България ясно показва, че работи изцяло в контекста на Европейския съюз и НАТО и по това не бива да има две мнения, заяви министърът на външните работи Велислава Петрова в ефира на NOVA, предаде БТА.
След 20 години членство обаче ясно трябва да знаем, че България няма как да си позволи сляпо да следва една или друга голяма държава и просто да копира. Време е България да има външна политика, която не страда от комплекс за малоценност за това, че е най-малката страна в ЕС, и не се води от инерция и символни актове, а от инициативност, коментира Петрова.
В Киев никой нищо не е подписвал, каза отново външният министър относно т.нар. Киевска декларация. Тази декларация и подобни такива се приемат на всякакъв тип неформални формати. Единствените формати, в които има някаква ангажираност за по-нататъшни действия, са в рамките на ЕС и НАТО, обясни Петрова.
Относно "Коалицията на желаещите" Петрова повтори, че не е поеман какъвто и да е било ангажимент за участие на България. Смисълът на тази коалиция до голяма степен е след подписване на мирно споразумение. Досега България е участвала с присъствие, но по никакъв друг ефективен начин, посочи министърът.
В България се беше установила практика, в която българската външна политика се определяше от това на кого да бъдем угодни – в полза на една или друга страна или в консултация с една или друга страна. Това, което се промени, е, че в момента българската външна политика се определя на базата на българския интерес, заяви Петрова.
Ясно е, че всички искаме мир. Начините, по които политически може да се работи в тази посока, са няколко и те трябва да работят заедно – помощ за Украйна, ефективни начини, по които икономически да се влияе на Русия, така че да седне на масата на преговорите и дипломацията. Всяка една държава избира по коя от тези линии да бъде най-активна. В България сме направили основен фокус дипломацията, защото смятаме, че това е сферата, в която има най-малко усилия, каза Велислава Петрова. Тя отново посочи, че България може да има ключова роля за енергийната сигурност на Украйна.
Попитана чий е Крим тя отговори, че в случая основният фокус е международното право. България постоянно подкрепя позицията, че от гледна точка на международното право е ясно, че Крим принадлежи на Украйна. Когато обаче става въпрос за нарушаването на международното право, на което сме свидетели, знаем кой в момента упражнява контрол над този регион, каза министърът.
Относно резервите на България към 21-вия пакет санкции на ЕС срещу Русия и искането председателят на обединението, което снабдява мотрисите на софийското метро с резервни части – Искандер Махмудов, да не бъде включван в него – министърът обясни, че дерогацията за компанията би отпаднала, ако той бъде санкциониран.
След 20 години членство обаче ясно трябва да знаем, че България няма как да си позволи сляпо да следва една или друга голяма държава и просто да копира. Време е България да има външна политика, която не страда от комплекс за малоценност за това, че е най-малката страна в ЕС, и не се води от инерция и символни актове, а от инициативност, коментира Петрова.
В Киев никой нищо не е подписвал, каза отново външният министър относно т.нар. Киевска декларация. Тази декларация и подобни такива се приемат на всякакъв тип неформални формати. Единствените формати, в които има някаква ангажираност за по-нататъшни действия, са в рамките на ЕС и НАТО, обясни Петрова.
Относно "Коалицията на желаещите" Петрова повтори, че не е поеман какъвто и да е било ангажимент за участие на България. Смисълът на тази коалиция до голяма степен е след подписване на мирно споразумение. Досега България е участвала с присъствие, но по никакъв друг ефективен начин, посочи министърът.
В България се беше установила практика, в която българската външна политика се определяше от това на кого да бъдем угодни – в полза на една или друга страна или в консултация с една или друга страна. Това, което се промени, е, че в момента българската външна политика се определя на базата на българския интерес, заяви Петрова.
Ясно е, че всички искаме мир. Начините, по които политически може да се работи в тази посока, са няколко и те трябва да работят заедно – помощ за Украйна, ефективни начини, по които икономически да се влияе на Русия, така че да седне на масата на преговорите и дипломацията. Всяка една държава избира по коя от тези линии да бъде най-активна. В България сме направили основен фокус дипломацията, защото смятаме, че това е сферата, в която има най-малко усилия, каза Велислава Петрова. Тя отново посочи, че България може да има ключова роля за енергийната сигурност на Украйна.
Попитана чий е Крим тя отговори, че в случая основният фокус е международното право. България постоянно подкрепя позицията, че от гледна точка на международното право е ясно, че Крим принадлежи на Украйна. Когато обаче става въпрос за нарушаването на международното право, на което сме свидетели, знаем кой в момента упражнява контрол над този регион, каза министърът.
Относно резервите на България към 21-вия пакет санкции на ЕС срещу Русия и искането председателят на обединението, което снабдява мотрисите на софийското метро с резервни части – Искандер Махмудов, да не бъде включван в него – министърът обясни, че дерогацията за компанията би отпаднала, ако той бъде санкциониран.
Източник:БНР


.gif)











1 USD = BGN
1 GBP = BGN
1 CHF = BGN

