Предаването „Моят град“ стъпва на историческа база на паметната дата 7 септември. Навършват се 80 години от подписването на Крайовският договор, донесъл свободата на Добруджа през 1940 година. Така по дипломатически път и международно санкциониран начин се осъществява мирна ревизия на Ньойския договор. Крайовският договор определя като „окончателна и вечна” новата българо-румънска граница. Той съдържа клауза за задължителна размяна на населението, като бъдат репатрирани равен брой румънци от Южна Добруджа и българи от Северна Добруджа.
Първите дни на септември свързваме и с Добричката епопея от която отброяваме 104 години. Затова и Мемориален комплекс „Военно гробище“ е територията на която стъпваме с преклонение и памет за военни подвизи и погубен живот. Военното гробище в Добрич е едно от малкото оригинални и цялостно съхранени до наши дни военни гробища в България и на Балканите. Като заемана площ то обхваща пространство от над 10 декара, което го превръща и в най-голямото по територия военно гробище в нашата страна. Погребани в него са над 3500 войници и офицери от шест националности, но не са групирани в зависимост от тяхната националност или вероизповедание, а са погребани един до друг, без обособяване на сектори и парцели по даден признак. Именно този факт превръща Добричкото военно гробище в уникален и неповторим исторически паметник, който демонстрира по най-безапелационен начин толерантността и хуманността.
„Това място трябва да ни говори за героизма и за саможертвата“, казва историкът Цветан Сашев. Трябва да помним загиналите за свободата на Добруджа и на България. Една от славните страници в българската военна история са боевете от 1916 година край Добрич. Около 15 хиляди са жертвите на т.н. Добруджански фронт. Въпреки героизма България губи Първата световна война. Местното население става жертва на една система и една държава като Румъния, която подлага на натиск хората през следващите години. През 1910 година населението на Южна Добруджа е около 136 000 души българи, а румънците са били около 6 000. В края на тридесетте години българското население е малко над 150 хиляди, а румънците почти 100 хиляди. Вървят колонизационни процеси, които без договора от 1940 година не се знае до какво биха довели, тъй като румънците правят всичко възможно да заличат българската нация. Пример за това са училищата в навечерието на 1913 год. са били 276 с почти 22 000 ученици, а през 1940 година са останали само 4 с около 3000 ученици. Крайовският договор е този, който дава възможност българските граждани да се завърнат в родината.
Самият договор се състои от седем точки. Един протокол и две спогодби. Едната спогодба е свързана с размяната на население, а другата е финансова сключваща определени задължения. Най-ценното е дипломатическият акт за връщане на една територия към пределите на България. Заслугата за това е на българските власти и царят обединител Борис III.
Музеят за нова и най-нова история в градския парк в Добрич, съхранява паметни знаци за онова време, разказва историкът Живко Марков. Събирателската дейност на Лора Савова, слага началото на сбирката свързана с Крайовския договор и неговите последствия. Ценните вещи са събирани от дарения. Анастасия Попова Рангелова е дъщеря на ген. лейтенант Георги Попов . Тя идва в Добрич два пъти през 1990 и 2000 година. Баща и ген. Попов е член на българската делегация в Крайова , където са водени преговорите за новата българо-румънска граница. След подписването на договора е назначен за генерал-управител на Южна Добруджа. Дъщерята дарява всички лични вещи и документи на генерала за РИМ-Добрич. Писалката която е употребявал по време на преговорите в Крайова и дипломатическата чантичка с неговия монограм са сред вещите. С писалката е разписан не самият договор , а картата обозначила границата, която е приложена към него. Самият договор е разписан от четирима души. От наша страна Светослав Поменов, Пълномощен министър, Теохар Папазов, нарочен съдия при Постоянния съд за международно правосъдие; Александър Крециану, пълномощен министър и Хенри Жорж Мейтани, юридически съветник при Румънското кралско министерство на Външните работи.
