Празникът ми дава повод да мисля не за това дали е имало робство или владичество, а да разсъждавам повече за свободата, дали я заслужаваме и как нашето общество се справя с тази свобода. Това заяви в предаването „Тема на седмицата“ историкът Надежда Иванова по повод отбелязването на 145-ата годишнина от освобождението на Добрич. Дали някои се е приемал за роб, е по-скоро въпрос на вътрешно усещане, смята Иванова. Все пак тя смята за по-правилен термина „владичество“.
Свободата е както отговорност, така и възможност. Свободата е вид сила, дадена на някого. Въпросът е как тя помага на дадени личности да вървят напред и да се развиват в положителна насока, заяви преподавателят по философия Иво Бонев. Свободата е усещане. Има хора, които са цял живот свободни, но не се усещат така, както има хора, които не са свободни, но действат като свободни личности и правят това, за което има сила, каза още Бонев, като припомни твърдението на Хегел, че хората се възпитават за свободата.
Надежда Иванова припомни, че след няколкодневни боеве, на този ден през 1878 г., е свободен самия град. Градът е бил обграден от ровове и защитни съоръжения. Това е било с труда на живеещите в града, които са били принуждавани да правят това. За добруджанеца думата война в никакъв случай не е носила само надежда, защото Добрич е бил освобождаван няколко пъти назад във времето и тази свобода е била много кратка. За хората, живеещи тук, обявяването на войната е било посрещнато колкото с някакво очакване, толкова с опасения и страх за това, което може да последва. Първото, което се е случило, е, че те са били впрегнати да работят денонощно, да заделят част от средствата си за това, което предстои. Последиците от тази война са били нещо, което определено е плашило хората, каза още Иванова. Опожаряването на града от страна на турските войски при оттеглянето е с цел да се унищожат предмети, документи, включително църковни. Това е може би последният признак на слабост на хората, които изпускат властта от ръцете си, добави историкът.
Свободата е както отговорност, така и възможност. Свободата е вид сила, дадена на някого. Въпросът е как тя помага на дадени личности да вървят напред и да се развиват в положителна насока, заяви преподавателят по философия Иво Бонев. Свободата е усещане. Има хора, които са цял живот свободни, но не се усещат така, както има хора, които не са свободни, но действат като свободни личности и правят това, за което има сила, каза още Бонев, като припомни твърдението на Хегел, че хората се възпитават за свободата.
Надежда Иванова припомни, че след няколкодневни боеве, на този ден през 1878 г., е свободен самия град. Градът е бил обграден от ровове и защитни съоръжения. Това е било с труда на живеещите в града, които са били принуждавани да правят това. За добруджанеца думата война в никакъв случай не е носила само надежда, защото Добрич е бил освобождаван няколко пъти назад във времето и тази свобода е била много кратка. За хората, живеещи тук, обявяването на войната е било посрещнато колкото с някакво очакване, толкова с опасения и страх за това, което може да последва. Първото, което се е случило, е, че те са били впрегнати да работят денонощно, да заделят част от средствата си за това, което предстои. Последиците от тази война са били нещо, което определено е плашило хората, каза още Иванова. Опожаряването на града от страна на турските войски при оттеглянето е с цел да се унищожат предмети, документи, включително църковни. Това е може би последният признак на слабост на хората, които изпускат властта от ръцете си, добави историкът.
Коментирайте
.jpg)
1 USD = BGN
1 GBP = BGN
1 CHF = BGN
