На 19 февруари 1882 г. княз Александър Батенберг издава указ, с който Хаджиоглу Пазарджик е преименуван на Добрич.
През 1881 г. българското население в града се организира и изразява публично своето желание турското название да бъде заменено с Добрич – в памет на деспот Добротица, легендарен местен владетел от 14 век. Изпратено е прошение до варненския окръжен управител, който на свой ред го препраща до министъра на вътрешните дела Григор Начович. На 19 февруари 1882 г. княз Александър Батенберг дава своето одобрение, а на 27 февруари в бр.22 на „Държавен вестник“ излиза указът, който поставя на картата на България новия град Добрич.
„19 февруари е повод за празник и за гордост, защото не се случва много често населението само да се организира за такава инициатива, а не да очаква промяната от институциите“, отбелязва историкът Цветан Сашев. Това е пример за нивото на т. нар. в модерния свят „гражданско общество“. Желаейки промяната на името, българите искат да се откъснат от неприятните напомняния за миналото - за турското робство и османския период. Макар и да липсва конкретен документ, се смята, че пръв името Добрич предлага местен учител. Идеята бързо събира одобрение и подкрепа от неговите съграждани.
Добрич не само е българският град, който най-много пъти сменя името си от Освобождението до днес, но още по-впечатляващо е, че в рамките на 70 години има 4 различни имена. Преди да получи името Добрич, повече от два века и половина градът се казва Хаджиоглу Пазарджик. Всъщност, в първите години след Освобождението той е единственият в България, чието име се състои от 3 думи, тай като е изписван Хаджи Оглу Пазарджик. На два пъти през първата половина на 20 век Добруджа попада под румънска власт, която преименува Добрич на Базарджик – от 1914 до 1916 г. и от 1919 до 1940 г. По време на социализма, от 1949 до 1990 г., името на града е Толбухин. Вече повече от 30 години най-големият град в Южна Добруджа носи името, което жителите му желаят и харесват.
През 1881 г. българското население в града се организира и изразява публично своето желание турското название да бъде заменено с Добрич – в памет на деспот Добротица, легендарен местен владетел от 14 век. Изпратено е прошение до варненския окръжен управител, който на свой ред го препраща до министъра на вътрешните дела Григор Начович. На 19 февруари 1882 г. княз Александър Батенберг дава своето одобрение, а на 27 февруари в бр.22 на „Държавен вестник“ излиза указът, който поставя на картата на България новия град Добрич.
„19 февруари е повод за празник и за гордост, защото не се случва много често населението само да се организира за такава инициатива, а не да очаква промяната от институциите“, отбелязва историкът Цветан Сашев. Това е пример за нивото на т. нар. в модерния свят „гражданско общество“. Желаейки промяната на името, българите искат да се откъснат от неприятните напомняния за миналото - за турското робство и османския период. Макар и да липсва конкретен документ, се смята, че пръв името Добрич предлага местен учител. Идеята бързо събира одобрение и подкрепа от неговите съграждани.
Добрич не само е българският град, който най-много пъти сменя името си от Освобождението до днес, но още по-впечатляващо е, че в рамките на 70 години има 4 различни имена. Преди да получи името Добрич, повече от два века и половина градът се казва Хаджиоглу Пазарджик. Всъщност, в първите години след Освобождението той е единственият в България, чието име се състои от 3 думи, тай като е изписван Хаджи Оглу Пазарджик. На два пъти през първата половина на 20 век Добруджа попада под румънска власт, която преименува Добрич на Базарджик – от 1914 до 1916 г. и от 1919 до 1940 г. По време на социализма, от 1949 до 1990 г., името на града е Толбухин. Вече повече от 30 години най-големият град в Южна Добруджа носи името, което жителите му желаят и харесват.
Снимка:РИМ - Добрич
Коментирайте
.gif)
.gif)
1 USD = BGN
1 GBP = BGN
1 CHF = BGN
