Моят град: Часовниковата кула в Добрич - символ от четири века (ВИДЕО)

Всеки град или село има своя символ - сграда или местност, с която се свързва познанието за населеното място, традиции и обичаи. Такъв символ за Добрич е Часовниковата кула. Тя беше сред предпочитаните и за емблема на града в направена анкета. Много от жителите на града, особено по-младите, остават с впечатлението, че часовниковата кула в ЕК “Стария Добрич“, носи на „плещите“ си векове назад. Тя обаче е строена през осемдесетте година на ХХ век. На мястото на първата кула ни води историкът Живко Марков. В центъра на Добрич по средата на пешеходната зона пред блок 29 , се е намирала кулата срещу тогавашния Шадраванов площад. 

Първите сведения за Часовниковата кула принадлежат на словенеца - професор Руджиер Йосиф Бошкович (дубровнишки учен), който през 1762 г. пътешества по маршрута Истанбул – Айтос – Карнобат – Провадия – Нови пазар – Добрич – Хърсово – Галац и така посещава тогавашния Хаджиоглу Пазарджик. Столетие по-късно, в стар османски документ, се съобщава, че градският часовник е построен със средства на местното население. Градежът му е от дялани камъни, а в архитектурно отношение, кулата е с формата на петоъгълник, който завършва с покрит чардак и конусовиден покрив, подобен на минаре. През 1872 г. Феликс Каниц – австро-унгарски археолог, етнограф и географ от еврейски произход, заварва Часовниковата кула в развалини. Само няколко години по-късно обаче, тя отново заработва, като заслугата този път принадлежи на шейх Ариф Хикмет бей, който дарил два дюкяна с годишен наем 35 гроша за възстановяването и поддръжката й.
 
След Освобождението на Добрич от османско владичество, грижата за часовниковата кула поема Градският съвет. Към края на столетието кулата е приспособена за противопожарен наблюдателен пункт. Тогава в нея е изградена и стаичка за дежурния, който давал сигнал при пожар с фенер. 
По време на румънското владичество 1919-1940 г., Часовниковата кула отново се променя. Тогава конусовидният й покрив на камбанарията се заменя с покрив под формата на гъба. 
През 1965 г. старата кула се събаря. Сегашната е възстановена по скици, спомени и снимков материал, който се съхранява в Регионален исторически музей – Добрич. Тя е построена от майстор Дянко Петков от с. Кладница, Пернишко и местни майстори от с. Българево. Неин проектант е арх. Витлеем Чалъков. 

Днешната часовникова кула е с височина 21 м. Часовниковият механизъм е изработен от майстора-ковач Илия Ковачев от Габрово и е направен по схемата на старите възрожденски часовници от Елена, Дряново и Трявна. Механизмът му тежи 250 кг. Задвижва се от две тежести, които представляват речни камъни с различна тежина.
Часовникът се навивал ръчно. Кулата има и камбана, която тежи 320 кг и е отлята в цеха за камбани към Светия Синод в София. Първият  камбанен звън прозвънява на 28 юни 1985 г.
Старият часовников механизъм  е атрактивен, но неговото задвижване иска постоянна грижа и човешко присъствие. Лятното и зимно часово време също са проблем за този тип механика. Новият механизъм дава абсолютно точно време и се задвижва дистанционно, обяснява Валери Станев, чиято грижа е поправката и поддържането. Сателитното задвижване е присъщо на новото време. Няма нужда от въвеждане на лятно и зимно часово време, всичко става автоматично, обяснява Станев.
През 2019 година със средства на общината механизмът бе ремонтиран и времето в Добрич продължи да следва своя ход, следено от Часовниковата кула.

Репортаж на Севдалина Сарандева и Стефан Калев

Коментирайте