Хлебопроизводителите предлагат на държавата три варианта за задържане на достъпната цена на хляба, сред които запазване на свободния пазар, въвеждане на регулирана цена и връщане на нулевата ставка на ДДС за хляба. Това каза в предаването „Хоризонти“ на радио „Добруджа“ Мариана Кукушева, председател на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите.
По думите й през последните пет години достъпната цена на хляба не е променяна, но икономическите условия са променили съществено себестойността на продукта.
Кукушева посочи, че разходите за енергия и транспорт са се увеличили със 100 процента, суровините също са поскъпнали със 100 процента, а базисните нива на заплащане на труда са нараснали с 20-30 процента. По думите й освен това има още над 20 вида разходи, които продължават да се увеличават.
„Вече има стопанска непоносимост да бъдем социалният буфер на държавата“, категорично заяви Кукушева. Тя подчерта, че хлебопроизводителите не могат да изпълняват социална роля, която според нея трябва да бъде поета от държавата.
Като една от мерките за запазване на достъпния хляб браншът предлага връщане на нулевата ставка на ДДС за продукта. Според Кукушева тази мярка вече е имала положителен ефект при различни икономически условия. Тя изрази очакване да започнат конкретни разговори с държавната администрация.
Председателят на браншовия съюз коментира и опасенията за състоянието на сектора. По думите й вече има хлебопроизводители, които са преустановили производството си, а други са на границата да го направят. „Това, което искрено ме притеснява, е, че българските потребители в отдалечени места могат да останат без хляб“, заяви тя. По думите й за да има достъпен хляб за потребителите, трябва да има и рентабилно българско производство на хляб.
Председателят на браншовия съюз открои и недостига на квалифицирана работна ръка като дългогодишен проблем за бранша. По думите й заради характера на труда, който включва нощни и празнични смени, в хлебопроизводството вече се използва и имигрантски труд.
На въпрос с колко би могла да се увеличи цената на хляба при липса на мерки от страна на държавата, Кукушева посочи, че не може да бъде даден конкретен процент. Себестойността е различна за всеки производител и зависи от редица фактори, като цените на суровините, логистиката, рентабилността на предприятието, стандартите, банковото кредитиране и разходите за труд. „Можем само да твърдим, че той ще се случи“, заяви тя, като подчерта, че независимо от размера му, то няма да бъде приятно за потребителите и призова за запазване на българското производство на хляб, за да не се стигне до зависимост от внос на продукта от съседни държави.
По думите й през последните пет години достъпната цена на хляба не е променяна, но икономическите условия са променили съществено себестойността на продукта.
Кукушева посочи, че разходите за енергия и транспорт са се увеличили със 100 процента, суровините също са поскъпнали със 100 процента, а базисните нива на заплащане на труда са нараснали с 20-30 процента. По думите й освен това има още над 20 вида разходи, които продължават да се увеличават.
„Вече има стопанска непоносимост да бъдем социалният буфер на държавата“, категорично заяви Кукушева. Тя подчерта, че хлебопроизводителите не могат да изпълняват социална роля, която според нея трябва да бъде поета от държавата.
Като една от мерките за запазване на достъпния хляб браншът предлага връщане на нулевата ставка на ДДС за продукта. Според Кукушева тази мярка вече е имала положителен ефект при различни икономически условия. Тя изрази очакване да започнат конкретни разговори с държавната администрация.
Председателят на браншовия съюз коментира и опасенията за състоянието на сектора. По думите й вече има хлебопроизводители, които са преустановили производството си, а други са на границата да го направят. „Това, което искрено ме притеснява, е, че българските потребители в отдалечени места могат да останат без хляб“, заяви тя. По думите й за да има достъпен хляб за потребителите, трябва да има и рентабилно българско производство на хляб.
Председателят на браншовия съюз открои и недостига на квалифицирана работна ръка като дългогодишен проблем за бранша. По думите й заради характера на труда, който включва нощни и празнични смени, в хлебопроизводството вече се използва и имигрантски труд.
На въпрос с колко би могла да се увеличи цената на хляба при липса на мерки от страна на държавата, Кукушева посочи, че не може да бъде даден конкретен процент. Себестойността е различна за всеки производител и зависи от редица фактори, като цените на суровините, логистиката, рентабилността на предприятието, стандартите, банковото кредитиране и разходите за труд. „Можем само да твърдим, че той ще се случи“, заяви тя, като подчерта, че независимо от размера му, то няма да бъде приятно за потребителите и призова за запазване на българското производство на хляб, за да не се стигне до зависимост от внос на продукта от съседни държави.
Коментирайте
