В НАТО започва обсъждане на идея препоръчителният дял от 2% от БВП за отбрана да стане минимално задължение на страните членки от 2024 г.. Това съобщи генералният секретар Йенс Столтенберг в интервю за германската агенция ДПА, публикувано днес.
Като председател на Атлантическия съвет той трябва да координира тази дискусия в следващите месеци, така че към годишната среща на върха на алианса да има отговор дали това увеличение е приемливо. Редовната среща е на 11-12 юли във Вилнюс.
"Ще се срещаме, ще имаме заседания на министерско ниво, ще разговаряме в столиците", обясни още Столтенберг. Той не спомена кои са държавите, призоваващи за промяната.
Германски издания посочват, че в контекста на руската агресия срещу Украйна призиви за значително повече разходи за отбрана - и то стриктно обвързани с ангажименти на членовете - идват от източноевропейски страни като Полша и Литва, както и от Великобритания. Опоненти на идеята са смятани държави като Белгия и Канада, където делът е чувствително под 2%.
Германия, например, постигна 1.44% от БВП за отбрана миналата година. Проучване на германския Икономически институт (IW) показа преди няколко седмици, че дори с извънредните 100 млрд. евро, предвидени от правителството на Олаф Шолц за модернизиране на въоръжението въпросният праг от 2% може да бъде постигнат през 2024-2025 г., след което парите всъщност ще намалеят отново. Финансовите планове от преди войната на Русия предвиждаха в следващите две години германският бюджет за отбрана да бъде 1.8% и 1.2% от БВП.
Според данни на НАТО в момента Гърция и лидер по разходи за отбрана с 3.76% от БВП. Следват САЩ с 3.47%, но поради мащаба на най-голямата икономика в света това са 822 млрд долара или над два пъти повече от тези разходи на всички останали съюзници, взети заедно. Водеща в Европа е Великобритания с почти 61 млрд. евро. Германия, най-голямата континентална икономика, е с 55.6 млрд. евро.
Столтенберг не казва дали лично той подкрепя инициативата да минимален праг, но заяви, че увеличаването на разходите е неизбежно. "НАТО съществува, за да гарантира, че конфликт като този в Украйна няма да ескалира извън границите на Украйна. Поради това се нуждаем от ефективна отбрана и сдържаща сила и поради това трябва да инвестираме повече в нашата сигурност", цитира думите му ДПА.
Според него военната подкрепа за Украйна е най-бързият път към мира. "Знаем, че повечето войни завършват на масата за преговори, но знаем също, че това, което Украйна може да постигне на тези преговори, е в неразривна зависимост от военната ситуация."
"Разбира се, винаги е по-лесно да се инвестира в образование или инфраструктура", допълва той. Ной ако не съхраним мира, няма да създадем нищо друго и няма да има нито икономически просперитет, нито победи в борбата с климатичните промени. "Докато светът става по-опасно място, трябва да инвестираме повече в предотвратяването на война."
Столтенберг се въздържа от прогноза дали съюзниците ще се договорят за инициативата, но е сигурен, че на срещата на върха в Литва ще има някакво споразумение.
Като председател на Атлантическия съвет той трябва да координира тази дискусия в следващите месеци, така че към годишната среща на върха на алианса да има отговор дали това увеличение е приемливо. Редовната среща е на 11-12 юли във Вилнюс.
"Ще се срещаме, ще имаме заседания на министерско ниво, ще разговаряме в столиците", обясни още Столтенберг. Той не спомена кои са държавите, призоваващи за промяната.
Германски издания посочват, че в контекста на руската агресия срещу Украйна призиви за значително повече разходи за отбрана - и то стриктно обвързани с ангажименти на членовете - идват от източноевропейски страни като Полша и Литва, както и от Великобритания. Опоненти на идеята са смятани държави като Белгия и Канада, където делът е чувствително под 2%.
Германия, например, постигна 1.44% от БВП за отбрана миналата година. Проучване на германския Икономически институт (IW) показа преди няколко седмици, че дори с извънредните 100 млрд. евро, предвидени от правителството на Олаф Шолц за модернизиране на въоръжението въпросният праг от 2% може да бъде постигнат през 2024-2025 г., след което парите всъщност ще намалеят отново. Финансовите планове от преди войната на Русия предвиждаха в следващите две години германският бюджет за отбрана да бъде 1.8% и 1.2% от БВП.
Според данни на НАТО в момента Гърция и лидер по разходи за отбрана с 3.76% от БВП. Следват САЩ с 3.47%, но поради мащаба на най-голямата икономика в света това са 822 млрд долара или над два пъти повече от тези разходи на всички останали съюзници, взети заедно. Водеща в Европа е Великобритания с почти 61 млрд. евро. Германия, най-голямата континентална икономика, е с 55.6 млрд. евро.
Столтенберг не казва дали лично той подкрепя инициативата да минимален праг, но заяви, че увеличаването на разходите е неизбежно. "НАТО съществува, за да гарантира, че конфликт като този в Украйна няма да ескалира извън границите на Украйна. Поради това се нуждаем от ефективна отбрана и сдържаща сила и поради това трябва да инвестираме повече в нашата сигурност", цитира думите му ДПА.
Според него военната подкрепа за Украйна е най-бързият път към мира. "Знаем, че повечето войни завършват на масата за преговори, но знаем също, че това, което Украйна може да постигне на тези преговори, е в неразривна зависимост от военната ситуация."
"Разбира се, винаги е по-лесно да се инвестира в образование или инфраструктура", допълва той. Ной ако не съхраним мира, няма да създадем нищо друго и няма да има нито икономически просперитет, нито победи в борбата с климатичните промени. "Докато светът става по-опасно място, трябва да инвестираме повече в предотвратяването на война."
Столтенберг се въздържа от прогноза дали съюзниците ще се договорят за инициативата, но е сигурен, че на срещата на върха в Литва ще има някакво споразумение.
Снимка:img.dnevnik.bg
Източник:Dnevnik.bg
Коментирайте
.jpg)
1 USD = BGN
1 GBP = BGN
1 CHF = BGN
