Мария Наскова отличена в конкурса "С Йовковата бяла лястовица"

Мария Наскова Георгиева от 7. Б клас при СУ "Св. Климент Охридски" бе отличена с второ място в Областния конкурс "С Йовковата бяла лястовица" за своя разказ "За хората и ангелите".

За хората и ангелите
Разказ
(по „Серафим”)
Иван беше десетгодишно момче, родено в Добрич в бедно семейство. С родителите си, които много обичаше, живееше в малка къща на края на града. Понеже нямаха пари, му се налагаше да проси. Иначе то беше добро и любознателно дете. Много му се искаше да учи, но родителите му нямаха възможност да плащат за образованието му.
Веднъж, когато Иван излезе да проси, при него се спря един мъж с черен костюм, бомбе и малко куфарче. Изглеждаше да е богат човек. Но защо се спря точно при Иван? На улицата имаше толкова много деца, бедни, дори сирачета.
Мъжът седна до него и захвана разговор:
– Здравей, момче! Как се казваш?
– Здравейте, господине! Казвам се Иван.
– Имаш ли си родители, Иване?
– Да – отговори Иван.
– А имаш ли си брат, или сестра?
– Не. Единствено дете съм.
– А мечтаеш ли за нещо, Иване? – попита непознатият.
– Да! Аз много искам да уча и да стана лекар, за да помагам на хората, но понеже родителите ми не изкарват много пари, помагам им, като прося.
Мъжът извади портфейла от джоба си и бръкна в него. Взе няколко банкноти и ги подаде на момчето.
– Вземи тези пари, Иване! Дай ги на родителите си и нека те запишат на училище!
Момчето се подвоуми, но взе парите. Мъжът стана и си отиде.
Щом се прибра вкъщи, Иван даде парите на родителите си и им разказа откъде ги е взел. Още същия ден те го записаха на училище.
Минаха много години. Иван се изучи и стана лекар. Мечтата му се сбъдна и той помагаше на много хора, но никога не забрави своя ангел хранител с бомбето.
Един ден в болницата докараха възрастен мъж, който беше претърпял злополука. Иван го пое. Операцията беше тежка, но мина успешно.
На другия ден Иван отиде да види мъжа. На закачалката в стаята беше оставено едно бомбе. Той се загледа в него. Стори му се познато. Взе го в ръце, поогледа го и го позна. То принадлежеше на мъжа, който му беше помогнал да сбъдне мечтата си.
Иван беше щастлив, че отново вижда своя ангел и че той самият е станал ангел за своя благодетел.
Всеки човек си има свой ангел и у всеки човек живее един ангел.

Коментирайте