В музея съхраняват още дипломатическия паспорт и откритите листи на ген.Попов. Пазят се още ордените и медалите му. Орден за военни заслуги първа степен който получава заради връщането на Добруджа, също е в музейния архив. Празничния мундир, генералската шпага и други вещи са ценните притежания за поколенията. Сред даренията има три оригинални знамена на добрички фамилии с които са посрещали българската войска на 25 септември 1940 год. Те са дарени от фамилии - Папанчеви и Игнатови. Централен държавен архив подари копие на крайовския договор на музея в Добрич, а оригиналът се пази в столицата. Това е екземпляра, който румънската страна е ратифицирала. Едно парче хартия, донесло свободата на добруджанци , но и тегобите на един народ принуден да се преселва между 65 000 и 70 000 души.
На 7 септември добричлии могат да видят на площад „Свобода“ изложба проследяваща по хронология процеса на преговорите, подписването на договора, идването на българските административните власти в Добрич, поетапното навлизане на армията. В изложбата се показва и самото преселение на северодобруджанци в Южна Добруджа. Изложбата е подготвена още през 2005 година и за първи път показана в Народното събрание. Обиколила е около 15 български града. На 11 септември ще гостува и във Варна.
Преди две години Добрич получи званието „Град на Българската бойна слава“. Това по думите на кмета на Добрич Йордан Йорданов е несъмнено успех за първият мандат на неговото управление.
На 21 септември 2018 година единодушно със 130 гласа „За” Народното събрание одобри предложението Добрич и Тутракан да бъдат обявени градове на бойната слава.
Инициативата за обявяване на двата града за „Град на Българската бойна слава“ е подета с решения на Общинските съвети на Добрич и Тутракан.
„Добрич и Тутракан са първите градове удостоени с това звание и очаквам идните поколения да разискват все повече темата, да има дискусия, за да се знае повече, да се популяризира званието защото носи изключителна гордост за Добрич“, казва кметът. Повече от радостен за него е фактът ,че през 2016 година след 100 годишно отлагане в Добрич се издигна паметник на ген. Иван Колев. Военачалникът повел в победен марш българската конница. Сега хора от други краища идват да видят паметника, да се снимат и да отдадат почит на смелия генерал.
Репортаж на Севдалина Сарандева и Стефан Калев
.gif)
Първите дни на септември свързваме и с Добричката епопея от която отброяваме 104 години. Затова и Мемориален комплекс „Военно гробище“ е територията на която стъпваме с преклонение и памет за военни подвизи и погубен живот. Военното гробище в Добрич е едно от малкото оригинални и цялостно съхранени до наши дни военни гробища в България и на Балканите. Като заемана площ то обхваща пространство от над 10 декара, което го превръща и в най-голямото по територия военно гробище в нашата страна. Погребани в него са над 3500 войници и офицери от шест националности, но не са групирани в зависимост от тяхната националност или вероизповедание, а са погребани един до друг, без обособяване на сектори и парцели по даден признак. Именно този факт превръща Добричкото военно гробище в уникален и неповторим исторически паметник, който демонстрира по най-безапелационен начин толерантността и хуманността.
„Това място трябва да ни говори за героизма и за саможертвата“, казва историкът Цветан Сашев. Трябва да помним загиналите за свободата на Добруджа и на България. Една от славните страници в българската военна история са боевете от 1916 година край Добрич. Около 15 хиляди са жертвите на т.н. Добруджански фронт. Въпреки героизма България губи Първата световна война. Местното население става жертва на една система и една държава като Румъния, която подлага на натиск хората през следващите години. През 1910 година населението на Южна Добруджа е около 136 000 души българи, а румънците са били около 6 000. В края на тридесетте години българското население е малко над 150 хиляди, а румънците почти 100 хиляди. Вървят колонизационни процеси, които без договора от 1940 година не се знае до какво биха довели, тъй като румънците правят всичко възможно да заличат българската нация. Пример за това са училищата в навечерието на 1913 год. са били 276 с почти 22 000 ученици, а през 1940 година са останали само 4 с около 3000 ученици. Крайовският договор е този, който дава възможност българските граждани да се завърнат в родината.
