Мъдростта в събитията на 2019 година (II част)

2019 година е в самия си край и по традиция се обръщаме назад, за да направим равносметка на събитията през изминалите 365 дни – какво ни се случи, какво научихме, какви са изводите, които ще пренесем в новата година.
И през тази година екипът на Медийна група „Добруджа” Ви срещна със стотици събеседници от най-различни сфери на живота. Изреченото от тях остави различен отпечатък у всеки, но със сигурност обогати палитрата ни от запомнящи се мъдрости, фрази и цитати.
На 27 декември Ви представихме първата част от обзора, днес е ред на втората.

Не, на никого не подражавам. Това не е хубаво. Във всеки конкурс търсят индивидуалното, неповторимото, уникалното. Ако подражаваш на някого, ще останеш незабелязан.
…
Възхищавам се на хора, които знаят какво правят и го правят успешно.

Талантливото добричко момиче Димитрина Германова участва на Световния шампионат по сценични изкуства в Холивуд, Лос Анджелис.
***
Ако „деконструирам“ Йовков: Сали Яшар има сръчност, като че ли е завършил професионална гимназия със STEM профил (природни, инженерни, математически науки и технологии), но има и сърце на мечтател, пристъпил е в непредвидимия свят на хуманитаристиката, чисто интуитивно, разбира се. Очевидно не са му внушавали, че уменията му да прави каруци нямат общо с виталността на човешката природа. Как точно само определя Сали Яшар къде да сложи челичния диск между колелото и оста, за да пее каруцата! Tова си е функциониращо инженерно мислене.
Дияна Боева - преподавател по български език и литература за подхода на МОН относно професионалното образование.
***
Недоумявам защо всичко в тази държава се случва, едва когато някой излезе на протест. За всичко ли трябва да протестираме?

Синтия Недялкова - управител на автоцентър „Пежо“ Добрич. През юли няколко добрички фирми, чиито седалища се намират по пътя за Варна, излязоха на протест пред ВиК, след като нямаха вода в продължение на три седмици.
Дни преди това пред сградата на водното дружество протестираха и кметовете на населени места от община Добричка. И в двата случая водата бе пусната непосредствено след края на протестите.
***
Ние сме град, който достойно тачи и уважава паметта на загиналите. Но нека не забравяме, че това е и историческата съдба на Добруджа. Това е един край от територията на България, за който се е проливала българска кръв по време на Първата световна война и една от малкото земи в днешна България, която е била арена на бойни действия. Така че е съвсем нормално в Добруджа да се тачи и почита паметта на загиналите за освобождението й. Достатъчно е човек само да погледне картата, за да забележи колко много населени места в Добруджа носят имената на герои, на полкове, на личности от времето на войната. В Добруджа наистина националното чувство, както и във всички периферни райони на България, е по-силно изострено в сравнение с райони от вътрешността на страната. Това си е една закономерност.
Радослав Симеонов – главен експерт в Министерството на отбраната, бе удостоен с юбилеен медал „100 години Първа световна война”. Заповедта на министъра на отбраната Красимир Каракачанов бе издадена на 9 юли 2019 г. Отличието се връчва за перфектно справяне със служебните задължения и висок професионализъм.
***
След миналогодишното фиаско с Търговския регистър, аз мислех, че държавата си е взела поука. Вместо това последва фиаско с винетките, после фиаско с машинното гласуване и сега имаме най-голямата дигитална катастрофа, откакто в България има нещо електронно. Това е абсолютно безпрецедентно.
...
Истината е, че български експерти програмисти и електронни инженери разработват в момента луксозни марки автомобили - и електрониката, и софтуера, но държавата не може да си позволи да наеме такова качество специалисти. В държавата хем всичко е хаотично, хем всичко се случва бавно и бюрократично.
Ивайло Мирчев – икономист и компютърен специалист, маркетинг директор в две български IT компании, коментира огромния скандал с изтичане на информация от архивите на НАП.
***
Държавата трябва по-сериозно да застане на мястото си. В града се водят противоборства между бизнес и криминални групировки, които искат да покажат кой е по-велик от тях. До някаква степен Прокуратурата в Добрич носи вина за това, защото не са достатъчно активни и наблюдават до някаква степен безучастно това, което се случва в града.
Заместник-главният прокурор Иван Гешев пристигна в Добрич на 25 юли заради действия по разследване, свързано с досъдебно производство под надзора на Специализираната прокуратура, срещу организирана престъпна група, осъществявала данъчни престъпления. Соченият за ръководител на групата е от Добрич. Извършиха се обиски на домашни адреси и офиси на територията на Добрич, Варна и София.
***
Съгласихме се да ги заколим, защото сме много близо до свинекомплекса. Да не стане така, че заради бълхите да горим юргана. Толкова хора от селото работят там, че нямаме право да допуснем да избухне болест в предприятието.

