Обявената за най-добрата състезателка в бяганията за 2020 година в България – добричлийката Милица Мирчева, определя отминаваща година като успешна за нея, макар че не успя да участва в най-важните състезания, в които трябваше да покрие норматив за предстоящата Олимпиада в Япония. Заради пандемията, подготвителният й лагер в Кения продължи вместо един – цели три месеца. Отпадналите състезания от световния календар принудиха Милица да се включи в стартове в страната, като тя спечели почти всички, подобрявайки и рекорди. Сред успехите беше и републиканската титла на 5000 метра. На Балканския шампионат стана трета, с което заслужено спечели отличието за най-добра състезателка в бяганията на България за 2020 г. Ето какво сподели Милица Мирчева за отминаващата година в интервю за медийна група „Добруджа“.
- Последният ни разговор с теб беше точно преди година. Вероятно голяма част от нещата, които бе планирала за тази, се объркаха?
2020 година се оказа изненадваща година, с доста обрати, може би за всеки един човек. Естествено, ние спортистите бяхме, а и продължаваме да бъдем, потърпевши от случващото се и за момента е доста трудно да се правят каквито и да било планове дори за следващата година.
- Въпреки че се объркаха почти всички планове, 2020-а за теб не беше никак лоша, съгласна ли си?
Да, аз лично мога да кажа, че имах една доста добра година. Като цяло, нашият план беше да заминем за Кения с моя треньор Йоло Николов. Периодът се оказа малко по-дълъг заради коронавируса, тъй като нямахме възможност да се приберем, защото нямаше полети. И така изкарахме вместо 40 дни, около 3 месеца. Това за мен се оказа доста положително, защото успях да свърша доста работа с тренировките. Там условията бяха перфектни, докато в България по това време имаше „локдаун“, защото спортистите не можеха да тренират. Затова аз мога да кажа, че бях привилегирована в това отношение. Най-главните ми състезания за сезона изцяло отпаднаха от календара. Трябваше да бягам на Бостънския маратон, което беше може би едно от най-важните състезания за годината, защото се надявах там да покрия норматив за Олимпиадата в Токио. След това се надявах, че ще участвам на Олимпиадата и на Европейското първенство, но всички състезания бяха отменени и това, което се случи е, че участвах в състезания на родна земя. Успях да си направя лични постижения на някои от дисциплините, което за мен беше голям плюс и показва, че се развивам в правилната посока.
Мога да кажа, че имам един успешен сезон. Имам само една загуба в България – на 1500 м., което е доста далечно от маратона.
- Подготовката в Кения или липсата на конкуренция са основният фактор за успехите в България?
Това което постигам, го измервам не от гледна точка на конкуренцията, а от нивото на резултата, който постигам. Конкуренция в България има, особено на по-късите дистанции. На по-дългите е малко по-специфично. Лагерът в Кения също ми се отрази много добре, но за нас – спортистите, е важна консистенцията. Всеки един сезон да успяваш да надграждаш. Всичко това се получава с години труд и като цяло, колкото повече тренираш и нямаш контузии, се очаква да се представяш все по-добре.
Това лято успях да се изкача в Топ 10 при постиженията на 3 км. на писта за всички времена. Това за мен е изненада, тъй като аз се готвя за маратон. Това е също един показател, че нещата вървят отлично засега.
- Много хора очакваха да участваш на Софийския маратон, но не го направи. Защо?
Да, имаше такива очаквания. Причината е, че още от миналия август, аз не си бях вземала никаква почивка. Нещата бяха много динамични. Трябваше да се готвя за полумаратона във Валенсия. През февруари участвах и в полумаратона в Неапол. След това имах около два месеца, в които да се готвя за Бостън. След това започна и сезонът в България. Ние не знаехме какво да очакваме. Появяваха се различни състезания и ние се включвахме, защото нямахме никаква сигурност, какво ще се случи по-напред във времето. Получи се така, че аз изкарах една цяла календарна година без никаква почивка и в края на сезона бях наистина уморена. Затова решихме, че е по-добре да си почина малко през есента и ако догодина има отново състезания, да бъда в по-добра форма.