Самият договор се състои от седем точки. Един протокол и две спогодби. Едната спогодба е свързана с размяната на население, а другата е финансова сключваща определени задължения. Най-ценното е дипломатическият акт за връщане на една територия към пределите на България. Заслугата за това е на българските власти и царят обединител Борис III.
Музеят за нова и най-нова история в градския парк в Добрич, съхранява паметни знаци за онова време, разказва историкът Живко Марков. Събирателската дейност на Лора Савова, слага началото на сбирката свързана с Крайовския договор и неговите последствия. Ценните вещи са събирани от дарения. Анастасия Попова Рангелова е дъщеря на ген. лейтенант Георги Попов . Тя идва в Добрич два пъти през 1990 и 2000 година. Баща и ген. Попов е член на българската делегация в Крайова , където са водени преговорите за новата българо-румънска граница. След подписването на договора е назначен за генерал-управител на Южна Добруджа. Дъщерята дарява всички лични вещи и документи на генерала за РИМ-Добрич. Писалката която е употребявал по време на преговорите в Крайова и дипломатическата чантичка с неговия монограм са сред вещите. С писалката е разписан не самият договор , а картата обозначила границата, която е приложена към него. Самият договор е разписан от четирима души. От наша страна Светослав Поменов, Пълномощен министър, Теохар Папазов, нарочен съдия при Постоянния съд за международно правосъдие; Александър Крециану, пълномощен министър и Хенри Жорж Мейтани, юридически съветник при Румънското кралско министерство на Външните работи.
В музея съхраняват още дипломатическия паспорт и откритите листи на ген.Попов. Пазят се още ордените и медалите му. Орден за военни заслуги първа степен който получава заради връщането на Добруджа, също е в музейния архив. Празничния мундир, генералската шпага и други вещи са ценните притежания за поколенията. Сред даренията има три оригинални знамена на добрички фамилии с които са посрещали българската войска на 25 септември 1940 год. Те са дарени от фамилии - Папанчеви и Игнатови. Централен държавен архив подари копие на крайовския договор на музея в Добрич, а оригиналът се пази в столицата. Това е екземпляра, който румънската страна е ратифицирала. Едно парче хартия, донесло свободата на добруджанци , но и тегобите на един народ принуден да се преселва между 65 000 и 70 000 души.
На 7 септември добричлии могат да видят на площад „Свобода“ изложба проследяваща по хронология процеса на преговорите, подписването на договора, идването на българските административните власти в Добрич, поетапното навлизане на армията. В изложбата се показва и самото преселение на северодобруджанци в Южна Добруджа. Изложбата е подготвена още през 2005 година и за първи път показана в Народното събрание. Обиколила е около 15 български града. На 11 септември ще гостува и във Варна.
Преди две години Добрич получи званието „Град на Българската бойна слава“. Това по думите на кмета на Добрич Йордан Йорданов е несъмнено успех за първият мандат на неговото управление.
На 21 септември 2018 година единодушно със 130 гласа „За” Народното събрание одобри предложението Добрич и Тутракан да бъдат обявени градове на бойната слава.
Инициативата за обявяване на двата града за „Град на Българската бойна слава“ е подета с решения на Общинските съвети на Добрич и Тутракан.
„Добрич и Тутракан са първите градове удостоени с това звание и очаквам идните поколения да разискват все повече темата, да има дискусия, за да се знае повече, да се популяризира званието защото носи изключителна гордост за Добрич“, казва кметът. Повече от радостен за него е фактът ,че през 2016 година след 100 годишно отлагане в Добрич се издигна паметник на ген. Иван Колев. Военачалникът повел в победен марш българската конница. Сега хора от други краища идват да видят паметника, да се снимат и да отдадат почит на смелия генерал.
Репортаж на Севдалина Сарандева и Стефан Калев
Коментирайте
.gif)
1 USD = BGN
1 GBP = BGN
1 CHF = BGN