Пламен Вълчев – арендатор от село Козлодуйци, закла доброволно всичките си 12 прасета посред лято, като част от мерките срещу разпространение на Африканската чума по свинете.
***
В България има Стратегия за туризъм. Има и винаги сме имали и тя често се актуализира. Има и закони. Но ние не изпълняваме нито Стратегията, нито законите, заобикаляме ги. Затова през последните 30 години се получиха безобразията в туристическите обекти. Не беше правилно организирана територията край плажовете. Получи се презастрояване, а това не е залегнало в нито една стратегия или закон. Но ние винаги намираме вратички.
Проф. д-р Стоян Маринов – преподавател в Икономически университет – Варна, от 1989 година.
***
Маркъс има работа в градината. Но аз имам много сериозна алергия към мотиката.
...
Проблемите, които в момента се срещат в България, бяха актуални за Ирландия преди 30 години. Тогава много млади хора напуснаха страната и заминаха за Англия или Америка. Това се наблюдава в момента в България. Младите търсят реализация и живот извън страната. Сега в Ирландия има работа, има пари, но няма време за живот. Докато тук е много хубаво. Има четири сезона, няма дъжд.

Бриджит и Маркъс Нюел са от Ирландия, но преди пет години решават да напуснат родното си място и да се установят да живеят в добричкото село Владимирово. Бриджит открива за себе си и красотата на българската народна песен, както и ритъма на фолклорните ни танци и с радост се включва в певческата група към читалището. Тази година беше и нейното първо участие на събора в Дебрене.
***
Най-важното за мен е, че той се съгласи да включим в книгата всички негови грешки и гафове. Успелият човек не се срамува от тях.

Владимир Памуков – журналист и дългогодишен приятел на Христо Стоичков, съавтор на книгата „Христо Стоичков. Историята“. На 25 юли Христо Стоичков представи книгата си на стадион „Калиакра“. В продължение на часове той раздава автографи на хилядите свои фенове от Каварна и цяла Добруджа.
***
На ден продавам по 5-6 фризер-ракли, а друга година – 2-3 фризера за цял месец. За първи път не се радвам на продажбите. Жалко е, че хората си купуват неща, които няма да им трябват само след година, но сега положението е трагично.
Станимир Огнев - управител на магазин за техника „Модерен дом“, коментира дефицита на фризери посред лято, след като стопаните бяха принудени да изколят прасетата си.
***
В Кардам живеят 20 семейства руснаци, над десетина семейства англичани, немци, украинци, италианец и румънци. Ние сме мултинационално село. Как да обясниш на чужденците, че няма вода?!
Георги Събев – кмет на село Кардам. На 30 юли жителите на Кардам блокираха за кратко главния път към границата, пресичайки масово на пешеходната пътека в центъра на селото. За да подкрепят протеста на хората, в Кардам дойдоха кметовете на Генерал Тошево - Валентин Димитров, на Спасово – Андреан Симеонов, на Дъбовик – Стоянка Първева, и на Снягово – Нудие Муса.
***
Много е зле, трудно се свиква, не е възможно така да се живее. Създали сме си всички удобства, но не можем да ги ползваме. Направихме скок във времето, но... назад. Като едно време перем и се къпем в корито.