- Как оценяваш това, че Олимпийски игри се отложиха с година и състезанията, с които да спечелиш квота, също не се състояха. Това плюс ли е за теб или не?
За мен е минус, че не успях да участвам на състезания като маратона в Бостън, защото мисля, че бях готова да си покрия норматива за Олимпиадата. Това щеше да улесни ситуацията ми в момента. Самото отлагане на Олимпийските игри е плюс, но поради специфичната ситуация, в която няма състезания, а и все още нямам норматив, нещата са доста сложни. Ако всичко е наред, има състезания и съм здрава, съм сигурна, че в даден момент ще успея да реализирам това, за което се готвя.
- Пандемията засегна и обучението ти. В момента трябваше да си в Щатите, а те намираме в България…
Аз всъщност завърших и бакалавър, и магистър през декември миналата година, след което записах специализация към Американската асоциация на фитнес професионалистите за хранене и уелнес, което към момента продължавам. Имах намерение да завърша по-рано, но заради пандемията нещата се забавиха във времето и всъщност ми остава още един изпит, който трябва да взема през декември, за да завърша специализацията си. Това пак ще се случи дистанционно.
- Имаш ли яснота кое ще бъде първото състезание, в което ще участваш догодина?
Трудно е да се прогнозира. Ситуацията се променя постоянно. Ето, преди дни прочетох за затваряне и на спортистите, като бъдат отменени и тренировките. Това също е проблем и затова е трудно да се планира каквото и да било. Маратоните започват пролетта. Това означава, че ако дотогава участвам в някакви състезания, те ще бъдат по-скоро с тренировъчен характер. Ще се възползвам от ситуацията и това, че ще тренирам по-дълго време, е добре за мен, а се надявам, когато дойде моментът, да бъда във форма.
Аз съм на 26 години. В моите дисциплини имам поне 15 години да се развивам. Виждам последно време състезателки на над 40 години, които постигат невероятни резултати в маратона. Не мисля, че е минус, че нещата се поотложиха във времето. Дано всичко да се оправи и светът да се превърне в едно по-добро място.
- Последният ни разговор с теб беше точно преди година. Вероятно голяма част от нещата, които бе планирала за тази, се объркаха?
2020 година се оказа изненадваща година, с доста обрати, може би за всеки един човек. Естествено, ние спортистите бяхме, а и продължаваме да бъдем, потърпевши от случващото се и за момента е доста трудно да се правят каквито и да било планове дори за следващата година.
- Въпреки че се объркаха почти всички планове, 2020-а за теб не беше никак лоша, съгласна ли си?
Да, аз лично мога да кажа, че имах една доста добра година. Като цяло, нашият план беше да заминем за Кения с моя треньор Йоло Николов. Периодът се оказа малко по-дълъг заради коронавируса, тъй като нямахме възможност да се приберем, защото нямаше полети. И така изкарахме вместо 40 дни, около 3 месеца. Това за мен се оказа доста положително, защото успях да свърша доста работа с тренировките. Там условията бяха перфектни, докато в България по това време имаше „локдаун“, защото спортистите не можеха да тренират. Затова аз мога да кажа, че бях привилегирована в това отношение. Най-главните ми състезания за сезона изцяло отпаднаха от календара. Трябваше да бягам на Бостънския маратон, което беше може би едно от най-важните състезания за годината, защото се надявах там да покрия норматив за Олимпиадата в Токио. След това се надявах, че ще участвам на Олимпиадата и на Европейското първенство, но всички състезания бяха отменени и това, което се случи е, че участвах в състезания на родна земя. Успях да си направя лични постижения на някои от дисциплините, което за мен беше голям плюс и показва, че се развивам в правилната посока.
