Мария Сапунджиева: Театърът е истината, телевизията е просто приятно занимание

18.03.2014 г. 11:01:00 ч.
/ ИА Добруджа
 Мария Сапунджиева: Театърът е истината, телевизията е просто приятно занимание
Мария Сапунджиева е родена във Варна на 6 юни 1969 година. През 1992 година завършва НАТФИЗ в класа на професор Атанас Илков. Работила е в Първи частен театър „Ла Страда", в Малък градски театър „Зад канала". Има множество театрални роли, сред които в пиесите „Урбулешка трагедия" от Душан Ковачевич, „Голямата магия" от Едуардо де Филипо, „Таня, Таня" от Оля Мухина, „Разбойници" от Фридрих Шилер, „Ромео и Жулиета" от Уилям Шекспир.През 2000 г. постъпва в трупата на Народния театър „Иван Вазов", където по-главните ѝ роли са в постановките „Декамерон или Кръв и страст по Бокачо" на Александър Морфов, „Призраци в Неапол" от Едуардо де Филипо, „Дядо Коледа е боклук" и „Омайна нощ" от Жозиан Баласко, „Жените на Джейк" от Нийл Саймън, „Месец на село" от Иван Тургенев, „Да си вземеш жена от село" от Уилям Уичърли, „Домът на Бернарда Алба" от Федерико Гарсия Лорка, „Юн Габриел Боркман" от Хенрик Ибсен, „Иванов" от Антон Чехов. Играе на сцената на Театър 199. Изпълнява главната роля в спектакъла "Вечерен акт" по Чехов, реж. Съни Сънински.През 1997 година Сапунджиева получава наградата на Съюза на артистите в България за ролята си в „Таня, Таня", а пред 2001 година „Аскеер" за поддържаща женска роля в „Декамерон или Кръв и страст по Бокачо".От 2008 година се занимава и с преподавателска дейност — като художествен ръководител в младежките школи на Актьорски школи МОНТФИЗ. Популярна е и от участието си в комедийното телевизионно шоу „Клуб НЛО". През 2010 година се включва в популярната комедийна поредица „Пълна лудница" в ролята на Мама Божка — майката-орлица на бездарния, но самовлюбен футболист Жоро Бекъма.
На 17 март в Добрич се игра последната постановка на Мариус Куркински „Мъжът на жена ми". В ролите бяха Мария Сапунджиева, Леонид Йовчев и Веселин Анчев.
Познавате се добре с Мариус Куркински още от деца, как се работи с него?
Достатъчно добре се познаваме. Прекрасно се работи с него. На мен ми се случва за втори път да работя под негова режисура. Процесът мина много леко, много приятно, не усетихме как направихме пиесата. Просто много харесахме този текст Мариус, аз и колегите. Една хубава драматургия дава 80% от успеха на пиесата. Беше много приятно и дори ми е мъчно, че свърши.
Какво означава комедия от нов тип, какви типажи представяте?
Има резон в думите на режисьора, че „Мъжът на жена ми" е комедия от нов тип. Авторът е хърватин. Има превес на балкански хумор, но е някак различно самото представяне на текста. Хуморът е на по-високо ниво, не е толкова злободневно представен, затова може би е интересен материалът. Зрителите го възприемат изключително добре, което означава, че сме успели, може би.
Ако за Куркински, началото е свързано с „Шестте пингвинчета", едното от които играете Вие, то за Вас кое слага началото на театралния интерес?
И Мариус, и аз си спомняме много добре първата пиеса, която сме гледали в живота си. Някак си още тогава и двамата сме усетили, че това ще се превърне в наша професия. Била съм трети, четвърти клас, когато моите родители ме заведоха във Варна на театър. Това беше една историческа пиеса „Беласица1014". Беше постановка на Народния театър, който гостуваше във Варна. Това беше първата пиеса, която съм гледала и бях омагьосана. Просто усетих че театърът ще стане моя съдба.
Имате редица награди – от Съюза на артистите в България, „Аскеер". Цените ли наградите, признанието радва ли Ви?
Разбира, се толкова е приятно да те оценяват колеги. Всяка вечер публиката го показва и по някакъв начин това е оценка. Всяка среща с публиката е изключително отговорна. Това дава смисъл на заниманието ни с тази професия. Когато те оценяват колеги, е някак по-различно. Не е водещо за мен да получавам награди, но е много приятно.