Руски граждани, които живеят в Кардам, коментират безводието.
***
Дворецът в Балчик е една от най-големите забележителности на Североизточна България, място, което събира различни култури, различни архитектурни елементи, различни религии и стилове. Той е място, създадено да акумулира култура от всички сфери - театър, кино, изкуство, поезия, балет, хореография и други.
Дворецът е любов за цял живот. Един път посетен, той връща хората в него отново и отново. Има една двойка германски туристи, която вече 40 години се връща в него.
Жени Михайлова – директор на Културен център „Двореца” в Балчик.
***
Измислят се някакви правила от хора, които не са компетентни. Трюфелотърсач няма как да разнася чума, по простата причина, че кученцето, което търси трюфели, обикновено е кокершпаньол, който тежи не повече от 10 кг. Той няма как да захапе прасе и да пренесе чума. Това не е ловно куче, а куче, което е обучено единствено да души по земята и да търси миризмата на трюфел. Местата, в които се търсят трюфели, са предимно липови гори, а в тях няма храна за диво прасе. Прасетата са в дъбовите гори, защото се хранят с жълъди. Никой от нас никога не е виждал диво прасе
Светлин Неделчев – инициатор на протест на събирачите на трюфели, които на 7 август се събраха в Добрич, за да изразят несъгласието си със забраната да практикуват тази дейност в областта до 2 септември като част от мерките срещу разпространението на африканската чума по свинете. В акцията се включиха добруджанци и специално дошли за събитието от областите Варна, Силистра, Русе, Разград.
***
Мислят си, че всичко на пътя става много лесно и че са станали състезатели, когато вземат книжка. Мислят си, че автомобилът се подчинява единствено и само на водача, но това не е вярно. Агресията е основно при младите водачи, току-що взели книжки. Не може някой като ти свирне или мине по-близо покрай теб, да спреш и да скачаш да се саморазправяш. Това е недопустимо. Непрекъснато говоря на тези теми с моите ученици. Искам да разберат, че агресията и високите скорости няма да доведат до добър край.
Георги Добрев - инструктор с 40-годишен професионален стаж.
***
Този проблем е наслоен с годините и определено не е наш. Има си университети, държава, които трябва да мислят в перспектива. Не може да обучаваш 4 години сестри и като завършат, да бягат от здравеопазването. Същото е и с лекарите, които трябва по някакъв начин да бъдат ангажирани от държавата. На този етап ние решаваме това, което зависи от нас. Нито можем да родим, нито можем да създадем медицински сестри.
Д-р Светозар Байчев – изпълнителен директор на МБАЛ – Добрич, коментира проблема с липсата на персонал. На 8 август шест сестри от Първо вътрешно отделение депозираха своите молби за напускане. На 13 август те бяха поканени на среща с директора, след която стана ясно, че сестрите се отказват от намеренията си.
***
Ние нямаме този проблем. Когато станах управител, тук нямаше база, но ние никога не сме стачкували. Всеки проблем на болницата, всяка съдба, минават през този кабинет.
Това, което направих при встъпването ми в длъжност, бе да подобря условията на труд, както и да предприема мерки за достойно заплащане на труда на работещите в болницата. Нашите заплати не са много по-различни от заплатите в добричката болница, но се старая да намирам допълнителна работа така, че хората да бъдат доволни. Не може да се стои по цял ден в отделението, да нямаш работа и да искаш да станеш милионер. Мързеливите хора никъде не могат да пробият. Те могат само да се оплакват. А ние тук нямаме стачки. Това не е формула за решение на проблема на една болница.
Д-р Парсек Салбашян – управител на МБАЛ – Балчик, от 2016 година. Когато поема поста, заварва болницата със задължения от 1 200 000 лева. Към днешна дата те са изчистени, има само текущи. По думите му, всеки, който управлява подобна структура, трябва да подхожда към нея като към лично частно дружество.
***
За съжаление, в България, в Турция, в целия свят сега всеки иска пари, пари, пари. Човек, за да бъде щастлив, никога не трябва да ламти за богатство. Най-голямото щастие е добротата. Парата е временно явление, а човешката душа и добротата – за вечни времена.
...
Вярата е създадена преди религията. Вярата е в нас още от утробата на майката. Тя е една и съща по целия свят. Ние всички сме братя.

