж на Дана Михайлова и Павлина Живкова