Надежда Иванова: Петковден е повратен в представите на българите. Поставя началото на нов период в живота им

В народните представи Петковден е повратен за българите. Той поставя началото на един нов период в техния живот, казва за радио „Добруджа” културологът Надежда Иванова. Тогава, когато в календара на българите е имало само два сезона-лято и зима, именно света Петка е поставяла края на топлото и на работния цикъл и е повеждала към празниците. Счита се, че на този ден жените трябва да извършат няколко специфични обреда – да направят питки, да ги намажат с мед, както  и да направят кръвна жертва - курбан. В традиционната ни култура света Петка се е считала за покровителка на жените. След Петковден започва един период от т.нар. „мръсни дни”, които в Добруджа е прието да бъдат 12- до Димитровден, и са свързани с много забрани и рестрикции. В други краища на България тези дни са 20 на брой и продължават до Архангеловден. На жените е забранено да плетат, да шият, спазвала се е  строга забрана от работа на открито. След края на тези „мръсни дни” започва периода на седенките, на сватосването, на хората, на калесването и периода на сватбите. Повратен е този ден в народната представа и е много важен, защото е посветен на една истински българска светица, казва още  Надежда Иванова.
Петковден е един от най-българските празници. Мощите на света Петка са пренесени във Велико  Търново след битката при Клокотница  от Иван Асен и точно  по негово  време  е съставено и нейното първо житие. По това колко я почитат българите говори и  един договор, който Иван Александър подписва с Венеция през 1347 година,  при който  в края, той се заклева в името на Бог  и  в името на света Петка Търновска, допълва разказа си  за радио „Добруджа” културологът Надежда Иванова.

Коментирайте