Халил Акиф от село Бенковски – художник, скулптор, поет, писател, музикант.
Най-голямата флористична изложба се намира в село Бенковски, община Добричка. Тя е подредена на втория етаж на местното читалище „Св. св. Кирил и Методий – 1942 г.“. Експонатите, изработени и подредени от Халил Акиф, са над 1000 – картини, скулптури и модернистично изкуство. Той е познат в Бенковски и Истанбул като Ходжа – професор, учител от турски. Преподавал е 40 години в училището в родното си село, а в турския мегаполис изнася лекции, свързани с религията, историята, културата.
***
Ретро автомобилите са като лова, риболова и всичко друго. Един си пада по едно, друг – по друго, а аз – по това. Жена ми казва, че Шевролетът ми е като любовница, само че ни излиза по-скъпо.

Петър Петров от Добрич, собственик на ретро автомобил „Шевролет“, модел 1929 година. Петров бе удостоен с голямата награда – Купата на кмета, на провелия се на 10 август първи за Добрич ретро парад за старинни и класически автомобили и мотоциклети. Събитието събра стотици участници от всички краища на България и хиляди зрители. Те имаха уникалната възможност да видят отблизо 86 коли, 21 мотора, два велосипеда и две детски колички – американски, европейски, съветски и японски возила от началото на миналия век до 80-те години. В Добричка област има много любители и колекционери на ретро машините и 20 от тях бяха сред участниците.
***
Всеки път, когато съм с гости от Западна Европа или когато представям Албена в чужбина, виждам каква е реакцията на хората за нещата, които правим – изцяло сто процента положителна. Дори преди два дни по една немска национална телевизия бе излъчен негативен репортаж за България и туризма в нашата страна като цяло, в който Албена бе представена като положителен контрапункт на всичко, което се случва в България на ниво туризъм.
Не само озеленяването и природата, но и чистотата, сигурността, спокойствието – това са големите предимства, които ни отличават и ни правят предпочитан семеен курорт. Това е нашият път и ние няма да отстъпим от него.
Димитър Тачев – заместник-директор на отдел „Маркетинг и продажби” в Албена. На 24 август перлата на българското Черноморие чества 50 години от създаването си.
***
Ако субсидията ми е такава, каквато е в Румъния, около 1000 евро на декар, то при цената ще търся минимална печалба. При ниските субсидии, които получаваме у нас – 150 лева, се търси максимална печалба, за да успеем да избием разходите по продукцията. Всичко е много скъпо - препарати, работна ръка, ток, вода. Как мога да бъда конкуренция на един румънец, който взема над 1000 лева субсидия.
Иван Иванов – зеленчукопроизводител от каварненско.
***
Хора, помогнете! Трудно ми е да намеря правилните думи, с които да коментирам, защото ме боли. Не мога да си представя какъв индивид трябва да си и как можеш да растеш в такава среда, в която да ти се позволява безнаказано да драскаш по напълно обновената фасада на детско заведение.
Заместник-кметът на Добрич д-р Емилия Баева не скри сълзите си от безсилие срещу поредния вандалски акт върху ремонтирана и обновена детска градина.
***
Определено считам, че, когато един човек стигне своя таван в професионалното развитие, е добре да започне да работи за хората. Приемайки тази длъжност в общинско предприятие и много специфичния сектор „Градски транспорт“, предварително знаех, че има много проблеми. Реших един период от време да посветя и да мисля за другите , а не за себе си.
...
Общественият транспорт е губеща дейност и винаги е била такава, защото е социално насочена, а в такъв случай не би следвало да се третира като търговска услуга. Ние не гоним печалби, а услуга, която да бъде ефективна и достатъчно добре припозната от хората.
Катя Петкова – управител на общинско предприятие “Градски транспорт“ ЕООД – Добрич.
***
Това е нашата роля – на местна власт, а и на мен като родител – да доведа тук своите деца и да им разкажа. Само с геройски постъпки на истински българи можем да вървим напред и да се развиваме като държава и община. Тези двама герои са нашите Ботев и Левски в мирно време.
Валентин Димитров – кмет на Генерал Тошево.
33 години от подвига на капитан инж. Венко Савов и старши лейтенант инж. Йордан Тенчев се навършиха на 27 август. Те жертваха живота си, за да спасят от сигурна гибел стотици граждани на Генерал Тошево.
***