Къде лудницата е по пълна? На сцената, в телевизията или в живота? Играхте мама Божка в „Пълна лудница"...
Лудницата си е лудница навсякъде. Мама Божка сега си почива. Тя е свалена от екран тази героиня, остана в историята. Беше приятна работата с Маги и Джуди Халваджиан. Остана един хубав спомен от онова време. Както имам много хубави спомени от НЛО, което вече го няма. Телевизията е приятно занимание, но тя винаги за мен е била нещо което не е основно. Не мога да се занимавам само с телевизия. За мен основното е театърът. Там е истината.
Гастролите за нас публиката в Добрич са празник, за Вас нали не бива да е халтура?
В никакъв случай. Много често в интервюта, като споменават тази дума така, без да се замисляме, защото халтура може да има навсякъде не само в театъра. Халтура значи, когато нямаш отношение към нещото, което правиш, или го правиш така без да вложиш в него душата си. Гарантирам, че хората, които ще дойдат, нямат това на ум. До тук тази пиеса е представяна само в София и Пловдив. В Добрич ще играем четвърто представление след премиери в столицата и втория по-големина град.
Вашата роля каква е?
Моята роля е на жена, която се казва Драгица. Тя има двама съпрузи. Много добре се чувствам с тях, великолепно дори. В живота май не ми се е случвал такъв любовен триъгълник. Аз все с мъже работя и ми е приятно. Много добре се разбирам с мъжете. Даже повечето ми приятели са от мъжки пол. Така че ни беше много добре в тази компания с Леонид Йовчев, Веселин Анчев и Мариус Куркински. Момчетата са прекрасни, сработихме се.
Ако за Мариус важните хора по театралният път са братя Райкови, Крикор Азарян и Тодор Колев, за Вас кои са?
Аз също бих тръгнала от братя Райкови. Те не са случайни хора в нашия живот. За да бъдем това, което сме в момента, много дължим на тях. Разбира се, аз имах щастието да срещна точните хора на точното място в точното време - проф. Атанас Илков, при който завърших НАТФИЗ. След това съм играла при много талантливи режисьори, които са помогнали да се развивам и да се уча. Сериозна фигура в моя живот е Велко Кънев, когото имах щастието да познавам и да работим.От него научих много.
Ако перифразираме Сара Бернар, каква диагноза си поставяте и как Ви влияе зодия Близнаци?
Театър е нашата диагноза. Родена съм Близнак, в нашата професия съм осъзнала, че характерът е много важен. Част от самата професия е. Тя не е никак лека. Може да изглежда така, но е много тежка физическа и психологическа работа. Това е волева работа, т.е. трябва много да си развил волята си, за да можеш всяка вечер в 18.00 часа да си в готовност, в кондиция психофизическа. Нашият инструмент е нашето тяло. Ние работим с това, с емоциите, с чувствата и с физиката си. Всичко това трябва да бъде в изключително добра форма. Което прави нещата много сложни. Така че един характер и качества, които си възпитал в детството си, стават изключително важни. Така се оказва. Надявам се срещата в Добрич да се превърне във взаимно удоволствие.

Коментирайте
Подобни новини
Татяна Гичева, ЕВРОПА ДИРЕКТНО: Ще продължим да насърчаваме активното участие на гражданите в процесите на ЕС
Татяна Гичева, ЕВРОПА ДИРЕКТНО: Ще продължим да насърчаваме активното участие на гражданите в процесите на ЕС
Журналист от Балчик събра в книги своите български и английски интервюта
Журналист от Балчик събра в книги своите български и английски интервюта
Маестра Константина Петкова: Вида Димитрова ми казваше: „Ти, си звука на града!“
Маестра Константина Петкова: Вида Димитрова ми казваше: „Ти, си звука на града!“
Художникът Тодор Балев: Главният счетоводител на ТКЗС-то откри таланта ми
Художникът Тодор Балев: Главният счетоводител на ТКЗС-то откри таланта ми



Яндекс.Метрика