След 29 години в системата на пожарната, началникът на районната служба в Добрич гл. инспектор Йордан Йорданов приключи днес професионалния си път. Той избра символичната дата 1 октомври – денят, на който преди 29 години е започнал работа като пожарникар.
„Малко с носталгия си спомням, защото минаха точно 29 години. Започнах на 1 октомври 1997 година, а днес сме 1 октомври 2026 година. Точно 29 години. И аз пожелах точно на този ден да напусна системата и пожарникарската професия, защото това са традиции и принципи, които съм спазвал винаги“, сподели той.
Поглеждайки назад, той признава, че времето е преминало неусетно. През годините е преминал през различни етапи от професионалното си развитие – от началник на смяна, през началник на група, до началник на районната служба.
„За мен е много бързо, като че ли минаха за момент. Връщам се постоянно към спомените. 13 години и половина съм бил на терен. Започнах като началник на смяна през 1998 година, 10 години по-късно станах началник на група „Пожарогасене“, а от 2016 година съм началник на районната служба в Добрич“, разказа той.
Йорданов не крие, че професията на пожарникаря е била детската му мечта. През 1987 година кандидатства във ВИПОНД – МВР в София, но не е приет по партийна линия, тъй като дядо му е обявен от партията за „кулак“. Завършва МЕИ – Варна, а през 1997 година се явява на конкурс и го печели. На 1 октомври същата година започва работа в системата.
Йордан Йорданов се връща към много тежки моменти, свързани с професията, но се старае да си спомня предимно позитивните. А сред положителните спомени той поставя на първо място колектива.
След края на професионалния си път Йорданов възнамерява да посвети повече време на семейството и приятелите си.
„Тъкмо и сега благодарих на съпругата си. Напоследък рядко се виждаме – излизат инциденти, ангажименти. Благодаря и на нея, и на семейството, на сина ми, че толкова години успяха да ме разберат и да ме изтърпят“, каза той с усмивка.
„Сега аз ще ги търпя. Ще отделя най-вече внимание на тях, защото семейството е преди всичко. И на приятелите, разбира се. Постоянно си комуникираме и за мен социалните контакти са важни“, допълни той.
А пожеланието му за бъдещето е простичко: „Преди всичко здраве – на всички, на колегите и на себе си. Това е най-важното. Другото всичко, ако има здраве, се постига. Мечтите се сбъдват, когато има здраве.“
Репортаж на Петър Петров и Стефан Калев
.gif)
„Малко с носталгия си спомням, защото минаха точно 29 години. Започнах на 1 октомври 1997 година, а днес сме 1 октомври 2026 година. Точно 29 години. И аз пожелах точно на този ден да напусна системата и пожарникарската професия, защото това са традиции и принципи, които съм спазвал винаги“, сподели той.
Поглеждайки назад, той признава, че времето е преминало неусетно. През годините е преминал през различни етапи от професионалното си развитие – от началник на смяна, през началник на група, до началник на районната служба.
„За мен е много бързо, като че ли минаха за момент. Връщам се постоянно към спомените. 13 години и половина съм бил на терен. Започнах като началник на смяна през 1998 година, 10 години по-късно станах началник на група „Пожарогасене“, а от 2016 година съм началник на районната служба в Добрич“, разказа той.
Йорданов не крие, че професията на пожарникаря е била детската му мечта. През 1987 година кандидатства във ВИПОНД – МВР в София, но не е приет по партийна линия, тъй като дядо му е обявен от партията за „кулак“. Завършва МЕИ – Варна, а през 1997 година се явява на конкурс и го печели. На 1 октомври същата година започва работа в системата.
Йордан Йорданов се връща към много тежки моменти, свързани с професията, но се старае да си спомня предимно позитивните. А сред положителните спомени той поставя на първо място колектива.
След края на професионалния си път Йорданов възнамерява да посвети повече време на семейството и приятелите си.
„Тъкмо и сега благодарих на съпругата си. Напоследък рядко се виждаме – излизат инциденти, ангажименти. Благодаря и на нея, и на семейството, на сина ми, че толкова години успяха да ме разберат и да ме изтърпят“, каза той с усмивка.
„Сега аз ще ги търпя. Ще отделя най-вече внимание на тях, защото семейството е преди всичко. И на приятелите, разбира се. Постоянно си комуникираме и за мен социалните контакти са важни“, допълни той.
А пожеланието му за бъдещето е простичко: „Преди всичко здраве – на всички, на колегите и на себе си. Това е най-важното. Другото всичко, ако има здраве, се постига. Мечтите се сбъдват, когато има здраве.“
Репортаж на Петър Петров и Стефан Калев
Коментирайте