Добрич е един добър пример в университета ни със своя парк. Центърът пък е в историята на социалистическите архитектура и градоустройство, поради големите си мащаби. Добрич има потенциал за развитие, но то трябва да е с поглед в бъдещето, а не да се търсят моментни решения на настоящите проблеми. Например водният цикъл е една много добра политика на настоящия кмет, защото градът има нужда от това. Много други нямат смелостта да го направят, заради недоволството на гражданите. Смятам, че неудобствата от водния цикъл са за едно по-добро бъдеще на града и неговата икономика.
Жара Кирякова от Добрич, студент по архитектура.
Група от млади архитекти от Добрич, обединени в сдружение „Меркато“, бе единственият местен участник в конкурса на Община Добрич „Изработване на проект „Нов облик на Централен пазар град Добрич и прилежащата му територия”.
Тяхната идея бе сред двете допълнително отличени, които се нареждат непосредствено след първата тройка. В конкурса участваха общо 13 проекта.
***
Спомням си навремето, когато директор на Историческия музей в Добрич беше Дияна Борисова, веднъж тя сподели, че от всички 8 общини в област Добрич Крушари е най-богата на археологически разкопки. Аз тогава даже се изсмях. Но нямахме представа за съществуването на Залдапа. И така, стъпка по стъпка, в продължение на години работа стигнахме до този резултат. Откритите до момента църкви и крипти са с впечатляващи размери и ще донесат световна известност на Крушари.
Добри Стефанов – кмет на Крушари.
На 2 септември в Крушари пред жителите на общината и гости от Хършова, начело с кмета Виорел Йонеску, бяха показани лапидариумът и крепостта „Залдапа“.
***
Добричкият регион не страда от липса на вода, просто стойността за нейното добиване е доста висока. Затова цената на водата в Добрич е една от най-високите в България. Това основно се дължи на големия разход на електроенергия. Преди три години тя струваше 67 лв., сега е над 90 лв. Всички съоръжения са заложени за висок капацитет и голямо количество добиване на вода в Добруджа, тъй като преди години регионът е бил предвиден за население от 400 000 души. Сега, с намаляване на населението, намалява и консумацията на вода. А големите съоръжения са нецелесъобразни за настоящото състояние на региона, което води до висока консумация на ток.
Саркис Караджиян – изпълнителен директор на ВиК-Добрич.
Той бе представен на работещите във фирмата на 13 септември. Управителният съвет на водното дружество избра нов изпълнителен директор, след като на 12 септември Окръжният съд отстрани от длъжност Тодор Гикински.
***
Ансамбълът има една права линия, която спазваме от много години. От създаването се стараем да се крепим на автентичния фолклор. Но с годините се опитваме да го пресъздаваме, да го претворяваме сценично, за да бъдем привлекателни и за по-младата публика. Това си остава запазената марка за Ансамбъл „Добруджа”.
Стоян Господинов – главен художествен ръководител на ПФА „Добруджа“.
На 13 септември, с празничен концерт, беше чествана 65-годишнината от създаването на ансамбъла.
***
Ние, с колегата Христо Христов, успяхме да изградим един отличен танцов състав, привличайки млади хора, добруджанци, завършили хореографско училище. Това беше една моя мечта – да имаме красив танцов състав, с технични момчета и момичета. Признавам си, че е имало моменти, в които съм се разплаквал от умиление, гледайки състава. Искам да цитирам мъдра мисъл на един от моите учители - Кирил Стефанов, който ми е казвал: „Никога не забравяй, че танцовият състав е визията на един ансамбъл, оркестърът е основата, а хорът – парфюмчето, което трябва да сложиш в една програма.