Мога да кажа, че имам един успешен сезон. Имам само една загуба в България – на 1500 м., което е доста далечно от маратона.
- Подготовката в Кения или липсата на конкуренция са основният фактор за успехите в България?
Това което постигам, го измервам не от гледна точка на конкуренцията, а от нивото на резултата, който постигам. Конкуренция в България има, особено на по-късите дистанции. На по-дългите е малко по-специфично. Лагерът в Кения също ми се отрази много добре, но за нас – спортистите, е важна консистенцията. Всеки един сезон да успяваш да надграждаш. Всичко това се получава с години труд и като цяло, колкото повече тренираш и нямаш контузии, се очаква да се представяш все по-добре.
Това лято успях да се изкача в Топ 10 при постиженията на 3 км. на писта за всички времена. Това за мен е изненада, тъй като аз се готвя за маратон. Това е също един показател, че нещата вървят отлично засега.
- Много хора очакваха да участваш на Софийския маратон, но не го направи. Защо?
Да, имаше такива очаквания. Причината е, че още от миналия август, аз не си бях вземала никаква почивка. Нещата бяха много динамични. Трябваше да се готвя за полумаратона във Валенсия. През февруари участвах и в полумаратона в Неапол. След това имах около два месеца, в които да се готвя за Бостън. След това започна и сезонът в България. Ние не знаехме какво да очакваме. Появяваха се различни състезания и ние се включвахме, защото нямахме никаква сигурност, какво ще се случи по-напред във времето. Получи се така, че аз изкарах една цяла календарна година без никаква почивка и в края на сезона бях наистина уморена. Затова решихме, че е по-добре да си почина малко през есента и ако догодина има отново състезания, да бъда в по-добра форма.
- Как оценяваш това, че Олимпийски игри се отложиха с година и състезанията, с които да спечелиш квота, също не се състояха. Това плюс ли е за теб или не?
За мен е минус, че не успях да участвам на състезания като маратона в Бостън, защото мисля, че бях готова да си покрия норматива за Олимпиадата. Това щеше да улесни ситуацията ми в момента. Самото отлагане на Олимпийските игри е плюс, но поради специфичната ситуация, в която няма състезания, а и все още нямам норматив, нещата са доста сложни. Ако всичко е наред, има състезания и съм здрава, съм сигурна, че в даден момент ще успея да реализирам това, за което се готвя.
- Пандемията засегна и обучението ти. В момента трябваше да си в Щатите, а те намираме в България…
Аз всъщност завърших и бакалавър, и магистър през декември миналата година, след което записах специализация към Американската асоциация на фитнес професионалистите за хранене и уелнес, което към момента продължавам. Имах намерение да завърша по-рано, но заради пандемията нещата се забавиха във времето и всъщност ми остава още един изпит, който трябва да взема през декември, за да завърша специализацията си. Това пак ще се случи дистанционно.
- Имаш ли яснота кое ще бъде първото състезание, в което ще участваш догодина?
Трудно е да се прогнозира. Ситуацията се променя постоянно. Ето, преди дни прочетох за затваряне и на спортистите, като бъдат отменени и тренировките. Това също е проблем и затова е трудно да се планира каквото и да било. Маратоните започват пролетта. Това означава, че ако дотогава участвам в някакви състезания, те ще бъдат по-скоро с тренировъчен характер. Ще се възползвам от ситуацията и това, че ще тренирам по-дълго време, е добре за мен, а се надявам, когато дойде моментът, да бъда във форма.
Аз съм на 26 години. В моите дисциплини имам поне 15 години да се развивам. Виждам последно време състезателки на над 40 години, които постигат невероятни резултати в маратона. Не мисля, че е минус, че нещата се поотложиха във времето. Дано всичко да се оправи и светът да се превърне в едно по-добро място.
Коментирайте
1 USD = 1.83594 BGN
1 GBP = 2.28431 BGN
1 CHF = 2.02049 BGN
