На Видовден наяве излизат всички сторени злини

Днес е Видовден. Религиозната същност на празника не е добре позната - според народно поверие празникът е в чест на Вида, сестра на двамата светци, наричани градушкари, Вартоломей и Елисей, а според други празникът е посветен на Свети Вит, живял в края на 3 и началото на 4 век.
Видовден се чества основно в Сърбия, Чехия и Германия, а в България се празнува най-вече в западните райони на Годечко, Трънско и Брезнишко.
Видовден се отбелязва за предпазване от градушки. Поверието гласи, че днес не се работи, за да не се разгневят градушкарите. Според народното вярване градушките идват като възмездие за греховете и това е довело до представата, че на Видовден наяве излизат всички сторени злини. Оттам е и предупреждението: "Всяка коза за свой крак, но като дойде Видовден, ще видим!"


Според други поверия това е денят на Видьо, или Видо – езическо божество между четиримата градушкари – Герман, Вартоломей, Лисе и Видо.
Свети Вит е патрон на актьорите, танцьорите, кучетата, болните от епилепсия, пазител на хората от отровни змии, гръмотевици и градушки. Свети Вит е патрон също и на Прага, както и на областта Саксония в Германия. Смята се, че именно саксонските миньори са донесли почитта към светеца в тази част на Балканите.
На празника хората стават рано, за да видят как изгрява слънцето. Видовден е свързан с култа към Слънцето - затова се смята, че с виждането на изгрева човек ще е здрав и весел.
Рано сутринта жените тръгват по полето да събират билки и най-вече "видова трева", която според народните вярвания лекувала слепота. С росата от билките измиват за здраве очите си, тя се събира в шишенца и се използва през цялата година при "очобол".

Коментирайте