Проф. д-р Костадин Бураджиев – дългогодишен диригент и главен художествен ръководител на Професионален фолклорен ансамбъл „Добруджа”.
***
Социологията е сериозна наука и злоупотребите, които наблюдаваме преди избори и по време на кампания, не са истинската наука.
Павел Павлов – социален психолог, анализатор на политическите и обществени процеси в Добрич и страната.
***
Хората от ансамбъла за мен са всичко. Целият ми съзнателен живот е преминал с този вид работа, 28 години съм посветил на ансамбъла. Бих казал, че не познавам толкова добре собствените си деца, колкото тях. Всеки един изпълнител, когато влезе в залата, мога да кажа в какво настроение е.
Аз имах щастието и късмета да работя с талантливи, кадърни, знаещи и можещи хора.

Христо Христов – дългогодишен хореограф на ПФА „Добруджа“.
Концертът на 13 септември бе своеобразен бенефис, с който хореографът отбеляза последната година от професионалния си път в ансамбъла.
***
Гледайки церемонии по награждаване, излъчвани по телевизията, превключвах на друга програма, за да избегна благодарностите. Но когато направиш една ретроспекция на своя житейски път, осъзнаваш, че сам не си за никъде.
Наградата приемам не само за себе си и своя труд, но и като едно признание за добруджанския фолклор, за колегите ми от ансамбъла, както и за децата от детската студия и техните родители.
Стоян Господинов бе удостоен със званието „Почетен гражданин на Добрич“ за изключителен принос и заслуги за съхраняване и развитие на добруджанските и българските традиции, фолклор и духовност, за популяризиране името на град Добрич и на Добруджа у нас и по света.
***
От децата се научихме да очакваме неочакваното, защото те имат свеж и различен от нашия поглед и реагират свежо и непосредствено. Опитвам се да погледна през детските очи. С годините човек губи тази свежест. Надделява професионалното и има зацикляне. Губим спонтанност и аз се опитвам да черпя от тях.
Милена Алджабари – художник, педагог в Художествената галерия.
В годишните награди за култура и наука, които връчва Община Добрич, колективната награда, тази година бе присъдена на Милена Алджабари – педагог и Галя Георгиева – уредник „Образователни програми” в Художествена галерия Добрич.
***
Добруджанските сарми са възголеми. В Асеновград можеш да изядеш 50, а тук - справиш ли се с 3-4, ставаш Почетен гражданин на Генерал Тошево.

Колоритният кулинар Ути Бъчваров за поредна година бе част от програмата за празника на града – 8 ноември. Рекордните 1201 сарми бяха приготвени и раздадени на тошевци и техните гости.
***
Историята обаче не започва от 3 юли 1979 година, когато е първото събрание на Сдружението. Ако си спомним прекрасния Йордан Дачев, който написа чудесни статии за Любен Станчев, за Христо Капитанов за Яни Калиакренски, за Дядо Павел Атанасов, а преди това Севда Костова и Йордан Йовков, който основа литературен център в Добруджа, това което имахме като наследство и което направихме, заслужава да бъдем достойни техни наследници. След Петър Славински председател стана Ивайло Петров – човекът, който не искаше да става председател. С него имахме толкова прекрасни срещи. Разказваше ни какво се случва там горе, по високите етажи на властта. Казваше, че строят, в който тогава живеехме, не е вечен.
...
Най-важното, което постигнахме за тези 40 години, е че се създаде атмосфера, в която добрите автори написаха чудесни книги.
Сашо Серафимов – председател на Сдружението на писателите в Добрич, което навърши 40 години.
***
Аз няма да открия топлата вода, но ще кажа това, което съм виждала в страните с добра социална политика, където хората живеят щастливо. Политика на държавата е да има часове по музика, политика на държавата е да има хор във всяко училище и университет. Пак тази същата държава трябва да се погрижи тези, които учат хорово дирижиране, да останат в България, а не да отидат на друго място по света. Това се прави с политика и с воля, с дългогодишна стратегия. Искаме в залите да има хора, които да ни слушат, а не да възпитаваме такива.