На 29 ноември 2015 г. се навършват 43 години от кончината на земеделския лидер и далновиден политик д-р Г. М. Димитров.
Своята над 40-годишна политическа дейност у нас и зад граница д-р Г. М. Димитров посвещава на каузата на Земеделското движение, на свободата и демокрацията в България.
Негова е политическата инициатива за създаването българската РОТА 4093 в НАТО през 1951 г. Няколко години по-късно, като представител на Обществото на поробените народи, той символично запазва и стола на България в Европейския съюз, където днес страната ни е пълноправен член.
Д-р. Г. М. Димитров се бори за „независимостта, правата и свободите на българския народ” и когато протестира срещу нахлуването на германските войски в България, и когато в страната започва комунистическото безвремие. Въпреки задочните смъртни присъди при монархията и при комунистическата диктатура, Доктора не спира своята опозиционна дейност.
Своеобразен символ на борбата му в емиграция, която големият българин не спира да води до края на своя живот, са Българският национален комитет /БНК/, основан от него през април 1941 г., и радиостанция “Свободна и независима България”.
БНК спира дейност за малко след края на Втората световна война, когато д-р Г. М. Димитров се връща от емиграция. След установяването му във Вашингтон през 1946 година дейността на БНК отново е подновена.
Той прави всички това в името на общата кауза – свалянето на комунистическия режим в България. Така се поставя началото на задграничното ръководство на Земеделския съюз, начело на което е д-р Г. М. Димитров.
Своята над 40-годишна политическа дейност у нас и зад граница д-р Г. М. Димитров посвещава на каузата на Земеделското движение, на свободата и демокрацията в България.
Негова е политическата инициатива за създаването българската РОТА 4093 в НАТО през 1951 г. Няколко години по-късно, като представител на Обществото на поробените народи, той символично запазва и стола на България в Европейския съюз, където днес страната ни е пълноправен член.
Д-р. Г. М. Димитров се бори за „независимостта, правата и свободите на българския народ” и когато протестира срещу нахлуването на германските войски в България, и когато в страната започва комунистическото безвремие. Въпреки задочните смъртни присъди при монархията и при комунистическата диктатура, Доктора не спира своята опозиционна дейност.
Своеобразен символ на борбата му в емиграция, която големият българин не спира да води до края на своя живот, са Българският национален комитет /БНК/, основан от него през април 1941 г., и радиостанция “Свободна и независима България”.
БНК спира дейност за малко след края на Втората световна война, когато д-р Г. М. Димитров се връща от емиграция. След установяването му във Вашингтон през 1946 година дейността на БНК отново е подновена.
Той прави всички това в името на общата кауза – свалянето на комунистическия режим в България. Така се поставя началото на задграничното ръководство на Земеделския съюз, начело на което е д-р Г. М. Димитров.
Източник:ИА ДОБРУДЖА
Коментирайте
